"Изповедите на академик Сендов" - 5

На 5 ноември 1990 г. делегация на БАН, водена от акад. Сендов, заминава за Брюксел, за да договаря научно сътрудничество. В нея е и Петър Берон - председател на Съюза на демократичните сили.

В миналия брой на “Труд” акад. Сендов разказва как преди заминаването си двамата отиват при тогавашния министър-председател Андрей Луканов за инструкции. Петър Берон вече е бил сигурен, че скоро той ще седне на неговия стол, че той ще е следващият премиер. Дори се обърнал към Луканов с думите: “Андрей, кажи сега какво ще кажеш, защото като се върна, аз ще казвам какво да се прави.”

 

ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

 

- Акад. Сендов, какво се случи, след като с Петър Берон се върнахте от Брюксел в София?

- Върнахме се на 7 ноември 1990 г., когато в руското посолство се отбелязваше годишнината от Октомврийската революция. Но тъй като изпуснахме приема, решихме с Берон да отидем да поздравим руския посланик Виктор Шарапов. Той ни покани в кабинета си, където беше пуснал телевизора, за да гледа военния парад в Москва. Берон каза: “Това е последният парад, който ще предаваме в България от Москва. Искам да ви информирам, че аз ставам министър-председател.” И започна да посочва имена - еди-кой си става министър на вътрешните работи, еди-кой си - на външните и т.н.

- Берон е бил готов с членовете на правителството си? Кои бяха министрите му?

- Не мога да си спомня имената им. Аз бях доста изненадан. Берон тогава избърза и прекали с приказките, затова много скоро го прецакаха.

- Като извадиха досието му. Кой го прецака и защо?

- Берон е имал досие, писал е някакви доклади, тъй като пътуваше много в чужбина и след всяко завръщане е правил отчети.

- Всички ли от БАН, които пътувахте тогава, сте писали такива доклади?

- Аз не съм писал по такъв начин, защото бях на доста високи позиции. Винаги съм писал явен отчет, най-често до Георги Йорданов.

- А отчетите на Берон какви са били?

- Не знам, но въпросът е, че президентът Желю Желев извади досието му, след което кариерата му в политиката беше прекъсната. Грешката на Берон е, че избърза с приказките си и подразни много хора. Берон е много емоционален човек, но и достатъчно решителен, за да направи неща, които други не се решиха да направят. Когато човек поема отговорността да заеме висок пост, трябва много повече да контролира езика си. Аз също съм правил правителство и знам колко трудна и отговорна работа е това.

- Така ли? Кога сте правили правителство? Вие не сте били номиниран за премиер.

- През 1992 г., след като падна правителството на Филип Димитров, мандатът за съставяне на нов кабинет по конституция беше даден на БСП. Тогава бях на вечеря в дома на проф. Александър Янков, където беше и Александър Лилов. Стана въпрос, че БСП трябва да предложи премиер. Лилов започна да описва какъв човек сега трябва да оглави правителството и аз усетих, че може да има предвид и мен. Казах му, че имам идея и му предложих дисидента Петър Бояджиев, който по това време беше дошъл в България от Франция, където живееше.

- Логично е всеки дисидент през 1992 г. да е с десни убеждения. Още тогава всички се чудехме как той ще оглави кабинет на БСП?

- Той беше десен, но беше “мое момче”, както се казва. Така че аз убедих Лилов Бояджиев да бъде номиниран от БСП. И тъй като преди това твърдях, че Петър Дертлиев трябва да бъде издигнат за президент и той не ме послуша, му казах: “Тогава не сложихте Дертлиев, сега сложете един човек, който знам, че няма да бъде вреден за вас.” И Лилов се съгласи. В БСП тази номинация не беше приета, много хора бяха против, но дисциплината си каза думата.

- Защо толкова много сте държали на Петър Бояджиев, откога сте се познавали с него?

- Защото бях убеден, че за да има реален поврат, начело трябва да застане автентичен дисидент, минал през затворите, а не книжен дисидентстващ - дисидент заради това, че не му печатат книгите. Вземете за пример Нелсън Мандела в Южна Африка - какъв преход направи той при много по-силна конфронтация!
 Петър Бояджиев беше студент по математика, когато аз бях декан в Софийския университет. В навечерието на ІХ конгрес на БКП през 1966 г. Бояджиев разпространява позив с искания за излизане на България от Варшавския договор, за свобода на сдруженията и многопартийност.

След това го арестуват, искали са да го вербуват, както ми е разказвал. Осъждат го и го вкарват в затвора за 12 години. Там се запознава с много хора, с които по-късно години наред контактува. Излиза от затвора през 1978 г. и идва при мен. Аз вече съм ректор на СУ. Спомням си, че беше много изтерзан, каза ми: “Искам да защитя дипломната си работа и да взема висше образование.” Казах му - добре, иди си в Стара Загора, аз ще ти се обадя. По-късно ми сподели, че е помислил, че никога няма да му се обадя, че просто съм искал да го отпратя. А аз трябваше да съгласувам с ЦК на БКП връщането му в университета и защитата на дипломната му работа. Аргументът ми беше, че не е прекъснал по свое желание. Назначих подходяща комисия за защита и му се обадих да дойде в София. Той се яви на изпит, взе диплома... и след известно време духна във Франция. Нелегално, през турската граница, в специално подготвен микробус. Във Франция се запознава с най-известни математици, които му помагат да започне работа. Прави фирма и т.н. И досега живее там и често си идва в България.

