25 май 2018г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

3 декември 1996


София, 3 декември 1996 година
Брой 135 (1690)


София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА ОТ ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА КЪМ 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЕДВИН СУГАРЕВ, ДЕПУТАТ ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, С ТВЪРДЕНИЯ ЗА ИЗВЪРШЕНИ ФИНАНСОВИ ЗЛОУПОТРЕБИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА. Документът е адресиран до Парламентарната комисия против корупцията, до министър-председателя, до министъра на вътрешните работи, до главния прокурор на Републиката и до средства за масова информация.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Обръщам се към вас, тъй като се чувствам задължен да ви информирам за извършени финансови злоупотреби в Министерството на транспорта, ощетили интересите на Република България в размер на няколко милиона щатски долара. Пряка отговорност за нанесените щети носи Стамен Стаменов, министър на транспорта в управляващия кабинет.

Длъжен съм да подчертая, че лично аз бих се радвал, ако от министър Стаменов бъде потърсена съответната отговорност, без подробностите около този случай да станат достояние на масмедиите, тъй като става дума не само за накърняване на държавните интереси на България, но и за облагодетелстване на чужда държава за сметка на тях. Съществуват също така данни, че някои договори, сключени със съдействието на г-н Стаменов, страна по които са Българските държавни железници (БДЖ), накърняват международни договорености, по които България е страна, и по-специално - свързаните с югоембаргото. Оповестяването на подобни прецеденти не само би дискредитирало управляващото правителство, но и би накърнило авторитета на България пред международната общественост.

На 8 и 9 ноември 1994 г. в Белград се провежда среща между генералните директори на БДЖ и Югославските железници (ЮЖ), като от българска страна участват Стамен Стаменов, тогава генерален директор на БДЖ и неговият заместник Иван Ковачев. От сръбска страна участват д-р Светолик Константинович, генерален директор на ЮЖ и неговите подчинени - Живорад Максимович, Радомир Йованович, Милан Груич, Тима Илин и Божидар Булатович. Срещата завършва с подписване на протокол, под който от българска страна стои подписът на Стамен Стаменов. Главната тема на договореностите е уточняване на контокорентните сметки между БДЖ и ЮЖ. Съгласно точка четвърта от протокола двете железници се съгласяват "между БДЖ и ЮЖ да не се изчисляват лихви за закъснение в плащанията за периода на действие на контокорентните сметки от 01.92 г. и до установяване на нормални условия на работа в ЮЖ за договаряне износа до края на 1995 г.".

Според справка на БДЖ балансът на вземаниията между двете железници от 31.01.1991 г. до 29.02.1996 г. сочи, че салдо вземанията на БДЖ от ЮЖ (т.е. като се приспадат дължимите към ЮЖ суми) възлиза на 11 478 929 щ.д. Заедно с дължимото от бившите ЮЖ администрации за същия период (на Македония, Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина) сумата на задълженията към България нараства на 16 234 910 щ.д. Необоснованият с нищо отказ на БДЖ да получи законно дължимите лихви върху тази неизплатена сума е ощетил българската страна с около 3 млн щ.д. Опрощаването на лихвите по забавените плащания, осъществено през 1994 г. със задна дата и в перспектива чак до 1996 г. няма нищо общо с националния интерес и е лишено от каквото и да било логично обяснение. Най-вероятно подозренията, споделени и от синдикални дейци по повод този договор - а именно, че става дума за солидни комисионни, дадени от ЮЖ срещу опрощаване на лихвите върху дължимите задължения, не са лишени от основание.

