"Изповедите на академик Сендов" - 6

Освен акушер на правителство, акад. Сендов е записал в политическата си биография и раждането на партия Обединен демократичен център. В мистерията около нейното създаване и оглавяване са посветени малцина. И до днес не е ясно къде е адресът на тайната завера и задкулисната игра - в централата на СДС или на БСП.

 

ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

 

- Акад. Сендов, чия беше идеята за създаване на партия Обединен демократически център?

- В началото на 1990 г. различни хора идваха в кабинета ми в БАН, за да разсъждаваме по въпросите на деня. Много проблеми имаше и в самата Академия, но главното беше управлението на страната.

Съюзът на демократичните сили беше създаден през декември 1989 г. и вече действаше като активна опозиция. Появи се идеята по-умерени хора да се съберат също в една партия, която да е в центъра на политическото пространство - между левите и десните. Затова решихме да наречем тази партия Обединен демократичен център. Основната ни цел беше да създадем нещо, което да е по-градивно и конструктивно. Да не е само разрушително и отмъстително.

Между хората, които участваха в тези разговори, беше и Димитър Попов, който по-късно стана министър-председател. (Б.р. - От декември 1990 до ноември 1991 г. Правителството му е съставено от граждански експерти, представители на БСП, СДС и БЗНС).

 Тогава там се въртеше и Любомир Павлов.

- Любомир Павлов как попадна в този кръг?

- Той имаше някакво отношение към проблемите в Академията. Участваше активно и в дискусиите за новия закон за Академията и въобще се интересуваше от всичко. И тъй като се събирахме и непрекъснато дискутирахме въпроси, свързани с Aкадемията, той някак си се вписа в групата. Беше много активен и в създаването на ОДЦ, нещо като функционер на партията. Всичко се правеше в моя кабинет в Академията. След като нещата около подготовката бяха завършени, насрочихме дата за учредително събрание - 21 април 1990 г. На нея трябваше да се избере ръководство и естественият председател на ОДЦ бях аз. За моя изненада сутринта в деня на учредителното събрание Любомир Павлов ме чакаше пред дома ми. Беше дошъл, за да ми каже, че има решение да не оглавявам партията, че трябва да бъда запазен за по-нататък. Че съм много ценен и за мен се планират далеч по-отговорни постове.

- Министър-председател, президент?

- Не го попитах точно какви, но той няколко пъти ми повтори, че има решение аз да не бъда председател на ОДЦ.

- А кой е взел това решение?

- И аз зададох този въпрос, но той ми отговори “Ами има решение”.

- Взето е на “Раковски” 134?

- Нямам доказателство кое е било това “задкулисие”. Може да е било СДС или неговите архитекти от БСП.

- По това време Павлов не беше ли представител на “Подкрепа” в СДС?

- Той се въртеше навсякъде. Знаех, че е от солидно комунистическо семейство. Естествено и много други деца на комунисти бяха активни в промените, в което няма нищо лошо.

Любомир Павлов беше абсолютно категоричен, че не трябва да оглавявам ОДЦ, което много ме подразни. Отговорих му, че ние, учредителите, решаваме какво ще става в тази партия и че никой не може да взема решение вместо нас. А той продължаваше да повтаря: “Вие сте много ценен, не трябва сега да ви изразходваме”.

Отидохме в залата, която бяхме наели за учредяването на ОДЦ, и там той ми представи Стоян Ганев. Дотогава аз нито го бях виждал, нито бях чувал за него. (Б.р. - По това време Стоян Ганев е секретар на Съюза на юристите за правова държава.)

- Като какъв ви представи Стоян Ганев?

- Ето, каза ми, това е г-н Стоян Ганев, той е много опитен и т.н. Той ще участва сега тук с нас. А Ганев дотогава не вземаше никакво участие в подготовката на партията, обаче се държеше като представител на висша сила - много сериозен и с голяма тежест.

На входа на учредителното събрание събирахме от всички участници по 10 лв. Срещу подпис в списък. Тези пари бяха необходими, за да платим залата, за предстоящата регистрация и др. На учредяването се събраха около стотина души. Човекът, който събираше парите и правеше списък на присъстващите, въпреки че ми се пише приятел, не искам да му казвам името, и досега не ми дава списъка на хората, които се регистрираха. Нямам обяснение за това.

- Защо? Да не би да има някои имена, които не е трябвало да бъдат там?

- Не знам. ... Аз обаче не съм загубил надежда да взема този списък.

- Какво стана на учредителното събрание?

- Аз ръководех събранието. След като бяха изложени целите и основанията за създаването на тази партия, казах: “Това, което става в нашата страна, е част от едно глобално явление - завършек на голям социален експеримент, чиято цел се оказа твърде утопична. Вече за всички е ясно, че не можем повече да сме в плен на тази идеология, носител на която е днешната ръководна партия.

Който е съгласен сам да умре за една идея, той е готов и да убива други в името на тази идея.

Всички да гледаме напред - назад да гледат само прокурори и съдии.
Най-лесната стъпка в реформата е отстраняването на компартията от властта. Но ние сме вързани с вериги над една пропаст. Как да се освободим от веригите?”

Исках да внуша, че трябва да внимаваме да не паднем в пропастта.

