5 август 2020г.

Празник на железничаря, Предпразненство на Преображение Господне, починал Тодор Живков

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Истинска приватизация няма да има.

Освен Световната банка българското правителство излъга и народа

Димитър Пеев


Припевът на една стара еврейска песен звучи така: "Река Йордан има два бряга, на единия сме ние, на другия пак ние." Той емоционално илюстрира решителността на потомците на Мойсей да не отстъпят своите територии. Със същата решителност днес и българското правителство може да заяви: "И преди приватизацията и след нея, ние ще държим контрола върху предприятията."

Малко повече от месец преди началото на първата тръжна сесия за акциите на държавните дружества стана ясно, че предприятията в системата на Министерство на промишлеността са променили своите устави - с малко, но завинаги. Така всички по-важни решения, касаещи функционирането на държавните дружества, ще се вземат с мнозинство на притежателите на не по-малко от 3/4 (а където за приватизация са предложени 90% от акциите - 9/10) от акциите на дружеството. Този кръг решения е изчерпателно изброен и включва изменение и допълване на устава на дружеството, неговото преобразуване, увеличаването на капитала, емитирането на облигации и най-вече - определяне на броя и избора на членове на съвета на директорите и тяхното освобождаване от отговорност. При това положение няма никакво значение кой ще държи над 50% от акциите на едно предприятие - понеже достъпът до неговото управление е отрязан. Запазеният държавен контрол се автогенерира, тъй като без съгласието на държавата уставите на дружествата практически няма да се променят. Бившият промишлен министър Климент Вучев отрече той да е имал инициативата за новите клаузи в уставите на предприятията. "Моето принципно становище е добре известно: аз съм против държавната собственост да се продава на безценица и особено при масовата приватизация", каза г-н Вучев и добави: "Когато по мое време преобразувахме дружествата с ограничена отговорност в акционерни дружества помня, че предвидихме много малко от решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3." Дали по време на безвластието в промишленото министерство и кой персонално е наредил подобна промяна в уставите на предприятията остава загадка.

Като пряка последица от това в близо 700 предприятия от списъка за масова приватизация без одобрението на представителя на държавата няма да могат да бъдат привлечени свежи инвестиции, увеличавайки капитала или емитирайки облигации. Реакцията на външните инвеститори, които имаха намерение да инвестират тук след края на масовата приватизация, все още не е ясна. Първите, които бяха помолени да коментират тайно установеното ново фактическо положение, не повярваха и предпочетоха да не правят изявления, преди официален източник да го потвърди или отрече. Не бе намерен за коментар и представител на Световната банка, която обвърза отпускането на финансова помощ за България с лишаването на държавата от блокираща квота в повечето предприятия за масова приватизация. След поставянето на това изискване по предложение на Центъра за масова приватизация правителството увеличи дела за приватизация на неколкостотин компании от 25 или 65 на 67%. При "нагласените" устави това изискване на Световната банка очевидно е било изпълнено с удоволствие от българските управници.

Най-изумителното и абсурдно обаче е, че в пълно противоречие с логиката на Търговския закон за избор на член на съвета на директорите на акционерните дружества е необходимо мнозинство от 3/4 (9/10) от теоретичния възможен брой гласове на общото събрание. С това на практика сегашните съвети на директорите се обявяват за пожизнени (в много от тях участват чиновници от Министерство на промишлеността), а приватизацията може да се счита за формално приключила, преди да е започнала или по-скоро за никого незапочвала. Отговорност за безстопанственост и безотговорно отношение към собствеността също няма да се търси.

Освен начина на вземане на решения на общите събрания е заложен и друг капан в непроменяемите устави - акциите на предприятията няма да могат да се прехвърлят свободно. Който иска да продава е длъжен първо да предложи ценните книжа на останалите акционери на дружеството и едва когато всички откажат, той може да ги прехвърли на трето лице.

От чисто търговска, управленска и дори социална гледна точка новото фактическо положение няма обяснение. Логиката на управляващите може би е такава: непродаденото държавно участие впоследствие ще се приватизира по касов път. Тогава цената на контролния пакет от акции ще бъде равна на 25% или дори 10% от цената на цялото предприятие (колкото е непродаденото акционерно участие на държавата). При касовата приватизация мениджърите на предприятията ползват много сериозни преференции, което в повечето случаи елиминира всякаква конкуренция. Следователно сегашните ръководства на предприятията (или тези, които са ги назначили) могат предварително да бъдат обявени за крайни победители в боновата приватизация, която очевидно ще бъде неумела имитация на реформи за пред българския народ и световната инвеститорска общност.

И ако дребното хитруване на български управници не е толкова изненадващо, по-изненадващо е безразличието на Световната банка към действията на един длъжник (в случая България), който прави нагъл опит да не изпълни предварително поети ангажименти. Още като постави изискването за приватизация да се предложат минимум 67% от акциите на повечето предприятия, на представителите на банката трябваше да им бъде известно, че държавата все още свободно може да си променя уставите на предприятията и да залага нови изисквания за мнозинство. Освен това според българското търговско законодателство (което копира немското) всички решения се взимат с процент от присъстващите на събранието, а не с процент от уставния капитал. На практика държавата, която ще остане с 33% в повечето компании, дори да не беше променяла уставите на компаниите, в общите събрания на акционерите така или иначе ще има над 40 и дори над 50 на сто от гласовете, тъй като много от дребните инвеститори просто няма да отидат на събранието.

Крехкото доверие и надеждите на българите, че и те имат уникалната възможност като в Чехия да станат истински акционери в наистина частни предприятия, ще умре. Че "прехвърлянето на собствеността на милиони български граждани" няма да се осъществи в случая не е толкова страшно - правителството на демократичната левици не изпълни толкова обещания от предизборната си програма. По-страшно е, че българската индустрия ще продължава да се управлява неефективно. Прякото участие на държавата в управлението на икономиката от установяването на пазарни отношения досега доведе до:

- намаляване на производителността на труда - между 3 и 4 пъти;

- нисък трудов морал и безотговорно отношение към трудовата дисциплина;

- загубени вътрешни и външни пазари;

- генериране на големи загуби и ниски данъчни приходи;

- обновяване на по-малко от 5 на сто от производствените мощности за последните 5 години;

- огромни необслужвани задължения на предприятията към банките, които предизвикаха остра криза в цялата финансова система и др.

При този тайно от народа подменен модел на приватизация нищо от изброеното няма да се промени.


Източник: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1996/07/29/1019903_istinska_privatizaciia_niama_da_ima/