Цитираният протокол не е единственият случай, в който интересите на България са накърнени благодарение на договори между БДЖ и ЮЖ. Например на 14.04.1993 г. Иван Ковачев е подписал от името на БДЖ протокол, в който се прави рекапитулация на договор от 19.03.1992 г., подписан от тогавашния директор на БДЖ Атанас Тонев. Съгласно този договор БДЖ е дала под наем на ЮЖ сто зърновоза. В протокола се констатира, че зърновозите са изчезнали, повредени или унищожени, вследствие на което сръбската страна е съгласна да ги заплати при цена 15 000 щ.д. броя и да изплати обща сума 1 500 000 щ.д. Реалната цена на един зърновоз обаче е над 40 000 щ.д. Наемът за едногодишното им ползване от ЮЖ не е събиран и няма данни, че е покрита дори част от дължимата сума, възлизаща на около 1 000 000 щ.д. Макар че договорът е подписан от Иван Ковачев, пряка отговорност за неговото сключване носи и Стамен Стаменов, който по това време е шеф на Контрола приходи и международни разчети. Нито един вагон не може да бъде отписан като унищожен, повреден или изчезнал без протокол от неговата служба, а такива протоколи липсват.

На 19.08.1993 г. в Белград се сключва договор N 1830 между БДЖ, сръбската фирма "Крущик-акумулатори" и поделения на ЮЖ, третиращ принципната готовност за доставки от сръбска към българска страна на телефонни централи, акумулатори, вагони и локомотиви, като дължимите от българска страна суми се приспадат от задълженията на ЮЖ по контокорентните такси. В чл.2 се прави отправка към друг договор, сключен на 14.04.1993 г. Постигнатите договорености са в разрез с международно договорените санкции по югоембаргото, по които България е страна.

Като реализация на тези принципни договорености в нарушение на югоембаргото са сключени три конкретни договора (отново в Белград, вx.N в ЮЖ 478, 479 и 480), в които се договарят доставки на обща стойност 1012 375 щ.д. и 246 400 германски марки. Договорите са подписани на една и съща дата - 14.07.1994 г. от името на Атанас Тонев - тогава генерален директор на БДЖ, но с конкретния подпис на неговия заместник Иван Ковачев. Въпреки договореностите доставките не са осъществени и срещу отписването на цитираните задължения българската страна не е получила нищо - освен може би риска да бъде упреквана в нарушаване санкциите по югоембаргото.

Цитираните дотук, а вероятно и много други подобни договори са общо дело на Стамен Стаменов (като бивш шеф на Контрола приходи и международни разчети), Атанас Тонев (бивш генерален директор на БДЖ), Иван Ковачев (заместник-директор на БДЖ) и Боби Халачев (директор на "Трансимпекс"). Служителите в БДЖ свързват тази четворка с понятието ЖП-мафия.

Преди около шест месеца, вече в качеството си на министър на транспорта, Стамен Стаменов е заминал за Будапеща със салон-вагона на БДЖ. Пътувал е заедно със съпругата си, фармацевт, държаща частна аптека в Транспортната болница. На връщане са се опитали да пренесат със салон-вагона големи количества лекарства. Вероятно действайки по сигнал, сръбските митничари са поискали да направят пълна проверка на салон-вагона, като са го откачили от композицията (което никога преди това не се е случвало). По молба на Стаменов спешно са се намесили служители на МВР и Министерството на транспорта. Със съдействието на Александър Каменов и Владимир Дунчев салон-вагонът е бил освободен. Случаят е широко известен сред служителите на БДЖ.

При наличието на описаните дотук прецеденти считам, че министър Стаменов не може да остане на поста, който заема, и че от него и свързаните с него отговорни държавни служители трябва да бъде потърсена съответната (включително и съдебна) отговорност.

София, 19 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА КЪМ 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЕДВИН СУГАРЕВ, ДЕПУТАТ ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ОГЛАСЕНО НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В БТА (СОфИЯ, 26 НОЕМВРИ 1996 ГОДИНА) КАТО ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ БЯЛАТА КНИГА ЗА БАНКОВИЯ БАНКРУТ НА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателите на парламентарните групи в Народното събрание, до Комисията против корупцията към Народното събрание, до главния прокурор и до средства за масово осведомяване.


