"Изповедите на академик Сендов" - 1

 Специална поредица на "Труд". Тя разкрива неизвестни обстоятелства около водоразделни събития в най-новата българска история.


През 1988 г. по инициатива на САЩ се създава Международна фондация за оцеляване и развитие на човечеството. Чрез нея американците искат да подкрепят Михаил Горбачов и неговата перестройка. Фондацията е регистрирана в Москва. За неин председател е избран Евгений Павлович Велихов. Изтъкнатият ядрен физик, участвал в изграждането на "ковчега", който изолира ядрения реактор след аварията в Чернобил. При тази операция той получава силно облъчване, но слава Богу все още е жив и здрав.

Членове на фондацията са видни световни общественици и учени. Като Роберт Макнамара - държавен секретар по отбраната при президента Кенеди, внучката на президента Айзенхауер - Сюзън Айзенхауер, президент на Апел компютър - Джон Сколи, представител на екодвижението Грийнийс - Дейвид МакТагърд. Сред най-активните участници във фондацията е 91-годишният магнат Арманд Хамър, прочул се и с приятелството си с Ленин. Сред малцината представители на соцлагера във фондацията е и българският учен - акад. Благовест Сендов, по това време главен научен секретар на БАН.

Фондацията съществува до падането на Горбачов от власт през 1991 г. За това време успява да свърши страшно много работа. През 1989 г. МакТагърт организира екопротеста в градинката пред Кристал. Той пристига в София, за да участва в заседание на фондацията, организирано от акад. Сендов.

 

ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

 

- Акад. Сендов, кой ви предложи и как попаднахте във влиятелната Международна фондация за оцеляване и развитие на човечеството в компанията на световноизвестни имена?

- Бях приятел с акад. Евгений Велихов. С него дълго време работехме по проблемите на образованието. Той ме беше канил два пъти в президиума на Съветската академия на науките да изнасям лекции за новите идеи в образованието, които сега сериозно се развиват в Русия.

Американците се съгласиха да финансират фондацията, при условие че в нея участва акад. Андрей Сахаров. На първото заседание на фондацията на 15 януари 1988 г. в Кремъл се състоя среща между Михаил Горбачов и Андрей Сахаров.

- Срещата между Сахаров и Горбачов в Кремъл е сред големите събития в онези години.

- Събитието беше велико. Кремъл беше пълен с телевизионни камери, защото това беше първото идване на Сахаров в Москва от заточението му в Горки. Ръкуването между двамата беше голям бум, но телевизиите тогава не предаваха събитията директно, както е сега.

След това се проведе заседание на фондацията, на което Горбачов държа реч и започнахме да обсъждаме проекти, по които след това работехме. Сахаров беше избран за ръководител на групата по човешките права. Аз оглавих групата по наука и образование. Мой заместник беше Джон Сколи, изпълнителен директор на Апел компютър.

На първото заседание Сахаров представи на Горбачов списък с политически затворници и с дързък тон му заяви, че ако не бъдат освободени, няма да участва във фондация. А той добре знаеше, че това е условието тя да съществува.

- Как реагира Горбачов?

- Горбачов взе списъка и каза, че ще се разпореди да проверят всички имена в него, защото сред тях можеше да има и на криминални затворници. След проверката се установи, че всички са политически и те бяха освободени.

- Какво направи фондацията за България?

- Този въпрос е сложен, защото аз бях неин член малко нелегално и работата беше доста завързана. По това време бях главен научен секретар, а през юни 1988 г. станах председател на БАН. Тогава не можеше да станеш член на международна организация, без да имаш разрешение от Секретариата на ЦК. Затова аз написах официално писмо, за да получа разрешение. След месец-два ми съобщиха, че са съгласни България да бъде представлявана във фондацията, но от двама души - от мен и от Владко Живков. Когато казах на акад. Велихов за условието, което са ми поставили, реакцията му беше: "Етот мальчик - никогда!"

- Как се справихте с тази сложна ситуация?

- Като се върнах от Москва, потърсих за съвет акад. Косьо Косев, който беше в Секретариата на ЦК и от моя приятел историка Илчо Димитров, който също беше по партийните върхове. (Б.р.: акад. Сендов никога не е членувал в БКП поради произхода си - син е на асеновградски предприемач, белязан като "враг на народа".) Тримата често ходехме да обядваме при Антикаджиев в Народния театър. Казах им за Владко Живков и ги попитах какво да правя? Двамата се спогледаха и Илчо ме посъветва: "Нищо няма да правиш. Ще мълчиш. Ще си участваш, но няма да казваш тук в България, че Владко не го искат. Не е тупнал тъпана да те проверяват." Послушах ги. Малко след това поканих фондацията да заседава в България през септември 1989 г.

Идеята ми беше Владко Живков да открие заседанието в дом № 2 в резиденция "Бояна" и по този начин да се покаже, че и той е вътре в нея. А и той не се натискаше да пътува и да участва в заседания извън страната. Така успях да го легализирам и да оправдая финансирането на фондацията в София.

