КОДЕКС НА ТРУДА ОТ 1951 Г.

ДВ. бр. 104 от 28.11.1995г.

Отмяната е в сила от 1.01.2000 г.

 

Обн. ДВ. бр.91 от 13 Ноември 1951г., попр. ДВ. бр.93 от 20 Ноември 1951г., изм. ДВ. бр.91 от 12 Ноември 1957г., изм. ДВ. бр.92 от 15 Ноември 1957г., изм. ДВ. бр.24 от 26 Март 1963г., изм. ДВ. бр.36 от 7 Май 1963г., изм. ДВ. бр.92 от 26 Ноември 1963г., изм. ДВ. бр.1 от 5 Януари 1965г., изм. ДВ. бр.61 от 3 Август 1965г., изм. ДВ. бр.90 от 16 Ноември 1965г., изм. ДВ. бр.99 от 17 Декември 1965г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 1968г., попр. ДВ. бр.33 от 26 Април 1968г., изм. ДВ. бр.68 от 28 Август 1970г., изм. ДВ. бр.53 от 6 Юли 1973г., изм. ДВ. бр.81 от 12 Октмври 1973г., изм. ДВ. бр.27 от 4 Април 1975г., изм. ДВ. бр.63 от 6 Август 1976г., изм. ДВ. бр.32 от 22 Април 1977г., изм. ДВ. бр.57 от 21 Юли 1981г., изм. ДВ. бр.44 от 5 Юни 1984г., изм. ДВ. бр.26 от 1 Април 1986г., изм. ДВ. бр.27 от 4 Април 1986г., изм. ДВ. бр.46 от 16 Юни 1989г., изм. ДВ. бр.52 от 26 Юни 1992г., изм. ДВ. бр.100 от 10 Декември 1992г., изм. ДВ. бр.104 от 28 Ноември 1995г.

 

Чл. 1. Този кодекс урежда трудовите отношения на работниците и служителите в предприятията, учрежденията и организациите и държавното обществено осигуряване на работниците и служителите с цел да се внедрят, осъществят и закрепят социалистическите принципи за организация на труда, да се обезпечи увеличението на неговата производителност, да се повиши благосъстоянието на трудещите се, да се опази здравето им и да се обезпечат при временна или постоянна нетрудоспособност.

Дял първи.

ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 2. Професионалното организиране на работниците и служителите е свободно (чл. 52, ал. 1 от Конституцията).

Профсъюзите в Народна република България са масови обществени безпартийни организации на работниците и служителите, обединяващи ги на доброволни начала, без разлика на раса, националност, пол или религиозни убеждения.

 

Чл. 3. (Изм. - Изв., б. 92 от 1957 г.) Профсъюзите имат право да предлагат на Министерския съвет проекти за закони, укази, постановления, правилници и наредби по уреждането на всички въпроси, които се отнасят до труда и до държавното обществено осигуряване. Отделните министерства също така могат да внасят проекти по тези въпроси съгласувано с профсъюзите.

 

Чл. 4. (Изм. - Изв., б. 92 от 1957 г.) Профсъюзите имат право да учредяват и организират избирането и назначаването на комисии по охраната на труда, инспекции по труда, работнически инспектори по труда, а също така съвети, комисии и делегати по държавното обществено осигуряване, чрез които да провеждат надзор върху изпълнението на задълженията на предприятията, учрежденията и организациите по приложение разпоредбите на настоящия кодекс и чрез които да съдействуват за осъществяването на държавното обществено осигуряване.

(Изм. - Изв., б. 92 от 1957 г.) За минния отрасъл, транспорта и хидростроителството се организират и специални ведомствени служби по техническата безопасност на труда; такива служби могат да се създават и за други отрасли по решение на Министерския съвет.

При Министерството на народната отбрана, за предприятията към него, се организира специална служба по охрана на труда и техническата безопасност.

Министерствата изработват правила и норми за обезопасяване на опасни съоръжения и опасни работни места съгласувано с профсъюзите.

 

Чл. 5. Професионалните съюзи и техните поделения имат право да представляват работниците и служителите пред държавните органи и пред трети лица по всички въпроси по труда и бита.

Пред съдилищата те имат право да представляват работниците и служителите като пълномощници, без да могат да признават исканията на противната страна, да се отказват от исканията на работника или служителя, да сключват спогодби и да получават пари или

ценности за сметка на работника или служителя.

 

Чл. 6. Профкомитетът, освен представителство по предходния член, има и следните права:

а) сключва колективни трудови договори с предприятието и предявява от името на работниците и служителите искания по тяхното тълкуване и приложение;

б) грижи се за учредяване на помирителна комисия и взема мерки за нейната правилна работа;

в) следи за прилагане нормите по охрана на труда и по заплащане на трудовото възнаграждение и уведомява инспекцията на труда за извършени нарушения;

г) (изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) съдействува за осъществяване на държавното обществено осигуряване съобразно предвидените за това разпоредби;

д) (изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) съдействува за нормалния ход на производството, като участвува в съставянето на плановете, мобилизира работниците и служителите за тяхното изпълнение и организира социалистическото съревнование;

е) грижи се за културния и материалния бит на работниците и служителите.

 

Чл. 7. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Централното ръководство на профсъюзите, отделните профсъюзи, както и професионалните организации са юридически лица. Други поделения на профсъюзите придобиват качеството на юридически лица по решение на централното ръководство на профсъюзите.

Качеството на юридическо лице по този член се придобива без вписване пред съда.

 

Чл. 8. ЦС на ОРПС може да уреди фонд за отдих и култура, който да има за цел да организира оползотворяване на свободното време и отпуските на работниците и служителите, да укрепва техните духовни и физически сили и да задоволява културните им нужди.

 

Дял II

ТРУДОВИ ОТНОШЕНИЯ

 

Глава първа.

КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР Чл. 9. Колективният трудов договор е съгласие между профкомитета, като представител на работниците и служителите, от една страна, и предприятието - от друга, с което се определят взаимните задължения на страните по изпълнението

 

Чл. 10. Колективният трудов договор е задължителен за предприятието и за всички работници и служители в същото.

 

Чл. 11. Регистрираният колективен трудов договор влиза в сила от деня на подписването му от страните или от указания в самия договор срок.

 

Чл. 12. Регистрирането на колективните трудови договори, внасянето на поправки в тях, както и уреждането на споровете, възникнали по тяхното сключване, се извършва по реда, указан в инструкция на Централния съвет на Общия работнически професионален съюз, одобрена от Министерския съвет.

Всяка година Централният съвет на Общия работнически професионален съюз, след съгласуване с ведомствата, определя сроковете за сключване на колективните трудови договори, начините за проверката, отчитането им и пр.

 

Чл. 13. Недействително е всяко условие на колективния трудов договор, което е в противоречие на постановленията на настоящия кодекс или на други законни разпоредби.

 

Чл. 14. Професионалните организации не носят имуществена отговорност по колективните трудови договори.

 

Глава втора.

ТРУДОВ ДОГОВОР

 

1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл. 15. С трудовия договор се определят мястото и характерът на работата, а могат да се определят и други условия във връзка с предоставянето на работната сила.

 

Чл. 16. Трудовият договор се сключва писмено.

Когато той се сключва с държавно, кооперативно или обществено предприятие, учреждение или организация, работникът или служителят подава писмено заявление за постъпване на работа, а администрацията на предприятието, учреждението или организацията издава писмена заповед за зачисляването му на работа.

 

Чл. 17. При постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да предаде на предприятието, учреждението или организацията трудовата си книжка, а ако постъпва за пръв път на работа - да представи удостоверение от народния съвет по местожителството си. В тоя случай предприятието, учреждението или организацията е длъжно в срок от 5 дни да снабди работника или служителя с трудова книжка.

При прекратяване на трудовия договор трудовата книжка се предава на ръка на работника или служителя, като в същата се вписва причината на прекратяването му.

 

Чл. 18. Трудов договор могат да сключват както отделни лица, така и група от такива (групов трудов договор) непосредствено или чрез представител измежду тях. В тоя случай за предприятието, учреждението или организацията и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът би бил сключен поотделно с всекиго от тях.

 

Чл. 19. Когато работата, за която се сключва трудовият договор, изисква работникът или служителят да има специална подготовка или когато трябва да се провери годността му да извършва определена работа, окончателното приемане на работници или служители може да се предшествува от определен срок за изпитване. За квалифицираните работници и служители този срок е до 30 дни, а за останалите - до 15 дни.

В зависимост от резултата на изпитването става окончателното приемане на работника или служителя или освобождението му, като за времето на изпитването му се заплаща възнаграждение за работата, за която е бил изпитван.

 

Чл. 20. Недействителна е всяка уговорка на трудовия договор, която противоречи на законите, законните разпоредби или на колективния трудов договор.

 

Чл. 21. Когато един договор бъде признат за нищожен или бъде унищожен и ако работникът или служителят при сключването му не е действувал недобросъвестно, отношенията между страните до момента на признаването на договора за нищожен или до унищожаването му се уреждат по същия начин, както ако трудовият договор би бил действителен.

В случаите, когато трудовият договор е нищожен, поради приемането на работа работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, нищожността на трудовия договор се прогласява от инспекцията на труда.

 

Чл. 22. Предприятието, учреждението или организацията е длъжно да обезпечи на работника или служителя условия за изпълнение на възложената му работа.

Работникът или служителят е длъжен да изпълнява задълженията си по трудовия договор, като се съобразява с установената трудова дисциплина, с правилата на социалистическото общежитие и със социалистическата добросъвестност.

 

Чл. 23. Работникът или служителят не може да прехвърля задължението си по трудовия договор на друго лице. При групов трудов договор (чл. 18) групата може да разпределя работата между членовете си и да ги заменя един с друг.

 

Чл. 24. Предприятието, учреждението или организацията без съгласието на работника или служителя не може да променя мястото и характера на работата, уговорени с трудовия договор.