ОСОБЕНИЯТ СЛУЧАЙ "СОФИЯБАНК" - ИЛИ КАКВО СТАВА, КОГАТО ЦЕНТРАЛАТА НЕ ЗНАЕ КАКВО ПРАВЯТ НЕЙНИТЕ БАНКОВИ КЛОНОВЕ

От съдържанието на обстойния одит, реализиран от "АФА" ООД е видно, че към 31 декември 1994 г. "Софиябанк" не е имала проблеми с ликвидността и се е радвала на относително добро финансово състояние. Наистина одиторите визират и някои тревожни според тях моменти - например високия ръст на необезпечените кредити, които към края на 1994 г. възлизат на 2 801 769 000 лв, или 44.05 процента от левовия кредитен портфейл. Обезпокоително е също така наличието на 1 691 127 000 лв несъбираеми кредити и 2 462 855 000 лв лихви по тях. Констатирано е даването на големи кредити, при което са дължими огромни суми не само по просрочена главница, но и по просрочени лихви - такова е положението с "Арсенал" АД, дължащ 891 709 000 лв и с "Елпида 3" ООД, дължащо 168 811 000 лв, като се има предвид, че само "Елпида 3" има приравнена задбалансова експозиция в размер на 406 000 000 лева. Оказва се, че в "Софиябанк" има клонове, които изнасят печалбата на банката, но и такива, които благодарение на порочна кредитна политика работят изцяло на загуба. Спрямо един от тях одиторният екип е изразил специални резерви и изводите за неговата дейност звучат шокиращо. Именно въз основа на този прецедент в одиторския доклад се е формирало мнението, че връзката между валутното счетоводство и останалите звена на "Валутна дирекция" към централата на "Софиябанк" е по-скоро формална.

Изводите на одиторите за дейността на Хасковския клон на "Софиябанк" са, накратко казано, следните:

Наред с постигнатите общо за банката добри резултати от валутната дейност бяха установени и съществени слабости при осъществяването на валутните операции в клон Хасково, което доведе до формиране на резерв в нашия одиторски доклад.

През проверявания период клонът е осъществил покупки (около 16 млн щ.д.) и продажби (около 28 млн щ.д.) на валута в изключително големи за клон размери. Клонът си е осигурявал ресурси при негативни условия и резултати за банката, чрез централата, и главно самостоятелно - от други финансови институции.

Извършената проверка от одиторския екип е на репрезентативен принцип и направените изводи не могат да се приемат за изчерпателни. По наше мнение обаче неблагоприятните последици за банката като цяло от състоянието и операциите на клон Хасково отразяват слабости и празноти в организацията, осъществяването и най-вече в текущия контрол върху валутните сделки, както и в правомощията на съответните длъжностни лица, за поемане от името и за сметка на банката ангажименти във връзка с тези операции, които крият голям потенциален риск за банката.

Изводите на одиторския екип бяха потвърдени и от извършената от дирекция "Вътрешен контрол" подробна проверка от 10 април до 2 юни 1995 г. Има се предвид следното:

- Към 31 декември 1994 г. в клона са отчетени външни валутни депозити в размер на 3 млн щ.д. с левова равностойност 198 045 хил лв. Същите са отнесени по аналитични депозитни сметки, без конкретно наименование и контрагент. По време и на двете проверки не бе представена документацията, доказваща произхода им - договори и първични документи - основания за счетоводните записвания.

- По време на проверката при провежданите разговори от нас и от изпълнителните директори, бившият директор на клона Цецка Петрова представи различни, дори противоречащи обяснения и бяха посочвани различни адресанти - длъжници на банката, в т.ч. "Агробизнесбанк" АД, ФБК "Амигос", клиенти-кредитополучатели - ЕТ "Звездица - Звездица Тикатова", ЕФ "Милена - ДП" и т.н.

При изпращане на писма за потвърждаване до предполагаемите контрагенти за наличие на насрещно салдо в техните баланси, получихме писмени отговори, че те нямат отразени задължения към "Софиябанк" АД, в частност клон Хасково. Това обстоятелство наложи да изразим и резерви в официалния одиторски доклад по отношение на реалността като размер, произход, съдържание и възвръщаемост на тези активи на банката, отразени в счетоводния й баланс към 31 декември 1994 г. като "други активи".

Съществува риск една голяма част от сумата да представлява реална загуба за банката, която не е била съответно счетоводно отразена към настоящия момент.

