"Изповедите на академик Сендов" - 3

Едно нелицеприятно писмо на Блага Димитрова от преломните дни около 10 ноември 1989 г. връща неговия адресат акад. Благовест Сендов към стореното от българските учени и лично от него за демократизацията на България. Той описва тънката дипломация, която е прилагал, за да преодолява тесногръдието на партийните конформисти и идеологически натегачи. С изящна находчивост математикът успява да наложи своите възгледи за администриране и развитие на науката на партийния и държавен ръководител Тодор Живков, който високо оценявал достойствата му и се вслушвал в съветите му. След демократичните промени тази слабост на Живков към него му носи негативи.

Според акад. Сендов за "разкрепостяването" на страната са действали както дисидентите "революционери", тъй и учените "еволюционисти".


МИЛЕНА БОЙЧЕВА

 

- Акад. Сендов, какво ваше изстъпление във френското посолство е предизвикало Блага Димитрова да ви напише гневно писмо?

- Както личи от датата на писмото, това беше непосредствено преди 10 ноември 1989 г. Бяхме поканени на прием във френското посолство. Знаете, че същата година, през януари, се състоя историческата закуска в посолството с президента Франсоа Митеран, на която знаков участник беше Блага Димитрова. Но президентът Митеран посети тогава и БАН, където участва в кръгла маса с български учени, на която аз бях домакин. Трябва да призная, че на въпросния прием в посолството не бях достатъчно въздържан, но Блага Димитрова ме предизвика, като каза пред всички: Вие вече трябва да се определите накъде сте - с нас ли сте или не. Аз, разбира се, знаех за нейната активност в Клуба за гласност, но това, което ме подразни, бе, че се извисяваха заслугите на поети като Христо Радевски.

- Как изведнъж стана дума за Христо Радевски?

- Тя упрекна нас, учените, че нищо не правим. Възразих: А вие, поетите, какво правите? Христо Радевски, когото величаете, уби мисленето на толкова български младежи с неговото "Партийо, ти си права, когато съгрешиш дори". Това за мен е недопустимо като логика. Не може някой да е прав, когато греши. Тя много се засегна от това, понеже се прекланяше пред Радевски и даже му изпрати копие от въпросното писмо.

- Вие отговорихте ли му?

- Не. Счетох, че е излишно. Имах самочувствието, че в Академията правехме доста неща в посока на демократизацията. Но това бяха еволюционни а не революционни действия. Характерно за поетите са по-революционните подходи. Например за пръв път в Академията се въведе избор на директори без предварително съгласуване с Градския комитет на партията и ЦК. Преди това всеки избор на директор трябваше да се съгласува. Кандидатурата да има партийната подкрепа. В резултат на това редица добри учени не бяха допускани до избор за директорски постове. Например моят най-способен ученик, за съжаление отдавна покойник, Васил Попов стана чл.-кореспондент на БАН, но не бе допуснат да стане дори ръководител на секция, защото баща му беше съден от Народния съд. Спазваше се "класово-партийният подход". Но по наше настояване в началото на 1989 г. ни разрешиха да се избират директори по предложение на общото събрание на института. Е, разбира се, след това Управителният съвет на Академията трябваше да утвърди този избор.

- Как ви беше отстъпена такава независимост?

- Не чрез демонстрации, а чрез убеждение, че трябва да покажем активност, съзвучна с перестройката в СССР и дори повече. За илюстрация ще ви разкажа случая с избора на проф. Мито Исусов за директор на института по история през 1989 г. Той бе специалист по история на БКП, но твърде свободомислещ. Позволяваше си да изнася факти, които не се харесваха по върховете на партията. Избират проф. Мито Исусов по демократичните правила, но по същото време той чете някаква лекция в Пловдив, в която споменава, че Тодор Живков не е бил много активен по време на съпротивата. Това, разбира се, веднага се донася в ЦК и единственият начин да се спре назначаването му за директор е да не се утвърди от Управителния съвет на Академията. Звъни ми проф. Никола Стефанов, началник на кабинета на Тодор Живков: "Сендов, няма да утвърждавате Мито Исусов за директор". Питам защо? Защото бил говорил срещу Тодор Живков. Предлагам му: Напишете ми писмо, че ЦК на БКП настоява той да не бъде утвърден, което да прочета на заседанието на Управителния съвет. "Ние не пишем писма, ние казваме" - отговаря ми той. Не се разбрахме и той ми затвори телефона.