 

Чл. 25. Поради производствена необходимост на предприятието, или когато нуждите на учреждението или организацията налагат, както и поради престой, на работника или служителя може да се възложи да извършва временно, но не за повече от 45 дни през една календарна година, а в случай на престой - докато трае престоят, работа от друг характер в същото или друго предприятие, учреждение или организация в същата местност. На квалифицираните работници в този случай не може да се възлага работа по пренасяне, товарене, почистване и други подобни, а на квалифицирани служители - неквалифицирана работа.

Когато непреодолими причини налагат, предприятието, учреждението или организацията може да възложи на работника или служителя да извърши работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация.

Когато на работника или служителя е възложено да изпълнява по-ниско или по-високо платена работа, трудовото му възнаграждение се определя съгласно чл. 76.

 

Чл. 26. Квалифицирани работници или служители от категории, указани в наредба на Министерския съвет, могат да бъдат превеждани на друга работа в същото или друго предприятие или на работа в друга местност и без тяхното съгласие, по заповед на съответния министър.

Поради производствена необходимост на предприятието, или когато нуждите на учреждението или организацията налагат, същото може да командирова работника или служителя на работа извън мястото, уговорено в трудовия договор.

Времетраенето на командировките, както и редът за тяхното извършване се определят с наредба от Министерския съвет.

 

2. ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

 

Чл. 27. Трудовият договор се сключва:

а) за неопределено време;

б) за определено време, което не може да бъде повече от 3 години, и

в) докато се извършва определена работа.

 

Чл. 28. Трудовият договор се счита сключен за неопределено време, ако след изтичане на уговорения срок или извършване на определената работа работникът или служителят остане на работа, без възражение на предприятието, учреждението или организацията, 3 или повече дни.

 

3. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

 

Чл. 29. Трудовият договор се прекратява:

а) по взаимно съгласие на страните;

б) с изтичане на уговореното време (чл. 27, буква "б");

в) със завършване на определената работа (чл. 27, буква "в");

г) по заявление на една от страните с предизвестие (чл. чл. 30 и 31);

д) по заявление на една от страните без предизвестие (чл. чл. 33 и 34);

е) със смъртта на работника или служителя;

ж) със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудов договор с оглед на личността му;

з) когато работникът или служителят е повикан да отбива редовната си военна или трудова служба;

и) по искане на окръжния комитет на съответния професионален съюз, като при несъгласие на предприятието, учреждението или организацията или при обжалване от работника или служителя въпросът се решава от централния комитет на съответния професионален съюз и съответното ведомство или организация.

 

Чл. 30. Прекратяването на трудовия договор може да стане по заявление на работника или служителя, когато същият е сключен за неопределено време и след като отправи предизвестие, както следва:

а) за особено квалифицирани работници и служители - 30 дни и

б) за всички останали работници и служители - 15 дни.

Министерският съвет може да установи особен ред за прекратяване на трудовите договори, сключени за неопределено време с отделни категории работници и служители.

 

Чл. 31. Предприятието, учреждението или организацията може да прекрати трудовия договор, като отправи предизвестието, при спазване сроковете по чл. 30, само в следните случаи:

а) при пълна или частична ликвидация на предприятието, учреждението или организацията или при съкращение в щатовете;

б) при спиране на работата за повече от 30 дни;

в) при непригодност на работника или служителя за възложената му работа;

г) при случай на възстановяване неправилно уволнен работник или служител, изпълняващ преди това същата работа;

д) при отказ на работника или служителя да бъде преведен в друго предприятие, учреждение или организация или в друга местност, когато това превеждане не е задължително, в случай че се мести самото предприятие, учреждение или организация или пък се закрива досегашната му служба.

В случаите, посочени в буква "а", може да бъде прекратен и трудов договор, сключен за определено време.

 

Чл. 32. Когато при договор, сключен за неопределено време, работникът или служителят е предизвестил за напущане или е предизвестен за уволнение, той може да бъде уволнен преди да изтече срокът на предизвестието, ако за останалите дни до срока му се изплати съответното обезщетение в деня на уволнението.

Когато работникът или служителят е уволнен вследствие на съкращение в щатовете или закриване на предприятието, учреждението или организацията без предизвестие или преди да изтече срокът на предизвестието, предприятието, учреждението или организацията му дължи обезщетение в размер на възнаграждението за срока на предизвестието.

Работник или служител, който напуска предприятието, учреждението или организацията без предизвестие или преди да изтече срокът на предизвестието, каквото е бил длъжен да даде, дължи обезщетение на предприятието в размер на възнаграждението за срока на предизвестието.

Работникът или служителят има право на обезщетение при уволнение, ако е работил непрекъснато поне 6 месеца в същото предприятие, учреждение или организация.

 

Чл. 33. Предприятието, учреждението или организацията може да уволни работника или служителя без предизвестие, когато последният:

а) не изпълнява или изпълнява с груба немарливост задълженията си;

б) злоупотребява с доверието на предприятието, учреждението или организацията или разпространява поверителни за същото сведения, които са му станали известни по служебен или извънслужебен път;

в) е извършил престъпление, свързано с възложената му работа, установено с влязла в законна сила присъда;

г) бъде задържан от властите повече от 2 месеца;

д) откаже да изпълни нареждане за превода му в друго предприятие, учреждение или организация или в друга местност (чл. 26, ал. I);

е) без уважителни причини не се яви на работа за време повече от половин работен ден, а също и при закъснение повече от два пъти в един месец по над половин час;

ж) се явява на работа в очевидно пияно състояние;

з) бъде дисциплинарно наказан съгласно чл. 130, буква "е".

 

Чл. 34. Работникът или служителят може да поиска прекратяване на трудовия договор без предизвестие, когато:

а) предприятието, учреждението или организацията не му изплаща в срок възнаграждението;

б) предприятието, учреждението или организацията променя условията на трудовия договор, без да се съобрази с разпоредбите на настоящия кодекс (чл. чл. 25 и 26);

в) при невъзможност да изпълнява възложената му работа вследствие на заболяване, при условие, че не му се дава друга подходяща работа;

г) при постъпване във висше, средно или специално учебно заведение.

 

Чл. 35. Предприятието, учреждението или организацията не може да уволнява с или без предизвестие работничката или служителката след 4-тия месец на бременността й, а така също и майката до навършване на 8-месечната възраст на детето, освен за тежки провинения и с разрешение на съответната инспекция на труда за всеки отделен случай.

 

Чл. 36. Предприятието, учреждението или организацията не може да уволнява с или без предизвестие работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск, освен за тежки провинения, и то с разрешение на съответната инспекция на труда за всеки отделен случай.

 

Чл. 37. При сливане или уедряване на предприятия, учреждения или организации, както и при преминаване на част от едно предприятие или учреждение към друго трудовият договор не се прекратява.

За задълженията към работниците или служителите, произтичащи от трудовия договор и възникнали преди сливането или уедряването, отговаря новото предприятие или учреждение, а в случай на преминаване на част от предприятието или учреждението - солидарно и двете предприятия или учреждения.

 

Чл. 38. Не могат да бъдат уволнявани и премествани освен със съгласието на централния комитет на съответния професионален съюз, работници и служители - профсъюзни деятели, изброени в инструкция на Централния съвет на Общия работнически професионален съюз.

 

Глава трета.

РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

 

1. РАБОТНО ВРЕМЕ

 

Чл. 39. Нормалният работен ден е 8 часа през деня и 6 часа през нощта.

Работното време се счита дневно от 5 до 22 часа за периода от 1 март до 30 септември и от 6 до 22 часа за останалата част от годината. Работното време през останалите часове от денонощието се счита нощно.

Началният и крайният часове на работния ден се определят с правилника за вътрешния трудов ред.

 

Чл. 40. Продължителността на работния ден при смесени смени (с дневно и нощно работно време), както и производствата с непрекъсваем процес на работа, в които се въвежда 6-часов работен ден, се определят с наредба.

 

Чл. 41. Намален работен ден може да се въвежда за работниците или служителите, извършващи вредни за здравето работи или работи от особен характер.

 

Чл. 42. Увеличаването на нормалния работен ден се забранява.

По изключение се допуска въвеждането на увеличен работен ден за сезонни работи при определени условия, за определен срок и при увеличение на трудовото възнаграждение.

 

Чл. 43. Ненормиран работен ден (работен ден с неопределена продължителност на работното време) може да се въвежда за:

а) работници или служители, извършващи определени видове работи, за които поради тяхното естество не може да се въвежда определена продължителност на работното време, и

б) работници или служители, които са на разположение на предприятието, учреждението или организацията, без да работят дейно през цялото или през значителна част от работното време.

 

Чл. 44. Продължителността на работния ден и видовете работа по чл. чл. 41 и 42, както и видовете работа по чл. 43 се определят с наредба.

С наредба може да се определя за отделни производства или ведомства изчисляването на работното време да става помесечно, а също така и начинът за разпределяне на почивките, нулевото време и начинът на заплащането му.

 

Чл. 45. Работата, която се извършва по разпореждане или със знание на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията от работник или служител извън установеното за него нормално работно време, е извънреден труд.

 

Чл. 46. Извънредният труд е забранен. Изключение се допуска само в следните случаи:

а) за извършване на работа във връзка с отбрана на Народната република;

б) за предотвратяване и борба с обществени бедствия и опасности;

в) за извършване на спешни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, осветлението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки;

г) при нужда да се завърши започнатата работа, която вследствие на случайна забава, причинена от техническите условия на производството, не може да бъде извършена в нормалното работно време, и то ако прекратяването на започнатата работа може да повлече след себе си развала на материали или машини;

д) при извършване на поправки и възстановяване на работните помещения, машини и други съоръжения на предприятието, и то само когато това изисква прекратяване работата на значителен брой работници или служители, и

е) при усилена сезонна и срочна работа, когато не може да се увеличи броят на работниците или служителите поради технически причини или когато липсват работници и служители.

