23 август 2019г.

Ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими. Ден в памет на жертвите на робството.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Доклад на Комисията по правата на човека за общ законопроет за българите в чужбина - 2000 г.

 Оригиналният документ в PDF

 

* * *

 

 ДОКЛАД

на Комисията по правата на човека, вероизиоведанията и по жалбите и петициите на гражданите

 

ОТНОСНО: ОБЩ ПРОЕКТ на Закон за българите, живеещи извън България по чл.67, ал.2 от ПОДНС от приетите на първо четене в пленарна зала законопроекти:
- N854-01-32/24.03.98r с вносител Иван Сунгарски;
- N54-01-86/09.10.97г с вносители Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов;
- N854-01-33/24.03.98г с вносители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов.

 

 

ПРОЕКТ

ВТОРО ЧЕТЕНЕ

ЗАКОН

ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

Комисията подкрепя заглавието на вносителя и предлага навсякъде в закона, където е изписано "...България", да се впише Република България.

Комисията предлага заглавието да добие следната редакция:

"ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ"

В съответствие с принципите, залегнали в актовете на Организацията на обединените нации. Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които задължават държавите да защитават правата на човека и основните свободи, както и достойнството на всяка личност; имайки предвид историческата съдба на българския народ; потвърждавайки грижата на Република България за българите, които живеят извън нейните държавни граници,
Народното събрание прие настоящия закон.

Предложение на народния представител Иван Тодоров:

Целият преамбюл преди глава първа да падне.

Народният представител оттегли предложението си.

Предложение на Комисията:
"В съответствие с общоприетите принципи за защита на правата и основните свободи на човека, както и достойнството на всяка личност;
имайки предвид историческата съдба на българския народ;
потвърждавайки грижата на Република България за българите, които живеят извън нейните държавни граници,
Народното събрание прие настоящия закон."

 

 

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя заглавието, така както е предложено от вносителя.

Чл. 1. Този закон урежда отношенията на Българската държава с българите извън България:

1. граждани на Република България, пребиваващи извън границите й;

2. лица от български произход, с българско национално съзнание, които не са български граждани, както и правата и задълженията на Българската държава за издирване и опазване на паметници и други ценности, намиращи се извън нейните държавни граници, които са свързани с историята и културата на България.

Предложение на народния представител Иван Тодоров:

В чл.1 след думата "  ...българите.." да се добави "... живеещи...".

Комисията приема предложението.

Предложение на народния представител Иван Тодоров:

В чл.1,т.2 да падне текстът след думите: ”... не са български граждани...".

Вносителят отегли предложението си.

Комисията предлага т.1 и т. 2 на чл. 1 да отпаднат и чл. 1 да придобие съответната редакция.

Предложение на Комисията:

"Чл. 1 Този закон урежда отношенията на Българската държава с българите, живеещи извън Република България."

Чл. 2. Разпоредбите на този закон но отношение на лица и обекти извън Република България се прилагат съобразно със законодателството на съответната държава.

Предложение на народния представител Иван Тодоров:

В чл.2 да отпаднат думите "и обекти".

Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 2 да отпадне.

Чл. 3. Българин, живеещ извън България, съгласно този закон, е лице, което:
1. има поне един възходящ с българска народност;
2. притежава българско национално съзнание, свързано с обективни критерии, отнасящи се до неговата идентичност;
3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава.

Комисията предлага чл. 3 да се преномерира в чл. 2 със съответното съдържание:

Предложение на Комисията:

"Чл. 2. Българин, живеещ извън Република България, съгласно този закон, е лице, което е български гражданин и пребивава извън границите й, както и лице, което не е български гражданин и:

1. има поне един възходящ с българска народност;

2. притежава българско национално съзнание, свързано с обективни критерии, отнасящи се до неговата идентичност и

3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава."

Чл. 4. (1) Българска народност по чл. 3, т. 1 има лице, което е:

1. живяло или негов възходящ живее или е живял в земи, които са или са били в границите на България;

2. признато или признавано за българин по българското законодателство или според традициите.