Същевременно бихме искали да отразим нашите положителни впечатления и оценка за усилията на банката в лицето на изпълнителните директори и Съвета на директорите за установяване и уточняване на проблема.

Освен незабавното изпращане на екип от дирекция "Вътрешен контрол" бяха проведени множество срещи и разговори с евентуалните контрагенти-длъжници на банката.

Дирекция "Сигурност" издири фирмите и адресите и връчи писмата за потвърждение. Проведени бяха и две заседания на Съвета на директорите с наше участие, на които въпросът беше обсъждан. За съжаление направеното остана без резултат и вземанията останаха непбтвърдени. Нещо повече, писмените обяснения, които бяха предоставени на Съвета на директорите за случая, не се потвърдиха от извършената от дирекция "Вътрешен контрол" проверка. Последната доказа още веднъж в детайлен вид и направените и от нас констатации в специален аналитичен доклад за нарушенията, които са допускани при осъществяване на валутните операции в клон Хасково:

- Получените валутни депозити не намират съответно счетоводно изражение и отражение, с което не се отразяват вярно задълженията и поетите ангажименти;

- Валутно-финансовите операции не се оформят с необходимата първична документация (съгласно Закона за счетоводство) - липсват договори и първични документи, което не позволява, от една страна да се проследят взаимоотношенията с контрагентите и какви ангажименти е поел клонът спрямо тях, и от друга - какъв е ефектът за банката;

- Извършените валутни операции се осчетоводяват чрез прилагане на некоректни отчетни техники и методики, неотговарящи на тяхното фактическо съдържание;

- Начинът на документиране и осчетоводяване на валутните операции води до създаване на неточна информация за управлението, която завоалира същността на реално извършените сделки и не позволява да се вземат съответните управленски решения за контрол и санкциониране. Например в клона са извършени сделки, които съгласно Закона за банките и кредитното дело /ЗБКД/ би следвало да се отразят като кредитни и да се оформят по съответния начин, но е възприета счетоводна методика за отчитането им като депозити.

В заключителната си оценка одиторите отново изрично подчертават: "Изразяваме резерви по отношение на реалността като размер, произход, съдържание и възвращаемост на част от активите на банката в размер на 198 045 000 лева, отразени в баланса като "Други активи" поради липса на категорични документални доказателства и потвърждения за и от насрещния контрагент и установени и от проверката на вътрешния контрол нарушения в клон Хасково при извършване на валутните операции."

Казано с думи прости, парите са откраднати, а банката се е опитала да прикрие тяхната липса, вписвайки ги в баланса като "други активи". Това финансово престъпление е станало повод за съответното подвеждане под отговорност на Цецка Петрова, понастоящем издирвана чрез ИНТЕРПОЛ. Разследванията на Националната следствена служба /HCC/ и ЦСБОП между впрочем достатъчно ясно показват къде са отишли въпросните 3 млн щ.д. - в касите на "приятелския кръг" "Орион" и в личните сметки на Румен Мирчов Спасов. Ако направим рекапитулация на ограбените от приятелския кръг суми, ще видим, че само легалната част от тях надхвърля 19 млн щ.д. - 10,5 млн необслужвани кредити на "Орион" към БЗК, 6 млн откраднати от Михаил Чьорни и 3 млн откраднати от "Софиябанк". Според собствените признания на основния дилър на групировката Павел Тренев още около 10 млн щ.д. са били завъртяни в чисто криминални финансови операции от пирамидален тип.

Поразителното в случая обаче не е финансовото разбойничество на приятелския кръг "Орион". Поразителното е, че след установените и доказани в одиторския доклад финансови злоупотреби на Цецка Петрова, за които по закон се полагат доста години затвор, въпросната дама става изпълнителен директор на Българска земеделска и промишлена банка /БЗПБ/, известна още като "банката на орсовките", която е надлежно получила лиценз от БНБ. Съгласно чл. 9, ал.2, т.4 от ЗБКД при даване на лиценз задължително се изисква да бъдат представени имената и адресите на лицата, които ще управляват и представляват банката, и сведения за тяхната квалификация и опит в банковото дело.