 

Чл. 47. Извънреден труд се полага само след предварително разрешение от съответната инспекция на труда. Не се изисква предварително разрешение за извънреден труд по букви "б", "в", "г" и "д" на предходния член, но в тези случаи съответната инспекция на труда се уведомява в срок 48 часа от започване на работата.

 

Чл. 48. Продължителността на извънредния труд за всеки работник или служител през една календарна година не може да трае повече от 150 часа, с изключение на случаите, предвидени в букви "а" и "б" на чл. 46.

С наредба се определя продължителността на извънредния труд през определено време (дни, седмици и месеци).

 

ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

 

Чл. 49. Работният ден се прекъсва с една или повече почивки, освен при производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи на 3 смени. В последните случаи на работника се дава възможност да се нахрани през работното време.

Производствата с непрекъсваем процес на работа се определят с наредба. Редът и размерите на ежедневните почивки се определят с правилника за вътрешния трудов ред.

Почивките не се включват в работното време.

 

Чл. 50. Работникът или служителят има право на 16 часа междудневна почивка, а по изключение тази почивка може да бъде намалена до 12 часа, с разрешение на инспекцията на труда.

 

Чл. 51. Работникът или служителят има право на 36-часова непрекъсната седмична почивка, освен при производства с непрекъсната работа и при промяна на смените, в които случаи тази почивка не може да бъде по-малка от 24 часа.

 

Чл. 52. Седмичната непрекъсната почивка съвпада с неделния ден. Когато характерът на работата налага, седмичната почивка се използува в друг ден от седмицата.

Министерският съвет определя празничните дни.

 

Глава първа.

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Глава четвърта.

ОТПУСКИ

 

Чл. 53. Работник или служител, който е прослужил най-малко 11 месеца без прекъсване при едно и също предприятие, учреждение или организация, добива право ежегодно на 14 работни дни редовен платен отпуск, ако продължава да работи в същото предприятие, учреждение или организация.

В срока от 11 месеца по предходната алинея се зачита трудовият стаж съгласно ал. I на чл. 211, в случай че работникът или служителят не е получил парично обезщетение за неизползуван отпуск от предприятието, учреждението или организацията, в което е работил преди това.

 

Чл. 54. Някои категории работници и служители, указани в наредба, имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размери, определени в същата наредба.

 

Чл. 55. Извън отпуска по предходните членове и при условията на чл. 53, ал. I, имат право на допълнителен платен годишен отпуск работниците и служителите, които са заети в особено вредни и опасни производства, като в този случай се забранява заплащането на парично обезщетение за неизползуван допълнителен платен годишен отпуск.

Допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни също така се дава:

а) като поощрение за продължителна работа в едно и също предприятие, учреждение или организация;

б) като компенсация за работа на работници и служители с ненормиран работен ден свръх нормалния работен ден;

в) като поощрение на учащи се, без откъсване от производството или службата, а също и за постъпващите във висши или средни специални учебни заведения.

С наредба на Министерския съвет се определят категориите работници и служители, които имат право на допълнителен отпуск, продължителността на този отпуск, както и условията, при които той се дава.

 

Чл. 56. Времето за ползуване на платения годишен отпуск се определя от предприятието, учреждението или организацията съвместно с профкомитета, като се вземат предвид исканията на работниците или служителите и нуждите на производството или службата.

 

Чл. 57. Платеният годишен отпуск не може да се ползува на части, освен, по изключение, на два пъти.

 

Чл. 58. Предприятието, учреждението или организацията по искане на работника или служителя може да му разреши ползуването на неплатен отпуск до 15 работни дни през една година, ако това не е във вреда на производството или службата.

С наредба на Министерския съвет се определят условията и размерите за ползуване на допълнителен неплатен отпуск от учащи се и други работници и служители.

 

Чл. 59. Работникът или служителят има право на отпуск по болест, който предприятието, учреждението или организацията е длъжно да му даде в предписаните от здравните органи размери.

 

Чл. 60. Работничката или служителката има право на 90 дни отпуск за бременност и раждане, ползуването на който започва 30 дни преди раждането. При ненормално раждане и при раждане на близнаци този отпуск е 100 дни.

 

Чл. 61. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 15 от 1968 г. и бр. 53 от 1973 г.) Предприятието, учреждението или организацията е длъжно при поискване да разреши на майката - работничка или служителка, включително и осиновителката, неплатен отпуск до навършване на тригодишна възраст на детето. Този отпуск се зачита за трудов стаж.

 

Чл. 62. (Доп. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Работничка или служителка, която кърми детето си до навършване на 8-месечната му възраст, има право на платен отпуск за кърмене на детето си по 1 час два пъти дневно или по 2 часа наведнъж. След навършване на 8-месечна възраст на детето този отпуск е по 1 час дневно и се дава на работничката или служителката, докато е необходимо да кърми детето.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Когато работничката или служителката има близнаци или недоносено дете, размерът на отпуска е 3 часа вместо 2 и съответно 2 часа вместо 1 час дневно.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) За работнички и служителки с намален или съкратен работен ден размерът на отпуска по този член се определя с наредба.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Отпуск при условията и размерите, посочени в този член, се дава и на работничката и служителката за хранене на осиновено дете.

 

Чл. 63. Времето, прекарано в отпуск по болест, за майчинство и раждане или в учебен сбор в редовете на народната войска, се включва в 8-месечния срок по чл. 53.

 

Чл. 64. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) При отпуск на мястото на отсъствуващия работник или служител може при належаща нужда да бъде приет на работа негов временен заместник с предупреждение, че се приема като заместник. Трудовият договор с последния се прекратява без предизвестие със завръщането на работа на замествания.

(Ал. 2 отм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.)

 

Чл. 65. Предприятието, учреждението или организацията е длъжно да освобождава от работа работника или служителя, когато последният:

а) е призован в съд или от друга власт като страна, свидетел или вещо лице;

б) участвува в конгреси, пленуми и конференции, указани в наредбата;

в) поиска да отсъствува поради смърт на близките му;

г) бъде повикан във връзка с набора или войсковия отчет;

д) участвува в заседания като народен представител, народен съветник или съдебен заседател;

Отсъствията по буква "а" - като свидетел - и по буква "б", "г" и "д" се заплащат от предприятието, учреждението или организацията.

Отсъствията по буква "а" - за явяване като страна или вещо лице в съд - не се заплащат.

За отсъствие по буква "в" - поради смърт на родители, съпруг, съпруга или деца, отпуск по два дена се заплаща от предприятието, учреждението или организацията, без да се включва в редовния платен годишен отпуск.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) При повикване на учебен или практически сбор във въоръжените сили работниците и служителите имат право на 2 дена платен отпуск преди заминаването и 2 дена след завръщането, който не се включва в платения годишен отпуск по чл. 53, 54 и 55. За времето, прекарано в учебния или практически сбор, на работника или служителя се заплаща по начин, установен с наредба.

 

Чл. 66. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Предприятието, учреждението или организацията е длъжно да освобождава работника или служителя и в следните случаи:

а) поради встъпване в брак - до 3 работни дни при поискване и без спазване разпоредбите на чл. 56 и 57; отсъствията се включват в платения годишен отпуск, а когато той е използуван - в неплатения;

б) при даване предизвестие на работника или служителя за уволнение - по 1 час дневно платен отпуск за дните на предизвестието;

в) на учащи се в средни учебни заведения работници и служители без откъсване от производството или службата - по 1 час дневно всеки учебен ден.

На освобождаване от работа по букви "б" и "в" имат право работниците и служителите, които не са с намален работен ден, като споменатите часове се заплащат по часовото повременно възнаграждение.

 

Глава пета.

Трудово възнаграждение

 

Чл. 67. Трудът се заплаща в зависимост от количеството и качеството на извършената работа.

За работници и служители по трудов договор всеки труд е възмезден.

 

Чл. 68. Системата и размерът на заплащането на труда за отделните видове производства и работи се определят от Министерския съвет.

Размерът на трудовото възнаграждение се определя с оглед продължителността на работния ден, квалификацията, тежестта и вредността на труда и значението му за народното стопанство.

 

Чл. 69. С наредби на Министерския съвет, по предложение на отделните ведомства, могат да се установят премии за изпълнение и преизпълнение на производствените планове, за икономии на материали, на двигателна енергия, както и други видове премии.

 

Чл. 70. Предприятието, учреждението или организацията е длъжно да заплаща на работника или служителя определеното му възнаграждение в пари.

Допълнителни възнаграждения в натура на работниците и служителите в отделни предприятия, учреждения или организации за някои работи се допускат с разрешение на Министерския съвет.

 

Чл. 71. Заплащането на трудовото възнаграждение става в неработно време, в мястото, където се извършва работата.

Редът и сроковете за заплащането се определят с наредба.

Възнаграждението за случайна или временна работа с времетраене по-малко от две седмици се заплаща веднага след завършването й.

 

Чл. 72. Изплащането на възнагражденията става само срещу разписка или редовни ведомости, и то лично на самия работник или служител или по негово писмено искане - на негови близки.

Ведомостите и разписките са единственото доказателство, че е изплатено възнаграждението на работника или служителя.

 

Чл. 73. Работник или служител, който извършва в едно и също предприятие, учреждение или организация два или повече вида работи по съвместителство при повременно заплащане на труда, получава възнаграждение за най-високо платената работа, доколкото не е определено друго с наредба.

 

Чл. 74. Работа по съвместителство в две или повече предприятия, учреждения или организации се допуща само при наличност на писмено разрешение на заинтересованите предприятия, учреждения или организации.

Заплащането на труда при съвместителство в две или повече предприятия, учреждения или организации се определя в зависимост от обема и качеството на работата, при което размерът на възнаграждението не може да надвишава двойния размер на възнаграждението за основната работа.

Ако при съвместителството се изпълнява работа, заплащана по сделно-разрядната или повременно-премиалната система, работата се заплаща по фактическата изработка.

Ако при изпълняване на една от работите по съвместителство няма пълно заангажирване, то размерът на възнаграждението за тази работа се определя не в пълен размер, а пропорционално на заангажираността.