(2) Българска народност може да бъде доказвана и с документ, издаден от български или чужд държавен орган, или от обществена организация на българи, живеещи извън България, с легитимност, потвърдена от български държавен орган, или на българска организация за поддържане на връзки с тях, както и по общия ред.

Комисията предлага чл. 4 да се преномерира в чл. 3 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 3. (1) Българска народност по чл. 2,т. 1 има лице, което е:

1. живяло или негов възходящ живее или е живял в земи, които са или са били в границите на България;

2. признато или признавано за българин по българското законодателство или според традициите.

(2) Българска народност може да бъде доказвана и с документ, издаден от български или чужд държавен орган, или от обществена организация на българи, живеещи извън Република България, с легитимност, потвърдена от български държавен орган, или на българска организация за поддържане на връзки с тях, както и по общия ред."

Чл. 5. (1) Българската държава способства за създаването на благоприятни условия за свободно развитие на българите, живеещи извън България, като предприема стъпки, съобразени с принципите на международното право и законодателството на съответната страна с цел защита и съдействие на техните права и законни интереси.

(2) Българската държава подкрепя самодейните организации на българите извън България, чиято дейност е насочена към съхраняване  и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция.

Предложение на пар. пр. Иван Тодоров:

В чл. 5, ал. 2 да отпадне думата "самодейните".

Комисията приема предложението и предлага чл. 5 да се преномерира в чл. 4 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 4. (1) Българската държава съдейства за създаването на благоприятни условия за свободно развитие на българите, живеещи извън Република България, Съобразно принципите на международното право и законодателството на съответната страна с цел защита и съдействие на техните права и законни интереси.

(2) Българската държава подкрепя организации на българите извън Република България, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция."

Чл. 6. (1) Българските граждани се ползват с право на закрила от страна на Българската държава, която, в съответствие с принципите на международното право и международните договори, изгражда структури за съдействие на българските граждани при упражняване на техните нрава и защита на техните законни интереси зад граница.

(2) Министерският съвет определя министерствата, които отговарят пряко за провеждането на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън България, структурите, които се изграждат с оглед нейното осъществяване и механизмите за координиране на техните действия.

(3) Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, се  формират консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, излъчени от лицата по чл. 1, т.т. 1 и 2.

Комисията предлага чл. 6 да се преномерира в чл. 5 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 5 (1) Българските граждани, живеещи извън границите на Република България, се ползват с право на закрила от страна на Българската държава, която, в съответствие с принципите на международното право и международните договори, защитава техните права и законни интереси.

(2) Министерският съвет възлага на съответните министерства и други ведомства провеждането на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън  Република България, структурите, които се изграждат с оглед нейното осъществяване и механизмите за координиране на техните действия.

(3) Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, могат да се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, излъчени от лицата по чл. 2"

 

Глава втора

ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

Комисията подкрепя заглавието на глава втора по принцип и предлага следното заглавие:

 

"Глава втора

ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ"

Чл. 7. Българските граждани, живеещи извън България, имат всички права и задължения но Конституцията и законите на Република България и се намират под закрила на Българската държава.

Комисията предлага чл. 7 да отпадне.

Чл. 8. (1) Българите, живеещи извън България, независимо какво е гражданството им, имат право да осъществяват връзки с България, нейните институции, с роднини, близки и други лица, с български и международни организации, както и да посещават Република България.

(2) При пребиваване на територията на страната българите, живеещи извън България, които не са български граждани, ползват облекчение при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на тяхното пребиваване и трайно установяване в Република България, но ред и при условия, определени от Министерския съвет.

Комисията покрепя но принцип текста на вносителя и предлага чл. 8 да се преномерира в чл. 6 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 6 (1) Българската държава улеснява българите, живеещи извън Република България, независимо от гражданството им, в осъществяването на тяхното право на връзка с компетентните за съответния случай институции и организации.

(2) При пребиваване на територията на страната българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, ползват облекчение при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на тяхното пребиваване и трайно установяване в Република България, при условия и по ред определени от Министерски съвет."