- И какво, примириха ли се с този директор?

- Не. След него ми се обажда Йордан Йотов: "Акад. Сендов, много неприятен е случаят с Мито Исусов, той говорил глупости срещу др. Живков. Моля ви, не е удобно сега да го правим директор на института". Казвам: "Добре, напишете ми едно писмо, и аз ще го прочета пред колегите, те повечето са членове на БКП и ще ви послушат". "А, не, в никакъв случай, ние писма не пишем!".

- За да не се документира натискът, нали?

- Е, да. Виждате, че са били все пак предвидливи. Не са смятали, че са недосегаеми. В крайна сметка стана ясно, че няма да говоря от тяхно име, че това не е моето убеждение, а тяхното. Единственото, което предложих, е да отложа избора за другата седмица. Викам Мито Исусов и го питам: Абе, ти какви си ги говорил в Пловдив? А той казва: Ами аз проучвам документи и съдя по тях. Добре, продължавам аз, следващата седмица пак отиваш някъде да четеш лекции, за да те няма и да не разглеждаме твоя случай. В началото на другата седмица се обаждам на Йордан Йотов и му напомням: Др. Йотов, нищо не се е получило по пощата за Мито Исусов. А той: "Абе, гледайте си работата, правете каквото искате!" По това време вече се чувстваше, че нещо предстои, не се правеха резки движения...
Още нещо по демократизацията на Академията през 1989 г. Тогава се проведе избор на нови академици и член-кореспонденти. Убедихме Тодор Живков да не съгласуваме предварително кандидатите с ЦК. Факт. Аз имах тези факти, че нещо правим, действаме, променяме. А Блага Димитрова искаше от мен да бъда революционер. Затова избухнах.

- Как си издействахте благоволението на Живков?

- Отидох на среща с него и му казах: Ето Горбачов в Съветския съюз прави гласност, демокрация, ние също трябва нещо да покажем. Той се съгласи. Тогава избрахме проф. Николай Генчев за член-кореспондент, пръв приятел на Желю Желев, проф. Кирил Василев и проф. Никола Попов, стари партийци, които критикуваха системата. Избрахме ги направо за академици. Александър Лилов избрахме за член-кореспондент. Той също не беше вече сред правоверните комунисти. След избора Живков ми каза: Сендов, вие какво направихте? Кого избрахте? Все мои врагове. Смънках: Др. Живков, вие нямате врагове, имате само опоненти. Няма страшно. А той повтаря: Издънихте се, издънихте се... Е, и за това не ме ликвидираха.Тъй че избухването ми на този прием, което може да е било непремерено, се дължеше на това, че ние виждахме по различен начин какво трябва да се прави. И Блага Димитрова е мислила нещо добро да се направи, и аз съм мислел в същата посока, но всеки по своему.

- След преломните събития на 10 ноември срещали ли сте се с Блага Димитрова?

- Не съм. Ние бяхме в различни коловози. Но нека добавя, че веднага след 10 ноември изтъкнати комунисти като акад. Николай Тодоров, акад. Георги Близнаков и др. повдигнаха въпроса пред академичния партиен комитет, че аз съм бил най-близкият човек на Тодор Живков в Академията и следователно трябва веднага да бъда отстранен. Ако не се броят моят предшественик, акад. Ангел Балевски и акад. Пантелей Зарев, в това има нещо вярно, че Тодор Живков се вслушваше в предложенията ми и ми вярваше. Всички новости, които въвеждахме, не можеха да станат без неговата благословия. Партийната организация взе решение да ме освободи като председател на БАН. Тогава отидох при Лилов и му казах, че има две възможности - да остана или да си отида. Но ако ме изхвърлите, ще ме хвърлите от другата страна. Лилов се разпореди да не ме закачат.

- Живков имаше ли слабост към вас?