 

Чл. 75. В деня, предшествуващ началото на платения годишен отпуск, предприятието, учреждението или организацията е длъжно да плати на работника или служителя в аванс следващото му се за времето на отпуска възнаграждение в размер по средно изработената заплата.

 

Чл. 76. Когато работник от една категория извършва работата от друга такава, той запазва категорията си, но получава възнаграждението за по-високо платената категория само за времето, когато извършва по-високо платената работа.

Когато работник от една категория извършва работа на друга по-ниско платена, той запазва категорията си и получава възнаграждението за изпълняваната работа и разликата до дневната му основна заплата (тарифна ставка).

Разликата в дневната основна заплата (тарифна ставка) се получава само ако се изпълнява нормата по новата работа.

Разликата може да се получава за не повече от 10 дни в месеца.

 

Чл. 77. Служител, който замества друг на по-високо платена категория, има право да получи възнаграждението, предвидено за замествания, ако:

а) заместването става в изпълнение на писмена заповед;

б) заместникът по длъжност не е помощник на лицето, което замества, и

в) заместването продължава повече от 14 работни дни без прекъсване.

С наредба се определя кои длъжности се считат помощнически.

 

Чл. 78. Удръжките от възнаграждението на работника или служителя поради престой или бракувана продукция, както и други подобни случаи се уреждат с наредба.

 

Чл. 79. Извънредният труд, независимо дали е разрешен или не (чл. чл. 46-48), се заплаща за първите два часа или за част от тях през течение на едно денонощие допълнително с 25 % увеличение, а за всеки последващ час или част от него - с 50 % увеличение от повременното възнаграждение.

Трудът на работниците и служителите, които работят на 1 януари, 1 и 2 май, 9 и 10 септември, 7 ноември и 5 декември, се заплаща със 100 % увеличение от повременното възнаграждение.

Когато извънредният труд се полага през седмичната почивка, той се заплаща с 50 % увеличение от повременното възнаграждение за всички часове.

 

Чл. 80. На работниците и служителите с ненормиран работен ден се заплаща допълнително възнаграждение за извършването на работа, която не е в кръга на техните задължения.

 

Чл. 81. Заплащането при смесените смени (с дневно и нощно работно време) и извънредния труд при тях се урежда с наредба.

 

Чл. 82. Върху възнаграждението на работника или служителя не могат да се правят удръжки, освен за:

а) данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

б) надвзети суми вследствие счетоводно-технически грешки;

в) получени аванси;

г) щетите, указани в чл. чл. 95, 96 и 99, ал. I;

д) запори, наложени по надлежния ред.

Сумата на общата месечна удръжка върху възнаграждението на работника или служителя не може да надминава размерите, установени със Закона за гражданското съдопроизводство.

 

Чл. 83. Исковете по вземанията на работниците и служителите, произхождащи от трудово-правно отношение, се погасяват с изтичане на три години от деня, в който вземането е станало изискуемо.

 

Глава шеста.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

 

Чл. 84. Ако работникът или служителят не е ползувал полагаемия му се редовен платен годишен отпуск по причина, изхождаща от предприятието, учреждението или организацията, той получава парично обезщетение за дните на полагаемия му се отпуск.

Получаването две години по ред на парично обезщетение за неизползуване на редовен платен годишен отпуск се забранява.

Непълнолетните работници и служители задължително ползуват установения редовен платен годишен отпуск.

 

Чл. 85. Ако работникът или служителят бъде уволнен не по негова вина, преди да е добил право на отпуск, той има право на парично обезщетение съответно на прослужените месеци.

Същото право има и работникът или служителят, добил право на отпуск през предшествуващата година, ако през следващата година е работил един или повече месеци и е бил уволнен преди да получи отпуск за тази година.

 

Чл. 86. Когато работникът или служителят е придобил право на пълния размер платен годишен отпуск, обезщетението се изчислява върху средната изработена заплата за последните 11 месеца, а когато не е придобил това право - върху средната заплата за изработеното време.

 

Чл. 87. Командированите съгласно чл. 26 работници и служители имат право да получат освен възнаграждението си още и пътни и дневни пари по начин и в размери, определени от Министерския съвет.

 

Чл. 88. Когато работникът или служителят се премести на постоянна работа в друго населено място не по негова молба, заплащат му се:

а) пътни и багажни пари за него и членовете на семейството му;

б) възнаграждението за дните на пътуването и допълнително за още два дена, които са служебен отпуск.

Размерите и редът за заплащането, разноските по пътуването и превозът на преместващия се работник или служител, както и размерите на пътните, дневните и багажните пари се определят с наредба.

При преместване на работника и служителя по негова молба могат да бъдат изплатени на същия казаните суми, по споразумение с предприятието, учреждението или организацията, напълно или частично.

При преместване на работника или служителя от администрацията на работа вън от мястото, уговорено в трудовия договор, на разстояние над 100 км за време над 1 година, на същия се заплаща еднократно възнаграждение в размер на едномесечна заплата по размера на заплатата на новата работа и възнаграждение в размер на 1/4 заплата за всеки член от семейство (съпруг или съпруга, деца и родители), издържани от работника или служителя.

 

Чл. 89. При отпуск по болест, бременност и раждане, карантина и гледане на болен член от семейството работникът или служителят има право на парично обезщетение по реда и условията на наредбите по гл. II на дял III.

 

Чл. 90. Повиканият да отбива редовната си военна или трудова служба получава обезщетение в размер на трудовото му възнаграждение за 10 работни дни при уволнението му от работата, ако е прослужил в предприятието, учреждението или организацията не по-малко от 6 месеца без прекъсване.

 

Чл. 91. Работник или служител, прослужил непрекъснато в едно и също предприятие, учреждение или организация 5 или повече години, получава обезщетение в размер на една брутна месечна заплата, ако бъде уволнен поради болест, съкращение на щата или ликвидация на предприятието, учреждението или организацията.

Счита се, че няма прекъсване в случаите по чл. 211.

 

Чл. 92. В случаите на прекратяване на трудовия договор по чл. 34 работникът или служителят има право да получи обезщетение до размера на трудовото му възнаграждение в сроковете за предизвестие при договорите с неопределен срок или в размер на действително претърпените щети - при договорите с определен срок при условията на чл. 32, ал. IV.

 

Чл. 93. В случай, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за неправилно от съда или помирителната комисия, той се възстановява на работа, като му се заплаща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от два месеца.

 

Чл. 94. Уволненият съгласно чл. 33, буква "г", работник или служител, който е бил оправдан или срещу когото не е възбудено наказателно преследване или въздуденото наказателно преследване е прекратено, има право на обезщетение за времето, през което е бил задържан, но за не повече от два месеца преди уволнението. Обезщетението се изчислява върху средно изработената заплата през последните два месеца преди уволнението.

 

Чл. 95. Работникът или служителят отговаря имуществено за причинените от него щети при изпълнението на възложената му работа, ако извършеното от него деяние не е престъпление, в размер на действително причинените вреди, но не за повече от 1/3 от месечното му възнаграждение, ако щетите са причинени поради небрежност на работника или служителя и са констатирани в едногодишен срок от причиняването им.

 

Чл. 96. Служителите от административно-техническия и административно-стопанския персонал отговарят за причинените на предприятието, учреждението или организацията щети, ако извършеното от тях деяние не е престъпление, до размера на действително причинените вреди, но не повече от едномесечното им възнаграждение в следните случаи:

а) неправилно водене на отчетността и работите по запазване на материалите, стоките и др., намиращи се в складовете на предприятията, учрежденията или организациите или непосредствено в работниците и служителите, и

б) невземане на необходимите мерки за борба с разхищаването, унищожаването или повредата на имуществото.

 

Чл. 97. Освен наказателната отговорност по други закони, ако такава се предвижда, работникът или служителят отговаря пред предприятието, учреждението или организацията за пълния размер на действително причинените вреди, когато:

а) щетата е причинена от престъпна дейност;

б) такава отговорност е предвидена в специалните закони;

в) щетата е причинена на държавни или кооперативни предприятия, учреждения или организации от ръководни длъжностни лица, директори, главни счетоводители, технически ръководители, началници на отдели и други подобни;

г) щетата е причинена не при изпълнение на служебните задължения и

д) при специално сключени писмени договори между работника или служителя и предприятието, учреждението или организацията за поемане пълна отговорност по предадените на хранение ценности и стоки.

 

Чл. 98. Работникът или служителят отговаря в размер, по-голям от действително причинените вреди съобразно специални закони или решение на Министерския съвет.

 

Чл. 99. В случаите, когато работникът или служителят отговаря в намален размер за причинените вреди, заплащането им става чрез удръжки от възнаграждението му. Разпореждане за извършване на удръжките се прави от предприятието, учреждението или организацията най-късно в едномесечен срок, откакто е открита причинената от работника или служителя вреда. Удръжката може да се направи не по-рано от 30 дни от деня, в който е съобщено за това на работника или служителя. Ако в същия срок работникът или служителят оспори основателността или размера на удръжката, тя не се извършва, а спорът се отнася в двеседмичен срок пред помирителната комисия.

В случаите, когато работникът или служителят отговаря за пълния размер на причинената вреда, удръжката може да бъде направена само по силата на съдебно решение, постановление по Указа за финансов контрол или по решение или заповед на Комитета за държавен контрол.

 

Чл. 100. При установяване размерите на подлежащи на възмездяване щети се взема предвид не само действително причинената щета, но и конкретната обстановка, при която вредата е била причинена. Не се допуща да бъде възложена върху работниците или служителите отговорност за такива щети, които могат да бъдат отнесени към категорията на щети от нормалния производствено-стопански риск. При определяне размера на щетите се вземат предвид само причинените загуби, а не и пропуснатите ползи.

 

Глава седма.

ХИГИЕНА И БЕЗОПАСНОСТ НА ТРУДА

 

Чл. 101. Нито едно предприятие не може да бъде открито, пуснато в работа или преместено в друга сграда без разрешение на органите на инспекцията на труда и органите на Министерството на народното здраве и социалните грижи.