 След това дадох думата за въпроси. И из един път стана някакъв човек и започна да говори как Сендов през всичките тези години е заемал всякакви постове - и ректор на университета, и научен секретар на БАН, и председател на Академията, и какво ли не. И как сега пак искал да яхне положението... В никакъв случай той не трябва да става председател на тази партия и т.н. След него започнаха и други да викат. Явно беше, че работата е организирана. Тогава аз си взех шапката и напуснах. И с това ОДЦ приключи за мен.

Те са продължили и са избрали Стоян Ганев за председател на партията. Както стана известно след това.

- ОДЦ наистина стана партия, а впоследствие и част от коалицията СДС. А какво ви каза Любомир Павлов, когато по-късно го срещнахте?

- Не съм го виждал и не сме разговаряли.

 - Какво е вашето обяснение, защо са ви оставили да направите партия и в последния момент са ви я отнели?

- Обяснението ми е, че те не са искали аз да стана председател на тази партия. Те имаха нужда от колкото се може повече хора, но проверени. Не мога да гадая, но както казват сега, задкулисието и тогава е работело.

- И така си останахте без партия. Никога ли не сте членували в партия?

- Единствената партията, на която съм бил член, е Обединение за България, която направи Петър Бояджиев през 90-те години. Но не съм бил в нейното ръководство. Не знам дали е заличена, но Петър Бояджиев беше председател, а зам.-председател Петър Берон, след като напусна СДС.

- Вашият път в политиката как продължи?

- Бях много ангажиран с подготовката на Закона за Академията.

 През този период много се сближихме и често се срещахме с Димитър Попов, който също проявяваше интерес към ОДЦ. Когато след падането на правителството на Луканов Попов стана премиер, ме помоли да му отстъпя един от сътрудниците в БАН за главен секретар на Министерския съвет. Много хора от ОДЦ бяха въвлечени като негови съветници в правителството.

- Искате да кажете, че в ОДЦ са били събрани много експерти, че партията е била нещо като банка за кадри?

- Точно така, в нея бяха събрани добри специалисти, хора от средите на Академията, дипломати. Като пример ще ви дам Кирил Манов, който стана главен секретар в кабинета на Попов. След това известно време той остана главен секретар и в правителството на Филип Димитров.

В същност с Кирил Манов се познаваме от дълги години. Като студент той живееше с по-големия ми брат в апартамента на моя леля на ул. “Парчевич”. Когато дойдох в София, се настаних и аз в тази стая, така че тримата живеехме заедно. Кирил Манов завърши право, но тъй като баща му беше съден от Народния съд, нямаше големи перспективи. Акад. Ангел Балевски го назначи в издателството на БАН, където работи дълго време. Когато станах главен научен секретар на БАН, го привлякох в Централното управление на Академията, тъй като е много добър юрист и администратор...

След като беше главен секретар в две правителства, Кирил Манов беше дълги години главен секретар на Конституционния съд, където се пенсионира. Много са хората, които бяха готови да работят за един разумен и не престъпен преход.
 
Истината за създаването на ОДЦ е заличена

В историческите справки за създаването на ОДЦ името на акад. Благовест Сендов отсъства. Нищо не се споменава и за споровете, възникнали по време на учредителното събрание на партията и избора на председател.

В документите за партиите, съставлявали СДС, е записано, че идеята за създаването на ОДЦ се лансира от група активисти и експерти към СДС, някои от които членове на КТ “Подкрепа”. Основателите на ОДЦ смятали, че има нужда от модерна организация, която не е свързана със старите партии. От самото начало в ОДЦ се събират компетентни хора, които имат авторитет и привличат избиратели.

Записано е, че сред учредителите е Любомир Павлов, представител на КТ “Подкрепа” в КС на СДС в края на 1989 г. Привлечени са и Илко Ескенази, Стоян Ганев и др.

В историята на СДС можем да прочетем, че през февруари 1990 г. се учредява ОДЦ с трима съпредседатели - Стоян Ганев, Божидар Данев и Любомир Павлов. Почти веднага след това ОДЦ е приет за член на СДС. През април се провежда първата Национална конференция на организацията, която протича доста бурно. Ябълката на раздора е спорът дали ОДЦ да съществува в рамките на СДС, или да остане извън него. Първоначалната идея била ОДЦ да заеме политическия център между СДС и БСП. В крайна сметка се разбира, че такъв център не може да има и Обединеният демократичен център твърдо заема мястото си в СДС.

През октомври 1992 г., по време на Третия национален форум в Плевен, партията се преименува от ОДЦ в ОХДЦ. От основаването  до Четвъртия  национален форум в Пловдив през май 1993 г. председател на партията е Стоян Ганев. На конгреса в Плевен през 1993 г. за председател на ОХДЦ е избран Стефан Софиянски. Привържениците на Стоян Ганев напускат ОХДЦ и създават партия Демократичен център.

ОХДЦ остава в СДС и има свои представители в 37-ото и 38-ото НС. В 38-ото НС Екатерина Михайлова, която е зам.-председател на ОХДЦ, става председател на парламентарната група на ОДС.

През 1996 г. лидерът на ОХДЦ Стефан Софиянски е избран за кмет на София (преизбран за втори мандат през 1999 г. и за трети през 2003 г.), а през март - май 1997 г. той оглавява служебното правителство.

В правителството на ОДС след изборите от април 1997 г., ръководено от Иван Костов, от ОХДЦ е Александър Божков - вицепремиер и министър на промишлеността.

 

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4212847