Следователно, за да бъде лицензирана БЗПБ с изпълнителен директор Цецка Петрова, са възможни само две хипотези. Или никой в БНБ не е чел одита на "Софиябанк" - не е чувал за скандалния случай с нейния хасковски клон /което едва ли е възможно/, или някой съзнателно е премълчал известните му обстоятелства и с това е нарушил и закона, и банковата етика. Права, но и задължение на органите на прокуратурата е да установят кой по-точно е този някой.


"ФТА" АД ИЛИ ПО КАКВО СИ ПРИЛИЧАТ ФИНАНСОВИТЕ КЪЩИ И ПИРАМИДИ

Когато в обществото, в медиите и в парламента се водеха горещите спорове кой носи отговорността за милиардите лева, ограбени от българските граждани чрез тъй наречените финансови пирамиди, основният аргумент в защита на БНБ беше, че пирамидите са на практика нелегални финансови структури, че те нямат лиценз за извършване на банкова дейност и следователно Централната банка не носи отговорност за начина, по който те са се разпореждали с парите на лековерните вложители. С други думи, централните банкери и банковият надзор си затвориха очите за факта, че наистина криминалната банкова дейност на пирамидите бе общоизвестна и стотици пъти рекламирана по националните и регионалните масмедии, и определиха сферата на своята отговорност само в обсега на разрешените от БНБ финансово-кредитни дейности.

Оказа се обаче, че разликата между финансовите пирамиди и дейността на някои осветени от БНБ финансово-кредитни институции - като финансово-брокерски къщи и популярни каси например - се състои единствено в наличието на легално даден лиценз, при което механизмите за ограбване на вложителите са на практика идентични. Типичен пример в това отношение е дейността на Финансова къща "ФТА" АД. С решение N 218 от 15.07.1993 г. УС на БНБ дава на "ФТА" АД лицензия за извършване на банкови сделки като финансова къща. Изрично е посочено, че съгласно чл. 12, т. 2 от Наредба N 2 на БНБ "Финансовата къща следва да бъде специализирана небанкова институция". Иначе казано - че за "ФТА" АД важи режимът за финансово-брокерските къщи, на които съгласно чл. 4, ал.5 от същата наредба е забранено да привлича под каквато и да е форма платежни средства в чуждестранна валута за доверително управление.

Още с получаването на лицензията обаче ФК "ФТА" АД започва да набира средства от граждани в лева и предимно във валута срещу издаване на запис от заповед с фиксиран положителен доход като лихва за предоставената сума. Съзнавайки, че по този начин грубо нарушават законовите и подзаконовите нормативни актове, собствениците на ФК "ФТА" АД решават да усъвършенстват схемата за ограбване на своите вложители, като създават акционерно дружество "Инвестиционен фонд ФТА". ОТ 1994 г. този инвестиционен фонд издава записите на заповед за набираните парични средства, като в повечето случаи те са авалирани от финансовата къща, с което същата ги гарантира.

Всъщност тази схема позволява на "ФТА" АД да поема фиктивни гаранции за собствената си финансова състоятелност. "Инвестиционен фонд ФТА" е създаден от председателя на Надзорния съвет на финансовата къща Красимир Петров и неговия заместник Митко Бъчваров, с акционерното участие на още няколко фирми, чиито мажоритарни собственици са пак те двамата: ЕООД "ФТА-холдинг", Застрахователно дружество "Бояна" АД, хранителната фирма "Алфа" ООД, КФ "Интрас" и др. Красимир Петров и Митко Бъчваров са основни акционери във "ФТА" АД, както и съдружници в още ред други фирми, оформящи групировката "ФТА" - ЕООД "Евролизинг", ЕООД "ФТА - Интеркар", ЕООД "ФТА - Маркетинг", ЕООД "ФТА - Петекс", ООД "ФТА -холдинг, Застрахователна компания "Гарант" и др.