Плановете за строеж и преустройство на предприятията, както и измененията на техния промишлен профил и технологически процес трябва да се съобразяват с изискванията на разпоредбите на тази глава, както и с наредбите и правилниците за приложението им. За да бъдат реализирани плановете, трябва да бъдат одобрени от органите на Министерството на народното здраве и социалните грижи.

В състава на комисията, която одобрява тези планове, участвуват и органите по безопасността на труда при професионалните организации и при ведомствените служби по техническа безопасност на труда, където има такива, както и тези по трудовата хигиена и органите на Държавната санитарна инспекция.

 

Чл. 102. На работниците и служителите, заети в производства, които са свързани с опасни за здравето вредности и с професионални отравяния, се дават за сметка на предприятията противоотрови по списък и размери, установени с наредба.

Заменяването на противоотровите с пари се забранява.

 

Чл. 103. Предприятието или учреждението е длъжно да предостави на работниците или служителите за ползуване достатъчно вода за пиене и миене, сапун или сапунени препарати, удобни помещения за хранене, за почивка, за занимания, за пазене на облеклото, умивални и отходни места. Работните помещения и места трябва да отговарят на правилата и нормите по техниката на безопасността, трудовата хигиена и промишлената санитария, установени от Министерството на народното здраве и социалните грижи съвместно с Централния съвет на Общия работнически професионален съюз.

 

Чл. 104. При отделни предприятия или учреждения, където нуждата налага това, се организират и обзавеждат здравни служби, нощни санаториуми, диетични столове, бани, детски ясли, детски градини, клубове, места и пособия за физкултура и други подобни със съгласието на Централния съвет на Общия работнически професионален съюз и на Министерството на народното здраве и социалните грижи.

Подробностите по организирането, обзавеждането и функциите на здравните служби се уреждат с наредба.

 

Чл. 105. Предприятието е длъжно да вземе необходимите мерки за обезопасяването на машините и машинните уреди, инструменти, места и строителни площадки и за отстраняване на вредностите, така че всяка опасност за здравето и живота на работниците и служителите да бъде предотвратена.

Двигателните машини, трансмисии и работните машини по време на прекъсването на работата трябва да бъдат спирани, освен в случаите, когато спирането им е невъзможно по технически причини или когато те служат за вентилации, източване на вода, осветление и т.н.

Изложените на опасност от пожар работни помещения и места се снабдяват с надлежните предпазни средства и с достатъчно изходи.

Предприятията с опасни работни места или в които се работи с много опасни машини и машинни уредби, като трансмисии и принадлежащи им ремъци, циркуляри, шмиргели, барабани на вършачки, електрически ток с високо напрежение и експлозиви, са длъжни да вземат особени предпазни мерки за тяхното пълно обезопасяване.

За приложение разпоредбите на този член се издават специални наредби. За нарушение на тези наредби ръководителите на предприятията отговарят освен по този кодекс и по Наказателния закон.

 

Чл. 106. Работници и служители, които работят с или при опасни за здравето и за живота машини, апарати, течности, газове, стопени метали и нажежени предмети и други подобни, се снабдяват от предприятието с лични предпазни средства, като: специално работно облекло, маски, ръкавици, очила и други, според естеството на работата, които са инвентар на предприятието.

 

Чл. 107. Опасните за живота сложни машини и машинни уредби, като парни двигатели, двигатели с вътрешно горене над 5 конски сили, подлежащи на контрол парни котли, електрически инсталации, оксиженови и електрически уредби за заварки, големи и бързо движещи се преси и други подобни се обслужват от лица, правоспособността на които се урежда със специални закони или одобрени от Министерския съвет правилници.

 

Чл. 108. При всички опасни работни места, както и при всички машини, инструменти и други подобни се допускат нови работници или служители само след подробното им инструктиране за правилна и безопасна работа.

 

Чл. 109. Предприятията, учрежденията и организациите са длъжни да окачват на видно място всички действуващи постановления и правила за охрана на труда на работниците и служителите.

Директорите и техническите ръководители отговарят за техническото обезопасяване на предприятията.

 

Чл. 110. Надзорът върху изпълнението на всички без изключение предприятия, учреждения, организации и лица на постановленията на този кодекс, правилниците, инструкциите, разпорежданията и колективните трудови договори в онази част, която се отнася за условията на труда, опазването здравето и живота на трудещите се, се възлага на органите на охраната на труда.

Наблюдението за прилагането и изпълнението на разпорежданията, правилата и задължителните постановления по промишлената санитария и фабричните санитарни мероприятия се възлага на органите на Министерството на народното здраве и социалните грижи.

 

Чл. 111. Освен мерките, посочени в предходните членове, органите по охраната на труда имат право да вземат извънредни мерки за отстраняване условията, които непосредствено заплашват живота и здравето на работниците, макар и вземането на посочените мерки да не е било предвидено със специални закони, инструкции, постановления и разпореждания на Централния съвет на Общия работнически професионален съюз.

 

Чл. 112. Злополуката трябва да бъде констатирана от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията с акт в тридневен срок, считано от деня на злополуката.

При отказ на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията да състави акта, същият се съставя от председателя или секретаря на профкомитета или от работническия инспектор по труда.

В случай, че актът не бъде съставен, пострадалият или неговите наследници имат право в шестмесечен срок да поискат съставянето на акта за злополуката или професионалното заболяване.

Ако този срок бъде пропуснат за установяване на злополуката, пострадалият или наследниците му могат да заведат установителен иск в срок от една година от същата. Ако срокът бъде пропуснат по уважителни причини, съдът може да приеме иска за разглеждане и след изтичането на срока.

 

Чл. 113. Забранява се приемането на работа на малолетни лица (ненавършили 14-годишна възраст).

Лицата от 14 до 16-годишна възраст включително се приемат на работа в изключителни случаи с разрешение на инспекцията на труда.

Забранява се да се възлага на работници или служители от 14 до 16-годишна възраст извършването на особено тежки или вредни за здравето им работи и нощен труд.

 

Чл. 114. Извънреден и нощен труд, както и извършването на тежки и вредни за здравето работи се забранява:

а) за бременните от започване петия месец на бременността и

б) за майките до навършване 8-месечна възраст на детето.

 

Чл. 115. С наредба се определя кои работи са тежки или вредни за здравето.

 

Чл. 116. Нормалният работен ден за работниците или служителите, ненавършили 16-годишна възраст, е 6 часа. Същите не се допускат да полагат извънреден труд.

 

Чл. 117. За пълнолетните работнички и служителки се определя с наредба, издадена съвместно от Централния съвет на Общия работнически професионален съюз и Министерството на народното здраве и социалните грижи, в кои производства е забранен извънреден и нощен труд.

 

Чл. 118. Бременните работнички и служителки, които извършват тежка работа, се преместват на по-лека след започване на петия месец от бременността, без да им се намалява възнаграждението.

 

Чл. 119. Предприятието, учреждението или организацията не може да отказва сключването на трудов договор поради бременност на желаещата да постъпи на работа.

Бременни работнички или служителки от петия месец на бременността, уволнени поради ликвидация на предприятието, учреждението или организацията или поради свършване на работата в сезонни предприятия, ако пожелаят се настаняват задължително от висшестоящото ведомство или организация на подходяща работа в друго предприятие, учреждение или организация.

 

Чл. 120. Работниците и служителите на възраст до 18 години се приемат на работа само след медицински преглед и подлежат на такъв периодически не по-малко от един път в годината.

Същото важи и за работници и служители, които работят в тежки и опасни за здравето и живота производства.

 

Чл. 121. Когато здравното състояние на работника или служителя налага да се промени работата или работното място, предприятието, учреждението или организацията е длъжно да го премести на подходяща работа по указание на съответните здравни органи.

Със съдействие на професионалните организации на работника или служителя се посочва подходяща работа другаде, ако такава няма в същото предприятие, учреждение или организация.

 

Чл. 122. С наредба на Министерството на народното здраве и социалните грижи и Централния съвет на Общия работнически професионален съюз се определят работите, които не могат да се изпълняват от болни с определени страдания, трудоустройството на тези болни, както и категориите работници и служители, които подлежат на задължителни медицински прегледи, и реда и сроковете на извършването им.

 

Глава осма.

ТРУДОВА ДИСЦИПЛИНА

 

Чл. 123. Всяко предприятие, учреждение и организация е длъжно да има правилник за вътрешния трудов ред, който не може да противоречи на този кодекс и на наредбите и правилниците по приложението му.

 

Чл. 124. Правилникът за вътрешния трудов ред съдържа точни и пълни указания за общите и специални задължения на работниците и служителите и на администрацията на предприятието, учреждението или организацията, за границите и реда на отговорностите и за техните нарушения.

Правилникът за вътрешния трудов ред има за цел регулиране реда в предприятието, учреждението или организацията, укрепване на трудовата дисциплина и социалистическото съревнование, уплътняване на работния ден, повишаване производителността на труда, качеството и количеството на продукцията и пр.

Общите правила на правилника за вътрешния трудов ред, важащи за всички предприятия, учреждения и организации, се одобряват от Министерския съвет по предложение на Централния съвет на Общия работнически професионален съюз, а специалните правила по отрасли - от отделните министерства в съгласие с централния комитет на съответните профсъюзи.

 

Чл. 125. Правилникът за вътрешния трудов ред се изработва от администрацията на предприятието, учреждението или организацията в съгласие с профкомитета. Заверени преписи от правилника се поставят на видни места в предприятието, учреждението или организацията.

 

Чл. 126. Работниците и служителите се поощряват с награди и отличия за образцово отношение към трудовите си задължения, за висока трудова дисциплина, за борба за изпълнение на плана, за постигнати количествени и качествени показатели, за внедряване на нови усъвършенствувани методи на организацията на труда, за изобретения, за технически усъвършенствувания и рационализаторски предложения, за значителни постижения в полето на науката, техниката и изкуството, за прояви на производствена инициатива, за икономии на държавни и обществени средства и материали, както и за дългогодишна неуморна и предана работа.