Като разбра, че ще заседаваме в София, Дейвид МакТагърт от Грийнпис, ме попита: "Благо, аз не ходя някъде, без да върша работа. Ще организираме нещо в София, да не ти направим беля?" Отговорих му - "Ваша работа е какво ще организирате. От мен искаш ли някаква помощ?" Той каза - "Не, не, ти си стой настрана". След което организираха протеста в градинката пред "Кристал".

- Искате да кажете, че това не беше спонтанен протест, начело на който застанаха дисиденти от "Екогласност", а организирана от Америка акция?

- МакТагърт ги организира през есента на 1989 г. По същото време Андрей Луканов непременно искаше да се срещне с акад. Велихов, който беше и дясна ръка на Горбачов.

Когато свърши заседанието на фондацията в дом № 2 в Бояна, трябваше да се срещнем с Тодор Живков, който ни очакваше в дом № 1. Луканов се обади, за да попита къде може да се види с Велихов. Аз обаче не исках, защото знаех, че той върти разни работи. Луканов следеше моите връзки и няколко пъти ме вика на разговор, на който ми казваше "Горбачов е слаба ракия. Истинският човек за мен е Тодор Живков. Затова ние с теб ще направим фонд за подкрепа на Живков, в който ще съберем изтъкнати учени от цял свят".

- Какво е целял Луканов, след като е известно, че по това време той е работел срещу Живков?

- Сега си обяснявам, че това беше мъгла. Той се опитваше да ме държи топъл, че уж е зад Тодор Живков, а всъщност е работил с Горбачов за свалянето на Живков. И за да прикрие това, действаше много хитро. Луканов дойде в Бояна, грабна Велихов и по пътя от дом № 2 до дом №1 двамата разговаряха, спирайки се край храстите. Какво са си казали, не знам, но се разбраха.По същото това време Мактагарт организира събитията пред "Кристал". Той си знае с кого се е свързал в София... На протеста имаше доста участници от БАН. После от мен искаха да ги наказвам. И тъй като знаех каква е вината им, наказанието се състоеше в преместване от един институт на БАН - в друг.

Какъвто беше случаят с Христо Смоленов.

През януари 1989 г., когато фондацията заседава в Москва, Александър Яковлев (член на Политбюро на КПСС) ме дръпна настрана и ми каза: "Нашият човек в България е Андрей Карлович".

- Фондацията вземала ли е решения, които са преобръщали събитията в други държави?

- На едно от заседанията Арманд Хамър каза на Горбачов: "Вие трябва да излезете от Афганистан".

Горбачов отговори: "Петимни сме да излезем от Афганистан, защото видяхме, че там нищо не върви, обаче знаете, че ако обявим, че излизаме, ще имаме много загуби." Хамър го успокои: "Г-н президент, не се безпокойте. Аз ви обещавам, от името на американския президент, че ние няма да позволим да имате големи загуби".

След това отидохме на вечеря в хотела на Политбюро на КПСС. Хамър се обърна към акад. Велихов: "Евгений, поръчай водка. Свършихме голяма работа. Вие излизате от Афганистан."

Велихов извика един от приближените си и му каза да донесе водка. "Как? В този хотел е забранено дори да се внася алкохол!" Смеейки се, Велихов го успокои с думите: "Направи каквото ти казах, защото Хамър е толкова богат, че ще купи хотела и ще ни изхвърли".

След вечерята, изпращайки ме до моя хотел с неговата огромна "Чайка", Велихов сподели: "Благо, започваме нещо, на което не му се вижда краят".

Има още една любопитна история. При една от срещите ни Хамър ме помоли да занеса на Тодор Живков подарък - зеленикав камък с вдлъбнатини, който удобно се държи в ръката и успокоява. Камъкът беше от мините на Хамър. "Занеси го на Живков, той сигурно има нужда от него."

Занесох го на Живков, който с изненада ме попита: "Ама Хамър не ми ли се сърди, не ме ли ругае? Навремето го накарах да похарчи много пари на вятъра. Излъгах го, като му обещах да изследва шифта по Черно море, ама "онези отгоре" (руснаците) не ми позволиха.

- Защо престава да съществува фондацията?

- Фондацията работеше, докато Горбачов беше на власт - до 1991 г. Американците не одобряваха Елцин и направиха всичко, за да го представят като абсолютен пияница, защото той беше против Горбачов... Затова, след като падна Горбачов, фондацията престана да съществува. Когато изразих мнение, че тя върши важна работа и че има нужда от нея, ми отговориха - няма пари. А преди това, когато работехме по различни проекти и аз питах ще имаме ли пари да ги финансираме, Робърт МакНамара ми каза: "Благо, на този свят има много пари, но са малко хората, които могат да ги похарчат както трябва. Ако има проект, който си струва - пари ще се намерят, защото добрият проект донася още повече пари".

- Г-н Сендов, защо досега не сте говорили за тази фондация и за ролята, която тя е изиграла?

- Защото не са ме питали.

 

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4150177