Чл. 9. Българите, живеещи извън България, които не са български граждани, могат да упражняват право на труд при пребиваване в страната след получаване на разрешение по облекчен ред от съответните български власти.

Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага чл. 9 да се преномерира в чл. 7 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 7. Българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, могат да упражняват право на труд при пребиваване в страната след получаване на разрешение по облекчен ред, установен в Правилника за прилагането на закона."

Чл. 10. (1) Право на собственост и други вещни права върху движими и недвижими имоти се придобиват от български граждани, живеещи извън България при условията, предвидени за живеещите в страната български граждани.

(2) Правото на собственост върху движими вещи се придобива от българи, живеещи извън България, които нямат българско гражданство, при условията за българските граждани.

(3) Право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти се придобиват от българи, живеещи извън България, които нямат българско гражданство, с разрешение на министъра на финансите.

(4) Правото на собственост върху земя може да бъде придобивано от лицата но предходната алинея само при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си в срока и при условията но Закона за собствеността.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 10 да се преномерира в чл. 8.

Предложение на Комисията :

"Чл. 8. (1) Право на собственост и други вещни права върху движими вещи и недвижими имоти се придобиват от български граждани, живеещи извън Република България при условията, предвидени за живеещите в страната български граждани.

(2) Право на собственост върху движими вещи се придобива от българи, живеещи извън Република България, които нямат българско гражданство, при условията за българските граждани.

(3) Право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти се придобиват от българи, живеещи извън Република България, които нямат българско гражданство, с разрешение на министъра на финансите.

(4) Право на собственост върху земя може да бъде придобивано от лицата но ал. 3 само при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си в срока и при условията по Закона за собствеността."

Чл. 11. (1) Българите, живеещи извън България, могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират и да участват в касовата приватизация, да възстановяват правото си на собственост и да придобиват наследство, съгласно действащото законодателство, по реда и при условията, предвидени за български граждани, освен по отношение на земята.

(2) Когато закон или международен договор, по който е страна Република България, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност и инвестиране, прилагат се по-благоприятните условия.

 

Предложение на нар. пр. Иван Тодоров :

В чл.11, ал.1 след текста "Българите, живеещи извън България,  ... " да се добавят думите "които нямат българско гражданство"

Комисията подкрепя предложените и предлага чл. 11 да се преномерира в чл. 9 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 9. (1) Българите, живеещи извън Република България, които нямат българско гражданство, могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират и да участват в касовата приватизация, да възстановяват правото си на собственост и да придобиват наследство, съгласно действащото законодателство, при условията и по реда, предвидени за български граждани, освен по отношение на земята.

(2) Когато закон или международен договор, по който Република България е страна, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност и инвестиране, се прилагат по-благоприятните условия."

Чл. 12. Българите, живеещи извън България, се приемат на общо основание в основните и средни учебни заведения безплатно по ред, определен от Министерския съвет.

Комисията подкрепя но принцип текста на вносителя и предлага чл. 12 да се преномерира в чл. 10 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 10. Българите, живеещи извън Република България, се приемат на общо основание в основните и средни училища безплатно по ред, определен от Министерския съвет."

Чл. 13. (1) Българите, живеещи извън България, които не са в състояние сами да финансират своето обучение, могат да кандидатстват за обучение като студенти, специализанти и докторанти във висшите учебни и приравнените към тях институции по програми, финансово осигурени от държавния бюджет.

(2) Броят на студентите, специализантите и докторантите по предходната алинея се определя от Министерството на образованието и науката съобразно заявките на кандидатите и в рамките на предвидените от бюджета средства.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 13 да се преномерира в чл. 11 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 11. (1) Българите, живеещи извън Република България, които не са в състояние сами да финансират своето обучение, могат да кандидатстват в Република България като студенти, специализанти и докторанти във висшите училища и приравнените към тях институции по програми, финансово осигурени от държавния бюджет.

(2) Броят на студентите, специализантите и докторантите по ал. 1 се определя от Министерството на образованието и науката Съобразно заявките на кандидатите и в рамките на предвидените от бюджета средства."