Наградите и отличията са:

а) обявяване на благодарност;

б) вписване на почетната дъска;

в) парични суми;

г) поименни ценни подаръци;

д) почетни грамоти;

е) повишение;

ж) почетни значки;

з) вписване в почетна книга;

и) почетни звания;

к) ордени и медали;

л) почетно звание "Герой на социалистическия труд" и

м) Димитровска награда.

Наградите и отличията се вписват в трудовата книжка.

 

Чл. 127. На предприятията и учрежденията, изпълнили най-добре плана по установени показатели, се присъждат червени преходни знамена на Министерския съвет, министерствата и Централния съвет на Общия работнически професионален съюз, както и парични премии.

 

Чл. 128. Неизпълнението на трудовите задължения съставлява нарушение на трудовата дисциплина, което, освен наказанието по други закони, ако такова се предвижда, се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания.

 

Чл. 129. Нарушения на трудовата дисциплина са:

а) закъснението на работа;

б) преждевременното напущане на работа;

в) неуплътняването на работния ден;

г) неявяването на работа;

д) отказът без уважителни причини за изпълнение на възложената работа по чл. чл. 25 и 26 и

е) нарушението на разпоредбите на правилника за вътрешния трудов ред.

С правилника за вътрешния трудов ред се уточняват и предвидените в букви "а" до "д" нарушения на трудовата дисциплина.

 

Чл. 130. Дисциплинарните наказания са:

а) забележка;

б) мъмрене;

в) строго мъмрене;

г) превеждане на по-ниско платена работа за срок до три месеца в същото предприятие, учреждение или организация;

д) преместване на по-ниско платена работа в същото предприятие, учреждение или организация или в друго такова и

е) уволнение.

Наказанията се налагат от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, освен ако има специално предвиден друг ред.

На ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите наказанията се налагат от висшестоящия орган или организация.

Наказанията могат да бъдат обявявани пред събрание на работниците и служителите, чрез печата или по друг начин.

 

Чл. 131. Дисциплинарните наказания се налагат, след като се изслушат обясненията на нарушителя, с писмена заповед не по-късно от един месец от откриване на нарушението и до една година от извършването му.

 

Чл. 132. Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се считат заличени, ако работникът или служителят, на когото е било наложено наказание, в продължение на една година от датата на налагане последното наказание не бъде дисциплинарно наказан.

Дисциплинарните наказания, както и позорящи работника обстоятелства не се вписват в трудовата книжка.

 

Глава девета.

ТРУДОВИ СПОРОВЕ

 

Чл. 133. Споровете между работниците или служителите и предприятията, учрежденията или организациите относно съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите договори и другите трудови правоотношения, споровете по колективните трудови договори,

както и всички спорове по дял II на този кодекс се разрешават:

а) от помирителните комисии;

б) от съдилищата и

в) по административен ред.

 

Чл. 134. Помирителните комисии се учредяват при профкомитетите на предприятията, учрежденията и организациите и се състоят от еднакво число представители на администрацията и на профкомитета.

Помирителните комисии вземат решенията си по взаимно съгласие на представителите на двете страни, независимо от броя на присъствуващите на заседанието представители на всяка от страните.

 

Чл. 135. Помирителните комисии разглеждат споровете относно установяването и изменяването на условията на труда, които не се уреждат изрично от настоящия кодекс, от други законни разпоредби или от колективния трудов договор.

 

Чл. 136. Помирителните комисии, като първа инстанция, разглеждат споровете по:

а) превеждане на друга работа и свързаното с него възнаграждение;

б) заплащане на възнаграждението при недостигане на нормите и заплащане на бракувана продукция;

в) уволнение поради неизпълнение или изпълнение с груба немарливост на задълженията си;

г) даване на специално работно облекло, специална храна (противоотрови); прилагане на намален работен ден и ползуване на отпуски;

д) възнаграждения на труда при изпълняване на работи с различна квалификация при заместване;

е) заплащане на престои;

ж) заплащане на подготовката към сделния наряд;

з) заплащане на незавършен сделен наряд;

и) удръжки от възнаграждението за причинени вреди при намалена отговорност;

к) заплащане времето при отстраняване от работа;

л) заплащане на парични обезщетения за неизползуван отпуск;

м) определяне размера на възнагражденията при договор с условие за изпитване - за срока на изпитването;

н) размера на припадащите се на работника или служителя премии;

о) заплащане на извънредния труд и

п) удовлетворяване на битовите нужди на работника или служителя при изпълнение на поетите от предприятието, учреждението или организацията задължения по колективния или по индивидуалните трудови договори.

По всички други спорове по трудовите правоотношения, включително и по тия за неправилно уволнение или за възстановяване на работа, с изключение на указаните случаи в чл. 140, букви "г" и "д", и чл. 143, работникът или служителят, както и предприятието, учреждението или организацията могат да се обърнат по избор към помирителната комисия или към съда.

 

Чл. 137. Споровете, подлежащи задължително за разрешаване от помирителните комисии, се предявяват в срок до 3 месеца.

Определянето на сроковете по предшествуващата алинея, както и редът, по който се разглеждат молбите от помирителните комисии, става с правилника по чл. 144.

Непредявените в тези срокове искове не могат да се предявяват в съда, но помирителната комисия може, при пропущане на срока по уважителни причини, да приеме за разглеждане тия спорове по същество.

 

Чл. 138. Решенията на помирителните комисии при профкомитетите се обжалват пред окръжния комитет на съответния професионален съюз в двеседмичен срок от съобщаване на решението.

Редът за разглеждане споровете от окръжните комитети на профсъюзите се определя с правилника по чл. 144.

 

Чл. 139. Решенията на помирителните комисии, които не са обжалвани, както и решенията, по които жалбата е оставена без последствие от окръжния комитет на съответния професионален съюз, се изпълняват от предприятието, учреждението или организацията.

 

Чл. 140. Съдилищата разглеждат, по реда на Закона за гражданското съдопроизводство, следните спорове:

а) които не подлежат на задължително разглеждане от помирителните комисии;

б) по които помирителните комисии не са постигнали съгласие;

в) по които решението на помирителната комисия е било отменено от окръжния комитет на съответния професионален съюз;

г) относно заплащане на причинени вреди при пълна отговорност;

д) при трудови правоотношения с частно физическо или юридическо лице.

Споровете по тълкуването и прилагането на колективните трудови договори се разглеждат от окръжните съдилища със съдебни заседатели. Решенията им не подлежат на обжалване.

 

Чл. 141. Производството по трудови дела е безплатно.

 

Чл. 142. (Ал. 1 отм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.)

Подаването на молба пред помирителната комисия прекъсва течението на давността.

 

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г.) Не могат да се разглеждат от помирителните комисии, нито от съдилищата споровете относно:

а) освобождаване на изборните работници и служители и уволнение на други отговорни работници и служители, указани в наредбата;

б) (изм. - Изв., бр. 92 от 1963 г., бр. 81 от 1973 г., бр. 57 от 1981 г.) налагане на дисциплинарни наказания по чл. 130, ал. 1, букви "а-г" и ал. 2, изречение второ;

в) (изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) уволнение по чл. 29, буква "и";

г) (изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) определяне размера на припадащата се на работника или служителя премия.

(Ал. 2-7 отм., ал. 2 нова - ДВ, бр. 57 от 1981 г.) Споровете по предходната алинея се разглеждат по административен ред от висшестоящия орган или организация.

 

Чл. 144. За приложение на разпоредбите на тази глава от кодекса се издава правилник.

 

Чл. 145. Държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й.

По този дял от кодекса се осигуряват и адвокатите, като на тези, които преди влизането на кодекса в сила са правили пенсионни вноски, времето, за което са направили вноските, се зачита за трудов стаж.

 

Чл. 147. За провеждане на държавното обществено осигуряване се установяват процентни осигурителни вноски върху изплащаното трудово възнаграждение, размерът на които се определя от Министерския съвет.

 

Чл. 148. Осигурителните вноски се внасят от предприятията, учрежденията, организациите и физическите лица без да имат право да облагат работника или служителя или да удържат осигурителните вноски от трудовото му възнаграждение.

 

Чл. 149. Невнасянето от предприятието, учреждението или организацията следващите се осигурителни вноски не лишават в никакъв случай работниците и служителите от правото да получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии по този дял.

 

Глава втора.

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ Чл. 150. През времето, прекарано в отпуск поради болест по предписание на лекаря или лекарска консултативна комисия, на работниците и служителите, членове на профсъюз, се заплаща вместо трудово възнаграждение парично обезщетение, в

 

Глава трета.

ПАРИЧНИ ПОМОЩИ И ДОБАВКИ Чл. 160. При раждане на дете, ако поне един от родителите е работник или служител или пенсионер, се дава еднократна помощ по размери, определени със закон или указ. На лицата от същите категории се плащат месечни добавки за деца

 

Глава четвърта.

ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ Чл. 162. Пенсии за инвалидност се отпускат на работници и служители, загубили трудоспособността си завинаги или за продължително време. Тези пенсии са: а) поради общо заболяване и б) поради трудова злополука или професионално забо

 

Чл. 170. За подземни или подводни работници и служители със смесен трудов стаж, но с най-малко 15 години трудов стаж за подземна или подводна работа размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се изчислява въз основа на получаваното трудово възнаграждение през последните 2 години подземен или подводен трудов стаж, ако това е благоприятно за работниците или служителите.

 

ТРУДОВИ ОТНОШЕНИЯ

(ОТМ. - ДВ, БР. 27 ОТ 1986 Г.)

1-144. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.).

 

Чл. 171. Трудова злополука е всяка повреда на работници и служители, която са понесли при и във връзка с работата или по повод извършваната от тях работа и която им е причинала нетрудоспособност или смърт.

С правилник се уточнява кои случаи се считат за трудова злополука.

Към трудовата злополука се приравняват и професионалните заболявания, посочени в таблица.