- През 1992 г. Бояджиев лесно ли прие да стане премиер?

- Да, и започнахме да правим правителство. Разделихме си работата. Аз ще съставям кабинета - ще търся хора, ще говоря с тях кой за какво става. (Поради дългото си отсъствие Бояджиев не познаваше хората у нас.) А той се зае да изготвя програма на правителството, да се среща с дипломати и пр. И така аз сам съставих правителството.

- Кои министри влязоха във “вашето” правителство?

- Това е моята тайна. Не мога да кажа имената на хората, които се съгласиха да влязат в този кабинет, защото им бях обещал да ги запазя в тайна, ако проектът пропадне. И ще е така, защото има още живи хора. Мога да посоча само едно име, тъй като човекът не е между живите, а и отказа да стане министър - Илко Ескенази.

- Илко Ескенази беше един от най-изявените седесари по това време. Как ще влезе в правителство на БСП?

- Е, той категорично отказа. Моята идея беше това правителство да е на съгласието, в него да има представители както отляво, така и отдясно. Ценях много Ескенази, добре познавам и брат му Аврам Ескенази - колега от БАН. Преди 1989 г. като главен научен секретар на БАН командировах Илко да замине на една конференция в западна страна, защото шефът му, акад. Ярослав Радев, който командваше юристите в БАН и Софийския университет, не давал и да се мисли за такава командировка. След това акад. Радев ми поиска обяснение защо съм си позволил да командировам Ескенази, без да го питам. Обясних му, че това е бил конгрес за компютърни технологии в правото...
Правителството, което направих, беше много добро. Даже Петър Бояджиев все още не знае състава му изцяло. А и, честно казано, по-късно не ме е питал. Действахме тайно. Бояджиев беше много силен по конспирацията. Наемахме различни квартири и викахме хората всеки ден на различни адреси, защото се бояхме, че ни подслушват... Трябваше да се говори с мнозина. Да кандърдисаш сериозни хора да приемат такъв пост, се иска доста работа.

- Трудно ли се прави правителство?

- Не е лесно, когато положението е трудно. Когато всичко е наред, сигурно е по-лесно.

Съставихме правителството, направихме списък и отидохме при президента Желев да ни връчи указ. Доста преди това обаче се оказа, че Петър Бояджиев има френско гражданство. А съгласно нашата конституция при това положение той не може да бъде министър-председател.

- Вие не знаехте ли, че Петър Бояджиев има двойно гражданство - българско и френско? Защо не го преценихте по-рано?

- Аз не го знаех. Интересното беше, че като отидохме с Бояджиев при Желев, той не му каза - няма да ти дам указ, защото си с френски гражданство. А Бояджиев ми е казвал, че той е знаел, че има френско гражданство, защото са пътували заедно за Франция и Желев е видял неговия френски паспорт.

- Каква е била целта на д-р Желев?

- Желев искаше да разбере кои са предложените за министри. И каза на Бояджиев - “Дай състава на правителството”. Петър Бояджиев се обръща към мен - “Сендов, дай състава”. Викам - “Няма да го дам, преди президентът да издаде указ”. Желев казва - “Дай го, какво толкова”. Обърнах се към него и го попитах: “Нали сега тука сме на сериозен разговор. Вие издавате ли указ или не?” Желев: “Ами след това ще говорим”. Викам - “Първо кажете давате ли указа и след това ще дам правителството”. И чак тогава Желев призна - “Нямам право да издам указ, защото Петър Бояджиев е френски гражданин”.

Не дадох състава на правителството и си тръгнахме.

- След което президентът Желев връчи мандат на ДПС и така беше съставено правителството на Любен Беров. Вас ли обвиниха за провала?

- Всъщност никой не знаеше, че аз съм предложил Петър Бояджиев за премиер. Официално го предложи Александър Лилов. Така че мен никой не ме е обвинявал. А да обвиняват Лилов - нямаше как.

- Министърът на кое министерство най-много ви затрудни?

- Вие знаете, че вътрешен министър най-трудно се намира.

- Имаше ли жени във вашия кабинет?

- Не.

- А кога ще разкриете тайната на “вашето” правителство?

 - Ако всички си отидат преди мен - тогава...

В крайна сметка Петър Бояджиев така и не се отказа от френското си гражданство. Може би правилно постъпи, защото щеше да го загуби завинаги. Разбирам го, защото той можеше да се откаже от гражданството си, да получи указ за мандат, но след това народното събрание да отхвърли правителството му .
Отношенията ни с Петър Бояджиев се запазиха. Ние сме добри приятели и днес. Той често си идва в България и е много активен. Във Франция има бизнес, има семейство, женен е за българка, има син. Той щеше да бъде един добър премиер, тъй като има хватка да управлява.

Както е известно, няма училище за министър-председатели. За да заеме този пост, човек трябва да има характер и да е подготвен. Без едното от двете - не се получава. Може да си много подготвен, но без характер не става.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4199958