Чл. 14. Висшите училища и приравнените към тях ежегодно определят броя на студентите измежду българите - чужди граждани, които ще се обучават със средства, осигурени от съответното висше училище за целия период на следването самостоятелно или със съдействието на Националния съвет за българите, живеещи извън България.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 14 да се преномерира в чл. 12 със съответната редакция:

Предложение на Комисията:

"Чл. 12. Висшите училища и приравнените към тях ежегодно определят броя на студентите измежду българите -чужди граждани, които ще се обучават със средства, осигурени от съответното висше училище за целия период на следването самостоятелно или със съдействието на Националния съвет за българите, живеещи извън Република България."

Чл. 15. (1) Българите, живеещи извън България, получават помощ от български институции и организации чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг подходящ начин за обучение на български език, за изучаване на българска литература, история, география и други български дисциплини съгласно нормите на международното право, местното законодателство и двустранни спогодби и договорености.

(2) Държавата създава условия за повишаване квалификацията на преподавателите но изучаваните на български език дисциплини в чужбина, а при нужда командирова български преподаватели.

(3) Износът на учебници и пособия за посочените в ал. 1 цели се освобождава от мита и такси.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 15 да се преномерира в чл. 13 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 13. (1) Българите, живеещи извън Република България, получават помощ от български институции и организации с преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг подходящ начин за обучение на български език, за изучаване на българска литература, история, география и други български дисциплини съгласно нормите на международното право, местното  законодателство и двустранни спогодби и договорености.

(2) Държавата създава условия за повишаване квалификацията на преподавателите по изучаваните на български език дисциплини в чужбина, а при необходимост командирова български преподаватели.

(3) Износът на учебници и учебни помагала за посочените в ал. 1 цели се освобождава от мита и такси и се  осъществява чрез съответните държавни институции при условия и по ред, определени в Правилника за прилагане на закона."

Чл. 16. На българите, живеещи извън България, се осигуряват възможности за запознаване с многовековната българска култура и наука и за участие в нейното развитие, според желанието и интересите им, като за целта Република България:

1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали за запознаване с живота, културата и другите сфери от развитието на България;

2. организира срещи със специалисти и дейци в съответните области;

3. насърчава и подпомага създаването и дейността на средища на територията на съответните държави за популяризиране и развитие на българската култура и наука;

4. организира културни, научни и други прояви на територията на съответните държави или в България, включително с участие на международни организации и изтъкнати представители на науката, изкуството, културата и спорта;

5. предоставя при възможност помещения и оборудване на организации на български общности или български национални малцинства зад граница за осъществяване на културно-просветна, научна и друга подобна дейност.

 

Предложение на нар. пр. Иван Тодоров:

В чл.16, т. 5 да отпаднат думите "... или български национални малцинства.".

H.п. Иван Тодоров оттегли предложението си.

 

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 16 да се преномерира в чл. 14 със съответната редакция.

Предложение на Комисията:

"Чл. 14. На българите, живеещи извън Република България, се осигуряват възможности за запознаване с многовековната българска култура и наука и за участие в нейното развитие, според желанието и интересите им, като за целта Република България чрез съответните институции:

1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали за запознаване с живота, културата и други сфери от развитието на България;

2. организира срещи със специалисти и дейци в съответните области;

3. насърчава и подпомага създаването и дейността на средища за популяризиране и развитие на българската култура и наука на територията на съответните държави;

4. организира културни, научни и други прояви на територията на съответните държави или в Република България, включително с участие на международни организации и изтъкнати представители на науката, изкуството, културата и спорта;

5. предоставя при възможност помещения и обзавеждане на организации на български общности или български национални малцинства зад граница за осъществяване на културно-просветна, научна и друга подобна дейност."

Чл. 17. (1) Българската държава подпомага съхраняването и изявата на източноправославното вероизповедание като традиционна религиозна принадлежност на българите и като фактор за опазване на българската национална идентичност, за което, съгласувано с Българската православна църква, подпомага дейността й сред българите, живеещи извън Република България, контактува с техни религиозни общности извън страната и подпомага дейността им зад граница, насочена към утвърждаване на националните и духовни ценности.

