25 май 2018г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Информация за драматичната естрада

Централния комитет на профсъюза на работниците по просветата и културата,	
/театрална секция/
ТУК

 

ИНФОРМАЦИЯ

за дейността на държавната драматична естрада

Софийската държавна драматична естрада се създаде със заповед на Министерството на просветата и културата от 1,IX.1957 на финансова издръжка при Дирекцията за музикално изкуство и под идейно-художественото ръководство на отдел "театри” при Министерството. Отначало в състава й се включиха шест актриси и един актьор, които бяха показали качества на рецитатори. От началото на този театрален сезон, със заповед на новия директор на Музикалната дирекция,се включиха и останалите десет актриси, тъй че в настоящия момент драматичната естрада има 18 жени, един мъж и един художествен ръководител.

През своето две годишно съществувание драматичната естрада подготви и изнесе рециталите: ”Смирненски”, "Песни за родината" "За свободата" по романа на Ст.Дичев, "Песни за героите", Българска любовна поезия", "Септември", "Майка" -спектакъл на словото по романа на М,Горки, концертно изпълнение на "Сид" от П.Корней, постановка на народния артист Вл.Трендафилов, "из хумора на Чехов", "из нашата млада поезия", всичко 10 рецитала. В момента се репетира драматизация на романа "Време да се живее от Ремарк, постановка на Славка Матова. До края на сезона ще излезе и рециталът на "Млади поетеси", а за 15 год. на 9-ти септември почваме подготовката на рецитала "Поети на съпротивата" - из творчеството на поети - партизани и политзатворници.

Пред Софийската държавна драматична естрада Министерството постави следните задачи:

1.	Да изнася рецитали и спектакли на словото за популяризиране творби от нашата съвременна и класическа литература и творби от чужди автори, представители на световната прогресивна мисъл.
2. Да подпомага патриотичното и естетическо възпитание на учащата се младеж.
3. Да съдействува за внедряване на усет и вкус към народ-ностното звучение на нашия роден език, претворен в нашата художествена литература.
4. Чрез изкуството на художественото слово да подпомага укрепването на социалистическото и комунистическо съзнание на нашия народ.
За един театрален сезон и половина Софийската държавна драматична естрада изнесе пред столичните граждани в залата на ул."Раковски" 108 всичко 57 вечерни спектакли, дневни за ученици 23, или всичко 80 рецитала в София, а в провинцията 12 рецитала. По военни поделения, поделения на МВР, културните домове на армията и МВР - 17 рецитала. Културни бригади по заводи, предприятия, училища, болници, санаториуми, села, учреждения и др. културни институти, общо 94 безплатни учасжия.

Две годишното съществувание на Държавната драматична естрада показва, че нейната дейност отговаря на една кул-турна потребност на нашето общество. Множеството искания на рецитатори, които имаме при чествания на бележити дати и всенародни празници, показват каква нужда има да се създават и растат актьори-рецитатори. Изкуството на художественото слово все повече предизвиква интерес у нашата публика. Особено много помогнаха за това гостуванията на съветските майстори на художественото слово, чийто постижения за нас сочат върхове, към които трябва да се стремим. Традицията на рециталите от много години у нас създаде и се поддържаше от кръжеца "Живо слово". В последните няколко години модно увлечение станаха частните рецитали на можещи и неможещи актьори-рецитатори, които за да привлекат най-често излизат с гръмките имена на световноизвестни автори. Софийската драматична естрада започна своято дейност с творби на български автори и те преобладават в нейния репертоарен план, защото все пак преводната литература не може да разкрие пред нас онова богатство на нашия роден език, какъвто има в нашата литература: класическа и съвременна.

За да се придвижи напред делото на Софийската държавна драматична естрада, без което е невъзможно понататъшното й съществувание, трябва да се направи следното:

1. Министерско постановление за създаването й като отделен театрален институт с дотация и субсидия от Министерството на просветата и културата.

2. Оформяването на актьорския колектив с 2/3 жени и 1/3 мъже.

3. Назначаване на един административен началник /администратор/, един драматург, един касиер-счетоводител, един електротехник, един сценичен работник, един организатор и един билетопродавач-суфльор.

4. Зала за изнасяне на рециталите - залата на клуба на културните дейци, ако същият преустанови своята концертна дейност, или залата на ШТИС щ учебния театър, тъй като сатиричният и народният театър ползуват заедне филиала, с тази разлика, че драматичната естрада ще ползува само един път седмично залата на учебния театър - понеделник.

Отделянето на Държавната драматична естрада като caмoстоятелен театрален институт, който да обедини всички прояви в областта на изкуството на художественото слово, ще подпомогне нейното развитие и ще разшири нейната дейност. Дирекцията за музикално изкуства се отделя на самоиздръжка от новия бюджет и ако драматичната естрада бъде дефицитно нейно мероприятие, ръководссвото може да реши нейното съкращаване.

Като Ви излагам това, моля театралната секция при Профсъюза да вземе отношение по дейността на естрадата и излезе с предложение по поставените от мен въпроси пред Министерството и пред Партията.


ХУДОЖЕСТВЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
с п и с ъ к
на драматичния състав при Дирекцията на музикалното изкуство
Към секиора "концертни артисти"
І. Невена Милошева
Командировани вън от Дирекцията
1. Бялка Белева - театър "Трудов фронт"
2. Лидия Щелкунова - Държавен сатиричен театър
3. Зоя Шаранкова - Радио София

СОФИЙСКА ДЪРЖАВНА ДРАМАТИЧНА ЕСТРАДА
Театър на словото
1. Антоанета Милева
2. Славка Матова
3. Нина Чепишева
4. Гина Спасова
5. Милка Янакиева
6. Пенка Груева
7. Велка Кайтазова
8. Снежина Челебиева
9. Цвета Боянова 
10. Любен Карабойков

Естрада за пионера
1. Веселена Манафова
2. Милка Сейменкова
3. Милка Апостолова
4. Мария Кирова
5. Фани Кошницка
6. Надка Георгиева
Художествен ръководител - Сия Челебиева