 

Чл. 172. Работниците и служителите добиват право на пенсия при трудова злополука и професионално заболяване независимо от продължителността на трудовия им стаж.

 

Чл. 173. Инвалиди от трудова злополука или професионално заболяване получават пенсия в следния процент от средното месечно трудово възнаграждение, изчислено по начина, указан в чл. чл. 167 и 168.

а) за I група инвалидност 100 %

б) за II група инвалидност 75 %

в) за III група инвалидност 50 %

 

Глава първа.

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Глава първа.

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 145. Държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации или при частни лица, нез

 

Чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 1963 г., доп. бр. 36 от 1936 г., отм., бр. 1 от 1965 г.).

 

Чл. 150б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 1963 г.) Предприятията, учрежденията и организациите възстановяват по бюджета на държавното обществено осигуряване едновременно с осигурителните вноски за съответния месец сумите, изплатени за парични обезщетения поради временна нетрудоспособност вследствие на трудова злополука при травматични увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при увреждане на здравното състояние, настъпило в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални за дадена професия условия.

 

Чл. 151. (Изм. Изв., бр. 92 от 1957 г. и бр. 24 от 1963 г.) На сезонни работници и служители парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест се изплаща, ако до деня на настъпване на нетрудоспособността имат не по-малко от 3 месеца непрекъснат трудов стаж през последната година или не по-малко от 10 месеца в течение на последните две години. Паричното обезщетение в тези случаи се изплаща за не повече от 75 календарни дни. При трудова злополука или професионално заболяване парично обезщетение се изплаща съгласно общите правила.

 

Чл. 152. Парично обезщетение поради временна нетрудоспособност се дава от първия ден на настъпване нетрудоспособността до възстановяване на трудоспособността или до установяване на инвалидността от трудово-експертна лекарска комисия.

(Нова Изв., бр. 92 от 1957 г.) Когато временната нетрудоспособност е настъпила до два месеца след уволнението на работника или служителя, с изключение на уволненията, указани в чл. 177, ал. 2 временно нетрудоспособният има право на парично обезщетение до 75 календарни дни.

(Предишна ал. 2 Изв., бр. 92 от 1957 г.) Редът за установяване нетрудоспособността и сроковете за изплащане поради временна нетрудоспособност се определят от Министерския съвет.

 

Чл. 153. (Изм - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 24 от 1963 г.) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работници и служители, заплащани според изработеното, се изчислява от полученото трудово възнаграждение през календарния месец, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност, но върху не по-малко от тарифната ставка и върху не повече от 120% от същата. В трудовото възнаграждение се включва тарифната ставка и възнаграждението за преизпълнението на трудовите норми.

Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работници и служители, които са на повременно заплащане, се изчислява от основната заплата, получавана към деня, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност.

Когато според условията на трудовия договор и характера на работата работникът или служителят не работи през целия месец, както и при самоволно отсъствие от работа, паричното обезщетение се изчислява от действително полученото трудово възнаграждение през предходния календарен месец, макар и да е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната.

(Нова - ДВ, бр. 99 от 1963 г.) При изчисляване паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работниците и служителите по реда, определен в предходните алинеи, се взема предвид и процентното увеличение, което им се дава върху заплатите като активни борци против фашизма и капитализма.

(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 99 от 1963 г.) С правилник се установява начинът на определяне паричното обезщетение на работници и служители, които нямат определена тарифна ставка или основна заплата.

 

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г.) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, помощите, месечните добавки за деца и други обезпечения по общественото осигуряване се изплащат от предприятието, учреждението и организацията за сметка на дължимите осигурителни вноски след предварително разрешение на профкомитета.

 

Чл. 155. (Отм. - предишен 155 - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Лишават се от право на парично обезщетение работници и служители, които:

а) умишлено увреждат здравето си или се преструват на болни ((симуланти), като изплатените преди това парични обезщетения подлежат на връщане;

б) нарушават режима, установен за тях от лекаря, който ги лекува, или не се явяват без уважителни причини на лекарски прегледи.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г.) За някои случаи, установени с наредба, при които заболяването е настъпило по вина на работника или служителя, той може да бъде лишен от обезщетение на семейството на осигурения 50% от установените размери.

 

Чл. 159. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Трудовата злополука се установява от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията с акт в 3-дневен срок, считан от деня на злополуката, а професионалното заболяване - в 3-дневен срок от неговото констатиране.

При отказ на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията да състави акта той се съставя от председателя на профкомитета, от неговия заместник или от работническия инспектор по труда.

В случай, че актът за злополука или за професионално заболяване не бъде съставен, пострадалият или неговите наследници имат право в 6-месечен срок да поискат неговото съставяне. Ако този срок бъде пропуснат, пострадалият или неговите наследници могат да заведат установителния иск в срок до 3 години от деня на злополуката или от констатиране на професионалното заболяване. Когато срокът бъде пропуснат по уважителни причини, съдът може да приеме иска за разглеждане и след изтичане на срока.

Лицата, които до влизане на настоящия закон в сила по уважителни причини са пропуснали срока за предявяване на иск за установяване на трудова злополука, настъпила след 9 септември 1944 г., както и тези чиито искове до влизане на Кодекса на труда в сила са били отхвърлени поради пропущане на срока, а също и техните наследници могат до 31 декември 1959 г. да предявят иск за установяване на трудовата злополука.

 

Чл. 161. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) На уволнения не по негова вина работник или служител, който не е могъл да бъде настанен на работа в продължение на определен срок от уволнението или регистрирането му, се изплащат парични помощи по установени с наредба условия, размери и срокове.

 

Чл. 162. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) При прекратяване на трудовия договор поради смърт (чл. 29, буква "е") децата на починалия и съпругата (съпругът), ако са били издържани от починалия, имат право на парична помощ в размер на едномесечното му повременно трудово възнаграждение, но не повече от 80 лв, а при смърт на работника или служителя поради трудова злополука - не повече от 120 лв. Децата имат право на помощта по този член, ако не са навършили 18-годишна възраст, учащите се в учебни заведения - 24-годишна възраст, а трайно нетрудоспособните - независимо от възрастта.

Когато починалият не е оставил съпруга (съпруг) или деца, право на помощ имат родителите, ако са били издържани от него.

 

Чл. 163. (Предишен чл. 161 - Изв., бр. 92 от 1957 г., отменен - ДВ, бр. 68 от 1970 г.).

 

Глава втора.

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ Чл. 150. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 24 от 1963 г.) През времето, прекарано в отпуск поради болест по предписание на здравните органи, на работниците и служителите се заплаща вместо трудово възнаграждение парично обезще

 

Чл. 155а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) На бременните работнички и служителки, трудоустроени на нова работа или при намален работен ден и други облекчени условия по реда на чл. 309 от Кодекса на труда от 1986 г., на които трудовото възнаграждение за работата, на която са трудоустроени, е по-ниско от средното месечно брутно трудово възнаграждение, получено през последните 12 месеца преди месеца на трудоустрояване, се изплаща добавка от Общественото осигуряване в размер на разликата до това възнаграждение. Тази добавка се изплаща от деня на трудоустрояването до започване на отпуска за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане.

 

Чл. 156. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 15 от 1968 г., бр. 53 от 1973 г. и бр. 27 от 1986 г.) Работничките и служителките имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение през време на отпуск поради бременности и раждане в сроковете по чл. 163, ал. 1-6 от Кодекса на труда от 1986 г. Това право имат и работничките и служителките, на които е разрешен отпуск да гледат осиновено от тях дете преди навършване на определената възраст според поредността на детето.

(Изм. - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Паричното обезщетение се изплаща в размер на 100 % от възнаграждението по чл. 153.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г. изм., ДВ, бр. 27 от 1986 г.) През времетраенето на отпуска по член 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г. на лицето, което ползува този отпуск, се изплаща парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на минималната месечна заплата, установена за страната.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г., изм., ДВ, бр. 44 от 1984 г. и бр. 27 от 1986 г.) В случаите, когато не се ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г., или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи, се изплаща парично обезщетение в размер на 50 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Ако майката (осиновителката) е починала, обезщетението се изплаща на бащата (осиновителя) или на лицето по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г., което е поело отглеждането на детето, ако това лице работи.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Обезщетението за отглеждане на малко дете по предходните алинеи не се изплаща, когато детето е настанено в детски ясли или в друго детско заведение.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Работничките и служителките, уволнени при условията на чл. 313, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г., имат право на парично обезщетение поради бременност и раждане независимо от това, че временно не са заети на работа.

 

Чл. 157. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Изчисляването на парично обезщетение поради бременност и раждане става съгласно членове 153 и 154 от този кодекс.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Минималното парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане във всички случаи не може да бъде по-малко от минималната месечна работна заплата за страната.

 

Чл. 158. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г. и бр. 53 от 1973 г.) При отсъствие от работа на работника или служителя поради карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, аборт, за гледане на болен човек от семейството или за гледане на карантинирани деца от семейството вместо трудово възнаграждение се изплаща парично обезщетение по условията на членове 150, 153 и 154.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) За гледане на болно дете до 16-годишна възраст или за придружаването му за изследване или лечение в друго населено място в страната или в чужбина на родителите - майката или бащата, се изплаща парично обезщетение до 60 дни в една календарна година. В този срок не се включват отпуските за гледане на болни деца от инфекциозни болести, гледане на кърмаче в стационар, карантинирани деца и за гледане на болен член от семейството над 16 години.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г., изм., бр. 44 от 1984 г.) За гледане на болно дете до навършване на 9-годишна възраст паричното обезщетение се изплаща в размер на 100% от полученото трудово възнаграждение по чл. 153.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Условията за разрешаването на отпуск и сроковете за изплащането на паричното обезщетение по този член се определят с правилник.