(2) Съгласувано с държавите, в които живеят българи, както и със съответните религиозни институции на тяхна територия. Република България съдейства за осъществяване верските права на нашите сънародници.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 17 да се преномерира в чл. 15.

Чл. 18. Българската държава осигурява правна и финансова помощ при условия и но ред, определени от министерския съвет, на изпаднали в крайна нужда български граждани, намиращи се зад граница, свързана със защита на техните човешки права, тяхното физическо оцеляване и придвижването им до територията на Република България.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 18 да се преномерира в чл. 16.

Чл. 19. (1) Органите на местно самоуправление и местна администрация оказват съдействие на българите, живеещи извън България, за установяване на открити наследства в Република България, тяхното запазване, както и за снабдяването им с необходимите документи.

(2) Органите ио ал.1 оказват съдействие на българите, живеещи извън Република България, при издаване на документи, свързани с техния граждански статус и произход.

(3) Таксите за издаване на документи по ал. 2 се приравняват към таксите за български граждани.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 19 да се преномерира в чл. 17.

Чл. 20. Българите, които не са български граждани, се ползват на територията на Република България, от всички граждански, социални, културни и икономически права наравно с другите чужденци, освен ако със закон, двустранен или многостранен договор не са предвидени по-благоприятни условия.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 20 да се преномерира в чл. 18.

 

Глава трета

ЗАДГРАНИЧНИ ПАМЕТНИЦИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРИЯ

Чл. 21. (1) На основание многостранни и двустранни договори, Република България полага грижи за издирване, опазване, проучване и популяризиране на паметници и други ценности, намиращи се извън нейните граници, които са свързани с българското културно-историческо наследство или са част от него.

(2) За целта по предходната алинея Министерството на културата, съвместно с други заинтересувани институции:

1. съставя каталози на паметниците и други културно-исторически ценности по географски райони;

2. в сътрудничество с държавите по местонахождението на паметниците и ценностите по предходната точка и с международни правителствени и неправителствени организации предприема мерки за тяхното запазване, реставриране, експониране, изследване, документиране и правна защита, както и за опазването им у нас и в странство.

(3) Дейностите но предходните алинеи се уреждат с отделен закон.

Предложение на нар. пр. Иван Тодоров:

Глава трета - да отпадне.

 

Комисията приема предложението.

 

Глава четвърта

БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ, КОИТО СЕ УСТАНОВЯВАТ В СТРАНАТА

Комисията подкрепя по принцип заглавието и предлага Глава четвърта да стане Глава трета със съответното заглавие, както следва:

"Глава трета

УСТАНОВЯВАНЕ В СТРАНАТА НА БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ"

Чл. 22. (1) Българи, живеещи извън България, които желаят да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване от компетентните български държавни органи но облекчен ред.

(2) На лицата по ал. 1 държавните органи и органите на местното самоуправление оказват съдействие, предоставят материални и други помощи за тяхното устройване при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

 

Предложение на нар. пр. Иван Тодоров :

В чл.22. ал.1 в края на изречението се добавят думите: "и в кратък срок”.

Народният представител Иван Тодоров оттегли предложението си.

 

Предложение на нар.пр. Ремзи Осман/:

Алинея втора да отпадне.

Комисията не приема предложението.

Комисията предлага чл. 22 да се преномерира в чл. 19 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 19. (1) Българи, живеещи извън Република България, които желаят да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване по облекчен ред, установен в Правилника за прилагането на закона."

(2) На лицата по ал. 1 държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие, предоставят материални и други помощи за тяхното устройване при условия по ред, определени от Министерския съвет."

Чл. 23. (1) Установяващите се в страната българи се ползват с предимство при оземляване от държавния и общинския поземлен фонд и при настаняване в държавни и общински жилища.

(2) Лицата по предходната алинея ползват дългосрочни кредити при преференциални условия за закупуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при условия и по ред, определен от Министерския съвет.