- Имаше нещо такова. Затова нищо лошо не мога да кажа за него. Въпреки че човек на такъв пост не може да е безгрешен. Той ме беше забелязал много отдавна. След като се върнах от Москва, където бях на едногодишен стаж при най-известните в света математици като акад. Колмогоров, акад. Тихонов и др., почувствах, че отношението към мен е коренно променено. Вероятно отзивите за мен от Москва са били добри. След известно време Тодор Живков нареди в продължение на няколко месеца ежеседмично да чета лекции в Политбюро и ЦК по проблемите на кибернетиката. Живков седеше на първия ред. Обяснявах им какво е компютър, какво може и какво не може да прави, възможни приложения в управлението и икономиката.
След време четях лекции по кибернетика и в Партийната школа. Ректор на школата беше Ганчо Ганчев. Веднъж Тодор Живков участваше в заседанието на академичния съвет на школата (но ректорът отсъстваше) и в изказването си спомена, че има решение да се закупи мощен западен компютър, който да се използва за управление на някакъв завод. Започнаха да се изказват хвалебствено за речта на високия гост. Взех думата и казах, че това решение не е добро. Компютърът трябва да се даде на Факултета по математика, за да обучаваме студентите. Защото без компютърни специалисти той ще стои в завода за украшение. Всички започнаха да ме гледат като за последно. След седмица Ганчо Ганчев ме вика. Живков му поръчал: Ганчо, ти имаш там едно момче. Да го пазиш. Той единствен ми каза това, което мисли. Всички други искаха да ми се харесат.

- Защо останахте безпартиен? Сигурно са ви предлагали членство в партията.

- Безпартиен останах, защото съм от такова семейство, което не се радваше на 9 септември и нямах хъс да ставам партиен член. А и нямах нужда от това, за да се издигам в науката. Акад. Илиев успя да ме изпрати на стаж в Москва и великата математическа школа там ми помогна много. Имало е случаи да ми предлагат - вече като ректор на университета. Но Живков казвал, че като безпартиен съм им бил по-нужен, да ме оставят на мира.
Благодарение на математиката още през 1962 г. излязох за пръв път зад желязната завеса. Тогава се състоя Световният конгрес на математиците в Стокхолм. Бях заедно с акад. Обрешков, акад. Илиев, акад. Петканчин, проф. Тагамлицки - голяма делегация беше. Академиците и професорите бяха командировани от държавата, а ние двамата с Дойчин Дойчинов (старши асистент) и аз (още асистент) бяхме избрани от Световния математически съюз като млади учени за участие с финансова подкрепа. Там се срещнахме и със самия Норберт Винер. (Американски математик (1894-1964), считан за баща на кибернетиката - б.р.) Щяха да ме бият след това Илиев и Петканчин, защото ги снимах с Норберт Винер, но бях забравил да сложа лента във фотоапарата.

- Какво мислите за състоянието на нашите университети сега?

- Едни от първите големи демонстрации след 10 ноември бяха за автономията на университетите. Сега държавните университети са напълно автономни. Сами си решават всичко. Стига се до друга крайност. Те се затварят в себе си и си създават правила, които пречат на тяхното развитие. Много от тях при избор на доцент, професор и пр. слагат изисквания, които толерират хората от самия университет. По този начин става кръвосмешение, няма движение на кадри между университетите. В Германия например, ако си завършил един университет, не можеш да станеш асистент в него, ако си асистент, не можеш да станеш доцент - трябва другаде да отидеш. Да има движение, обмен, а не затваряне и семейственост.

- Разкажете някой спомен от ректорския ви период - два мандата изкарахте.

- Хрумна ми да въведа тоги, по примера на водещите университети по света. Подготвих проект и го внесох за одобрение в Академичния съвет. Изказаха се няколко колеги положително. Но един другар възропта: "Толкова наши другари загинаха в борбата срещу попщината, а ректорът решил да въвежда тоги". Отвърнах му, че тази точка от дневния ред може да се отложи, защото има други по-важни, но на следващия ден поръчах тогите. Започнах да мисля как да ги вкарам в употреба. Случи се така, че министърът на образованието на СССР Илютин идваше на посещение у нас. Уредих да му дадем титлата почетен доктор. Десет минути преди да дойде той в кабинета ми, пристига едно момче с дебел врат и ме пита имаме ли разрешение да обличаме съветски министър в тога? Разчуло се. Отговарям: "Да, имам".

- От кого? - пита той.

- Ако вие сте пратен да проверите, трябва да знаете кой дава такива разрешения.

Отиде си. Обличаме Илютин, церемонията мина блестящо. След нея поканих на вечеря него и Живков. Илютин възторжен - какъв ритуал имате вие, др. Живков, при нас няма такива работи. А Живков му казва: Ами ние сме стара страна, с богати традиции, от векове...

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4173964