 

Чл. 162. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г., изм., ДВ, бр. 27 от 1986 г.) При прекратяване на трудовия договор поради смърт на работника (чл. 325, т. 11 от Кодекса на труда от 1986 г.) децата на починалия и съпругата (съпругът), ако са били издържани от починалия, имат право на парична помощ в размер на едномесечното му повременно трудово възнаграждение, но не повече от 80 лв, а при смърт на работника или служителя поради трудова злополука - не повече от 120 лв. Децата имат право на помощта по този член, ако не са навършили 18-годишна възраст, учащите се в учебни заведения - 24-годишна възраст, а трайно нетрудоспособните - независимо от възрастта.

Когато починалият не е оставил съпруга (съпруг) или деца, право на помощ имат родителите, ако са били издържани от него.

 

Глава четвърта.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл. 164. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Условията, сроковете и редът за признаване на трудов стаж, условията и сроковете за внасяне осигурителни вноски за зачетен трудов стаж и условията за взаимно зачитане на трудовия стаж и осигуреното време по различните осигуровки и по отменените осигурителни закони, правилници и устави се определят с правилник.

По делата за установяване на трудов стаж и на трудова злополука държавата не отговаря за разноските.

 

Чл. 165. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Паричните обезщетения и помощите, получавани по този кодекс, не могат да се отстъпват или залагат за задължение. Те не подлежат на запор освен за задължения за издръжка, за вземания по държавното обществено осигуряване и за задължения, произтичащи от престъпления.

 

Чл. 166. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Паричните обезщетения и помощите, които се изплащат от държавното обществено осигуряване, се освобождават от данъци и всякакви такси.

 

Чл. 167. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Освобождават се от всякакви такси книжата и документите, които се подават, издават или съставят във връзка с осигуряването, обезщетяването и изплащането на суми по този дял на кодекса.

 

Чл. 168. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Сумите по държавното обществено осигуряване, неправилно внесени като осигурителни вноски, могат да бъдат поискани обратно в срок от 3 години, считан от датата на внасянето.

 

Чл. 169. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Дължимите вноски по държавното обществено осигуряване се събират при просрочие с 12% годишна лихва.

 

Чл. 171-174. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.)

 

Глава пета.

ПЕНСИИ ЗА СТАРОСТ Чл. 175. (Предишен чл. 209 - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Разпоредбите по дял II на настоящия кодекс се прилагат съответно и за уреждане трудоводоговорните отношения на работниците и служителите с физически и юридически лица, неуказани в ч

 

Чл. 177а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 1963 г.) При неявяване на работа по неоправдателни причини три дни без прекъсване или пет дни с прекъсване в продължение на една календарна година работникът или служителят губи правата по Кодекса на труда, произхождащи от непрекъснат трудов стаж.

Правата се възстановяват, ако през следващата година работникът или служителят не е направил нито едно отсъствие без разрешение.

 

Чл. 177б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 1963 г., отм., бр. 61 от 1965 г.)

 

Чл. 178. (Предишен чл. 212, изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Инспекторите по труда и другите лица, натоварени с контролни функции по охраната на труда, както и контролните органи по държавното обществено осигуряване имат право:

а) да посещават по всяко време всички предприятия, учреждения или организации в своя район, всички места, където се извършва работа, а така също всички съществуващи при тях жилищни помещения, бани, ясли и други за ползуване от работниците и служителите;

б) да изискват от ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите необходимите обяснения, а също така представянето на всички необходими книжа, документи и сведения във връзка с изпълнение на възложените им задачи;

в) да дават предписания, задължителни за предприятията, учрежденията и организациите, както и за работниците и служителите, за отстраняване на нарушения и други недостатъци в областта на охраната на труда и държавното обществено осигуряване;

г) да предприемат необходимите мерки за привличането под отговорност по административен или съдебен ред на лицата, виновни за неспазване разпоредбите на настоящия кодекс, наредбите, правилниците, инструкциите, разпорежданията и други актове, насочени към охраната, живота и здравето на работниците и служителите;

д) (нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) да спират дейността на предприятия, производства и обекти, както и строежа или реконструкцията им, когато нарушенията по охраната на труда застрашават живота и здравето на хората;

е) (нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) да спират утвърждаването на проекти, както и въвеждането в експлоатация на сгради, машини и съоръжения, производства и обекти, ако не са спазени изискванията по охраната на труда, определени с нормативни актове;

ж) (нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) да спират незаконни решения на стопански органи и длъжностни лица, когато се отнасят до охраната на труда и до бита на трудовите колективи. В този случай органът, чието решение е спряно, е длъжен в едномесечен срок да съобрази своето решение със законните изисквания.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Споровете в случаите на букви "д", "е" и "ж" се разглеждат от по-горестоящия административен и профсъюзен орган.

 

Чл. 179. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Всяко предприятие, учреждение или организация е длъжно да има ревизионна книга по охраната на труда и държавното обществено осигуряване, заверена от органите по охраната на труда.

 

Чл. 180. (Предишен чл. 213, изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Наредбите по членове 48, 49, 54, 55 и 58 се утвърждават от Министерския съвет по предложение на профсъюзите. По същия ред могат да се издават и други наредби и правилници по приложението на настоящия кодекс.

Наредбите по чл. 40, 44, ал. 1, 62, 102, 104, 105, 113, 115, 121 и 181 се утвърждават от Министерския съвет по предложение на профсъюзите и Министерството на народното здраве и социалните грижи.

Наредбите по чл. 44, ал. 2, 65, 71, 73, 74, 77, 78, 81, 87, 88 и 143 се утвърждават от Министерския съвет по предложение на профсъюзите и Министерството на финансите.

Наредбите по чл. 145, 150, 153, 161 и 164 се утвърждават от Министерския съвет по предложение на Министерството на народното здраве и социалните грижи, на Министерството на финансите и на профсъюзите.

Правилникът по чл. 144 се утвърждават от Министерския съвет по предложение на Министерството на правосъдието и на профсъюзите.

 

Чл. 181. (Предишен чл. 215 - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Всички сгради и инсталации на заварените предприятия трябва да бъдат съобразени с изискванията на глава VII от дял II на настоящия кодекс и сроковете, определени с тези наредби.

 

Чл. 182. (Предишен чл. 216 - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Издадените наредби по чл. 60 от отменения Закон за хигиената и безопасността на труда, както и наредбите и правилниците за работното време и почивките на транспортните работници, за ревизиране на пенсиите и другите разпоредби, издадени въз основа на отменените с чл. 184 (стар чл. 218) закони и укази, които разпоредби не са в противоречие с настоящия кодекс, остават в сила до издаване на съответните правилници и наредби по този кодекс.

 

Чл. 183. (Предишен чл. 217 - Изв., бр. 92 от 1957 г.) До издаването на наредби по чл. 68 остават в сила:

а) разпоредбите по чл. 9, 13 до 17 и 21 до 23 от отменения Закон за щатните таблици на държавните служители и издадените въз основа на тях постановления и наредби;

б) щатните таблици, издадени въз основа на същия закон.

 

Глава втора.

ОБЩИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 175. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.). Чл. 176. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.). Чл. 177. (Предишен чл. 211, изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 90 от 1965 г.) Трудовият стаж на работниците и служителите се счита за

 

Чл. 177а-185. (Отм. - ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.)

 

Глава шеста.

НАСЛЕДСТВЕНИ ПЕНСИИ Чл. 184. (Предишен чл. 218 - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Кодексът на труда отменява: Наредбата - закон за трудовия договор; Наредбата - закон за колективните трудови договори и уреждане на трудовите конфликти; Закона за държавните служи

 

Дял първи.

ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ (ОТМ. - ДВ, БР. 27 ОТ 1986 Г.)

 

Дял II

ТРУДОВИ ОТНОШЕНИЯ (ОТМ. - ДВ, БР. 27 ОТ 1986 Г.) 1-144. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.). III ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл. 145. Държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й.

(Ал. 2 отм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.)

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г., изм. бр. 46 от 1989 г.) Заетите лица за извършване на краткотрайни услуги на държавните, обществените, кооперативните предприятия, учреждения и организации се считат осигурени само за трудова злополука. Не подлежат на задължително осигуряване наетите на работа от частни лица за извършване на краткотрайни услуги.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) По този дял от Кодекса на труда се осигуряват и:

а) упражняващите свободна професия писатели, журналисти, художници, скулптори, композитори, музиколози, концертиращи артисти и музиканти-педагози;

б) адвокатите;

в) шофьорите от Съюза за обществен автомобилен транспорт (СОАТ, бивш СТОП) и от преносно-превозните задруги, работещи със собствени моторни коли;

г) аспирантите само за трудова злополука;

д) учащите се във висши учебни заведения през време на производствената им практика само за трудова злополука;

е) лицата, ненавършили 15-годишна възраст, указани в чл. 113 само за трудова злополука.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Осигурителните вноски на осигурените по букви "а", "б" и "в" са за тяхна сметка.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Условията за осигуряване на изброените категории лица се определят с наредба. По същия начин могат да се включат за задължително или доброволно осигуряване и други категории лица.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г., заличена, ДВ, бр. 44 от 1984 г.)

 

Чл. 147. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., бр. 104 от 1995 г.) За провеждане на държавно обществено осигуряване се установяват процентни осигурителни вноски, размерът на които се определя от Народното събрание. Осигурителните вноски се изчисляват върху брутните трудови възнаграждения по трудови правоотношения.

 

Глава втора.

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ Чл. 150. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г. и ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 100 от 1992 г.) През времето, прекарано в отпуск поради болест по предписание на здравните органи, на работниците и служителите се заплаща вместо трудово възнагра

 

Чл. 170. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 46 от 1989 г., отм., бр. 104 от 1995 г.)

 

Чл. 177. (Предишен чл. 211, изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 90 от 1965 г.) Трудовият стаж на работниците и служителите се счита за непрекъснат по смисъла на този кодекс, ако е придобит в едно и също предприятие, учреждение или организация.

(Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият стаж, придобит в повече предприятия, учреждения или организации, се счита за непрекъснат в случаите, когато трудовият договор е прекратен съгласно чл. 29, б. "а - в" и "е - л" и чл. 31 и 34 от този кодекс.