 

Предложение на нар. пр. Ремзи Осман :
8 чл. 23 да отпаднат двете алинеи:

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 23 да се преномерира в чл. 20 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 20. (1) Установяващите се в страната българи се оземляват от държавния или общинския поземлен фонд и се настаняват в държавни или общински жилища.

(2) Лицата по ал. 1 ползват дългосрочни кредити при преференциални условия за закупуване на недвижими имоти, жилища и ивентар при условия и по ред, определени от Министерския съвет."

 

Глава пета

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

Комисията подкрепя по принцип заглавието на вносителите и предлага глава пета да се преномерира в глава четвърта, както следва:

 

"Глава четвърта

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ"

Чл. 24. (1) Национален държавно-обществен орган с организационни, координационни и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите, живеещи извън България, и техните общности е Националният съвет за българите, живеещи извън България.

(2) Националният съвет следи за провеждане на съобразена с Конституцията, традициите, националните интереси и международноправните принципи и норми единна държавна политика по отношение на българите, живеещи извън България, координира дейността на българските публични и частни институции, свързани с българите, живеещи извън България, оказва съдействие на българите, живеещи извън България, и техните организации и поддържа непосредствена връзка с тях.

(3) Националният съвет представлява интересите на българските общности извън България пред българското Правителство.

(4) Националният съвет за българите, живеещи извън България;

1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучването на състоянието и проблемите на българските общности извън България и изготвянето на анализи, прогнози и програми за работа с тях;

2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местната администрация и местното самоуправление за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън България;

3. поддържа връзки с българите, живеещи извън България, с техните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с информационни материали или по друг начин;

4. съгласува с ръководството на Българската православна църква работата сред българите, живеещи извън България, за тяхното духовно сплотяване и запазване на националната, езиковата, културната и религиозната им идентичност;

5. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън България;

6. извършва издателска и разпространителска дейност, чрез която ги осведомява за България и българските задгранични общности;

7. подготвя и внася за разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове Съобразно функциите си;

8. участва в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;

9. създава и организира комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българите, живеещи извън граница.

(5) Националният съвет представя ежегоден доклад за българите, живеещи извън България, пред Народното събрание.

Предложение на нар. пр. Иван Тодоров :
В чл. 24. ал. 4. /т. 4 след думите "... Българската православна църква ..."  се допълват думите "... и с другите  вероизповедания в България ...".

Комисията не приема предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 24 да се преномерира в чл. 21 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 21.(1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България е държавно-обществен орган с организационни, координиращи и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България и техните общности.

(2) Националният съвет съдейства за провеждане на единна държавна политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, съобразена с Конституцията, традициите, националните интереси и международноправните принципи и норми; координира дейността на българските публични и частни институции, свързани с българите, живеещи извън Република България и оказва съдействие на тях и техните организации;

(3) Националният съвет представлява интересите на българските общности извън Република България пред българското правителство.

(4) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България;

1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучването на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвянето на анализи, прогнози и програми за работа с тях;

2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България;

3. поддържа връзки с българите, живеещи извън Република България, с техните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с  информационни материали или по друг начин;

4. съгласува с ръководството на Българската православна църква работата сред българите, живеещи извън Република България, за тяхното духовно сплотяване и запазване на националната, културната и религиозната им идентичност;

5. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република България;

6. извъшва издателска и разпространителска дейност, чрез която ги осведомява за България и българските задгранични общности;

7. подготвя и внася за разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове Съобразно функциите си;

8. участва в международната дейност но въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;

9. създава и организира комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българите, живеещи извън Република България.

(5) Националният съвет представя ежегоден доклад за дейността си пред Народното събрание."

Чл. 25. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън България, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.

(2) Средствата по предходната алинея се определят със Закона за държавния бюджет.

(3) Националният съвет за българите, живеещи извън България, приема правилник за своята организация и дейност.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 25 да се преномерира в чл. 22 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 22. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.

(2) Средствата по ал. 1 се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.

