Закуската на Митеран -1

На 19 януари 1989 г. едно важно българо-френско събитие дава тласък на демокрацията в България.

Франсоа Митеран, президент на Франция от 21 май 1981 г. до 17 май 1995 г., пристига на историческо посещение в София. То е първото посещение на френски държавен глава в България. Визитата се помни с прочутата закуска с дванайсет български интелектуалци.

По искане на френската страна е организирана среща с дванайсет български интелектуалци. Въпреки опитите за тотално игнориране и потискане на набиращото сили дисидентско движение от страна на режима, поканените са предимно водещи български дисиденти, демонстрирали по един или друг начин своята независимост.

Срещата се състои на 19 януари 1989 г. във френското посолство в София под формата на работна закуска.

Българските участници са поетесата Блага Димитрова, Желю Желев – дисидент и философ, обосновал тоталитарния характер на режима, Радой Ралин – поет и писател, известен с критичната си сатира, осмиваща властта, писателите Йордан Радичков и Ивайло Петров, кинорежисьорът Анжел Вагенщайн, художникът Светлин Русев, Николай Василев – философ, академик Алексей Шелудко – физик, и журналистите Стефан Продев, Копринка Червенкова и Барух Шамлиев.

Мнозинството от тях принадлежат към една от водещите „неформални организации" - Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, чиято конфронтация с режима към този момент набира сили и обединява все по-голяма група от българската интелигенция.

Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, заедно с Обществения комитет за екологична защита на Русе, известен още като Комитет за спасяване на град Русе, който по-късно е преименуван в „Екогласност", са едни от първите дисидентски организации в страната. Клубът за гласност и преустройство е учреден на 3 ноември 1988 г. в Софийския университет. Инициатор на проекта е Желю Желев, който още от 1986-1987 г. работи по подготовката на Клуба.

Основната дейност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на декларации и становища, в които рязко се критикува управлението на Тодор Живков. Членовете на Клуба намират изява по западните радиостанции, особено активни са Блага Димитрова и Марко Ганчев, чиито есета предизвикват силен отзвук и реакции. Клубът се състои от 6 секции, които се занимават с обществени проблеми в социалистическа България като икономическото състояние; човешките права и гражданските свободи; демографските проблеми; екологията; проблемите на българската култура; грешни интерпретации на българската история.

Преди закуската във Френското посолство, година по-рано, се провежда една друга закуска - в правителствената резиденция в Бояна. На нея президентът на Германия Рихард фон Вайцзекер кани 12 известни интелектуалци, сред които: писателя Йордан Радичков, академик Ангел Балевски, режисьора Анжел Вагенщайн, журналистите Кеворкян и Евгений Станчев, историка проф. Николай Генчев, наказания за членство в Комитета за Русе, художник Светлин Русев, поета Радой Ралин, писателката Вера Мутафчиева...

 

Със съкращение и корекции от http://news.ibox.bg/news/id_221636037

18 януари 2014 г.