19 август 2018г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Време на преход - Димитър Арнаудов

Към албума...

 

Автор

Димитър Арнаудов

Заглавие Време на преход. Публични свидетелства
Издател Omda
Дата 18.10.2013 (2013-10-18)
Език български
Раздел мемоари, документалистика
Формат  PDF

 

Свалете в PDF

 

 

 

За автора

Роден е на 22 октомври 1949 г. в гр. Кърджали.
Завършил е история във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий".

Работил е като учител и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" - филиал в Кърджали.

1990-1991 - депутат във Великото народно събрание, където е заместник-председател на парламентарната комисия по наука и образование.

Бил е член на Общонародния комитет за защита на националните интереси.

1992 - председател на партия Национална демокрация.

Един от политическите лидери на православните християни в Кърджали и кърджалийско.

Автор на 30 научни книги и учебници.

 

 

Анотация

Това е сборник от авторски материали, намерили място в  родната  преса  в  годините на политическия ни преход.

Отразяват мисли и чувства за факти, събития, обстоятелства и ситуации  в  отговорно  прието  присъствие  в  политиката.  Показват  съпътстващата  го  борба  между  емоции  и разум. Което означава,  изживяно  истински, по човешки. С вярата, че станали публични, обясняват позиции и действия в търсенето на истинското и обществено полезното...

Обратното  му  изживяване е  основа   за  сравнения на страсти, в кръговрата на усилията, според валидните за времето си  съображения  за правота. То поражда разбирания за случилите се вече неща, заменящи знанието с опит. За действителност, от  която  вестникарски  изрезки са набъбвали, но отраженията все още носят огорчения от неразбиране на начала и последици.

Сега тя вече е минало. Единственото основание за трезв разбор на правени във времето анализи и оценки. За да се сложи някаква граница за бягства от заблуждения, че неведението ни прави  спокойни. Изисква го истината, неподбираща за своя опора  умствените качества на човека, а природната му вроденост да съществува върху  нея. Именно тя ни подсказва, че и разумът има последна стъпка -  да признае, че безкрайно много неща надхвърлят възможностите ни. Иначе как щяхме да вярваме в свръхестественото, което обаче не е  поле на политиката? До него, Ние смъртните, нямаме достъп...


Д. Арнаудов