(3) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, приема правилник за своята  организация и дейност."

Чл. 26. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън България, се състои от председател и седем изборни члена, трима от които се избират измежду българите, живеещи извън България, и един по право съгласно чл. 27, ал. 2.

(2) Председателят на Националния съвет и неговите членове се избират от Народното събрание по предложение на Председателя на Народното събрание за срок от пет години.

(3) Членовете на Националния съвет се избират в лично качество.

(4) Правомощията на председателя на Националния съвет или на негов член се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред Председателя на Народното събрание;

2. по решение на Народното събрание;

3. смърт.

(5) Председателят и членовете на Националния съвет получават възнаграждение, което се определя от Министерския съвет в рамките на гласувания за Съвета бюджет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 26 да се преномерира в чл. 23, като се създаде нова ал. 5, а ал. 5 по текста на вносителя се преномерира в ал. 6.

Предложение на Комисията:

"Чл. 23. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, се състои от председател и седем изборни членове, трима от които се избират измежду българите,  живеещи извън Република  България, и един по право съгласно чл.24, ал.2;

(2) Председателят на Националния съвет и неговите членове се избират от Народното събрание по предложение на Председателя на Народното събрание за срок от пет години;

(3) Членовете на Националния съвет се избират в лично качество;

(4) Пълномощията на председателя на Националния съвет или негов член се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред Председателя на Народното събрание;

2. при трайна невъзможност да изпълнява правомощията си;

3. смърт

(5) В случаите по т. 2 пълномощията се прекратяват по решение на Народното събрание;

(6) Председателят и членовете на Националния съвет получават възнаграждение, което се определя от Министерския съвет в рамките на гласувания за Националния съвет бюджет."

Чл. 27. (1) Министерският съвет определя заместник министър-председател, който отговаря за осъществяването на държавната политика, свързана с българите, живеещи извън Република България.

(2) Заместник министър-нредседателят по ал. 1 е член по право на Националния съвет.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 27 да се преномерира в чл. 24.

Чл. 28. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън България, осъществява своите функции в тясно взаимодействие с централните и местните органи на държавната власт, които провеждат държавната политика по отношение на българите, живеещи извън България, със структурите, които те изграждат с оглед нейното осъществяване, и участва в координирането на техните действия.

(2) Националният съвет получава информация относно дейността на министерствата и ведомствата по предходната алинея по изпълнението на този закон.

(3) Националният съвет предлага мерки за подобряване работата на министерствата и ведомствата, свързана с българите, живеещи извън България.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 28 да се преномерира в чл. 25 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 25. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, осъществява своите функции в тясно взаимодействие с централните и местните органи на държавната власт, които провеждат държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, със структурите, които те изграждат с оглед нейното осъществяване, и участва в координирането на техните действия;

(2) Националният съвет получава информация относно дейността на министерствата и ведомствата по ал. 1 по изпълнението на този закон;

(3) Националният съвет може да предлага мерки за подобряване работата на министерствата и ведомствата, свързана с българите, живеещи извън Република България."

 

Глава шеста

ПРОГРАМИ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

Комисията подкрепя по принцип заглавието и предлага глава шеста да се преномерира в глава пета, както следва:

"Глава пета

ПРОГРАМИ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ"

Чл. 29. Подкрепата на българите, живеещи извън България, и техните самодейни организации се осъществява чрез правителствени и частни програми.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 29 да се преномерира в чл. 26, като пред думата "България" се изпише "Република".

Чл. 30. (1) Правителствените програми се разработват от съответните министерства, съгласуват се с Националния съвет за българите, живеещи извън България, и се одобряват от Министерския съвет.

(2) Програмите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет с предварително предвидени за целта средства.

(3) Програмите са със срок от една до пет години и предвиждат създаване на благоприятни условия за българите, живеещи извън България, в сферата на науката, културата, образованието и здравеопазването. Програмата може да обхваща и мероприятия, свързани с опазването на обекти в чужбина, съставляващи част от българското културно-историческо наследство.

(4) Програмите се осъществяват чрез проекти, одобрявани от съответното министерство на конкурсна основа, финансирането на проектите се осъществява чрез съответното министерство в рамките на средствата, предвидени по съответната програма.

(5) Условията и редът за участие във всяка от програмите се определят от съответното министерство, съгласувано с Националния съвет за българите, живеещи извън България.

Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 30 да се преномерира в чл. 27, като навсякъде, където е изписано "...България..", се изпише "...Република България..".

Чл. 31. (1) Националният съвет съдейства за разработването и одобрява частни програми за българите, живеещи извън България.

(2) финансирането на частните програми се осъществява чрез Националния съвет за българите, живеещи извън България, от частни лица и средства на Националния съвет, постъпили като дарения, завещания, помощи и други.

(3) Програмите по предходните алинеи се осъществяват чрез проекти, одобрявани от Националния съвет за българите, живеещи извън България, на конкурсна основа, съгласувано с частните лица. осигуряващи основните средства за финансиране на съответната програма.

(4) Условията и редът за участие във всяка от програмите се определят от Националния съвет за българите, живеещи извън България.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 31 да се преномерира в чл. 28, като навсякъде, където е изписано "..България..", се изпише "...Република България..".

Чл. 32. (1) Извънбюджетните средства на Националния съвет за българите, живеещи извън България, не могат да бъдат използвани за други цели, освен за финансиране на програми по предходния член.

(2) Националният съвет може да учредява, съобразно волята на дарителите, фондации със средства и имущество, постъпили чрез дарения, завещания, помощи и други   подобни.

(3) Целта на фондациите по предходната алинея е участие във финансирането на частни програми за българите, живеещи извън България и контрол върху изпълнението на одобрените и финансирани по тези програми проекти.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 32 да се преномерира в чл. 29 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 29. (1) Извънбюджетните средства на Националния съвет за българите, живеещи извън Република България, не могат да бъдат използвани за други цели, освен за финансиране на програми по чл. 28;

(2) Националният съвет може да учредява, Съобразно волята на дарителите, фондации или фондове със средства и имущество, постъпили чрез дарения, завещания и помощи;

(3) Целта на фондациите и фондовете по ал. 2 е участие във финансирането на частни програми за българите, живеещи извън Република България и контрол върху изпълнението на одобрените и финансирани по тези програми проекти."

Чл. 33. (1) Министерският съвет, в рамките на своята компетентност, предвижда или предлага на Народното събрание да предвиди данъчни, митнически и други фискални облекчения за лицата, финансиращи частни програми за българите, живеещи извън България, съответно на размера на финансирането, както и за лицата, осъществяващи програми чрез одобрени по реда на чл. 9, ал. 4 и чл. 10, ал. 3 проекти.

(2) Предложения за упражняване правомощията на Министерския съвет по предходната алинея могат да правят Националният съвет за българите, живеещи извън България, министерствата и ведомствата, ангажирани с провеждането на държавната политика но отношение на българите, живеещи извън България.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 33 да се преномерира в чл. 30 със съответното съдържание.

Предложение на Комисията:

"Чл. 30. (1) Министерският съвет, в рамките на своята компетентност, предвижда и предлага на Народното събрание да предвиди данъчни, митнически и други фискални облекчения за лицата, финансиращи частни програми за българите, живеещи извън Република България, съответстващи на размера на финансирането, както и за лицата, осъществяващи програми чрез одобрени по реда на чл. 27, ал. 4 и чл. 28, ал. 3 проекти.

(2) Предложения за упражняване правомощията на Министерския съвет по ал. 1 могат да правят Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, министерствата и ведомствата, ангажирани с провеждането на държавната политика, свързана с българите, живеещи извън Република България."

 

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията предлага заглавие, както следва:

 

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ"

§ 1. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителите.

§ 2. Министерският съвет урежда правните последици, свързани с прекратяване дейността на Агенцията за българите в чужбина.

Комисията предлага § 2 да отпадне.

§ 3. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да се преномерира в § 2.

Председател на комисията: /подпис/

/Иван Сунгарски/