През 1994-1995 г. така създадената схема работи безотказно. "ФТА" АД безпроблемно поема банкови функции: гражданите внасят спестяванията си в нейните офиси, получават издадени на тяхно име "запис на заповед", при изтичането на падежа им се изплаща обещаната лихва, след което имат възможност да подновят срока на депозита си. Служителите на финансовата къща им обясняват, че издаването на "запис на заповед" е формата, необходима според закона за уреждане на взаимоотношенията по вложените суми. ФК "ФТА" АД подава молба за получаване на лиценз за извършване на пълна банкова дейност, каквато финансовата къща всъщност де факто извършва. За целта нейният уставен капитал е увеличен с решение от 7 юли 1995 г. от 200 млн на 450 млн лева.

На 11 март 1996 г. управление "Банков надзор" извършва ревизия на ФК "ФТА" АД. Едва тогава се установява, че финансовата къща всъщност използва привлечен паричен ресурс от създадения към нея инвестиционен фонд, който не е лицензиран като финансова институция нито от БНБ по Наредба N 2, нито от Комисията по ценни книжа, борси и инвестиционни фондове. Инспекторите Мартин Христозов и Иван Цочев констатират, че цялата дейност на фонда се обслужва от 14-те офиса на "ФТА" АД и че неговата роля е "само транзитираща". С други думи фондът е куха структура, чрез която финансовата къща набира валутни и левови депозити на граждани, примамени с нереалистично висок лихвен процент: 18% годишно за валутни депозити.

Оказа се, че групировката "ФТА" не може да представи нито счетоводен баланс на фонда, нито консолидиран баланс на дружествата в холдинга, като единствено от компютърните справки на ФК "ФТА" АД като оператор на привлечените средства е видно, че размерът на поетите финансови ангажименти е около 685 млн лв. Въпреки че по статут финансовата къща изобщо няма право да набира валутни депозити, привлечените валутни средства от нефинансови институции и други клиенти се равняват на 787 млн лв.

Въз основа на тази ревизия УС на БНБ с решение N 273 от 2 май и 3 май 1996 г. отнема лиценза на "ФТА" АД. В решението се посочва, че финансовата къща "многократно, чрез договор за обслужване на операциите с финансови активи и средства на "Инвестиционен фонд ФТА" АД е привличала за доверително управление платежни средства в чуждестранна валута, с което многократно е нарушила чл. 4а, ал. 5, т. 1 от Наредба N 2 на УС на БНБ". Също така в разрез с чл. 4 а, ал. 8 тази дейност е извършвана без да са предварително обявени условията за доверително управление на чужди финансови активи и без да е предоставено копие от тях на управление "Банков надзор". И нещо много показателно: ФК "ФТА" не предоставя ежедневно в БНБ информация за вида, количеството и курса на купената и продадената валута, с което е нарушила чл. 16, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба N 2 на БНБ". От тази констатация следва, че самият "Банков надзор" в течение на около 2 години се е примирявал с нарушенията във финансовата дейност на "ФТА", пряко установими с липсата на цитираната "ежедневна информация". Пита се защо?

Ревизията на БНБ се оказва сигнал за рухване на пирамидата, маскирана като финансова къща. "ФТА" АД прекратява дейността си и нейните вложители /около 4000 на брой/ се разделят завинаги със своите спестявания. Сметките на финансовата къща се оказват изпразнени, а парите - изчезнали в неизвестна посока. Служителите на "ФТА" многократно залъгват своите клиенти, че водят преговори за рефинансиране, за оздравителна програма, за изкупуване на къщата от чуждестранен инвеститор. Всъщност от парите на кредиторите не е останало нищо - те са раздадени под формата на кредити на обща стойност 903 848 000 лв. при курс на долара към 31.12.1995 г. Няма запор върху имуществото на отговорните лица - членовете на Надзорния съвет и на УС. Нещо повече - те не само се разхождат на свобода, но и разпродават офисите на "ФТА" - вече са продадени офис-сградите в Бургас, Варна, Благоевград и Монтана.

Междувременно измамените вложители пишат отворени писма до председателя на Народното събрание /НС/, до министър-председателя, до президента, до УС на БНБ, до министъра на финансите, до Главна прокуратура, до МВФ. Реакциите на официалните институции граничат с цинизма. С писмо N 00616 /30.05.1996 г. на БНБ, подписано от Камен Тошков, началник управление "Банков надзор", се казва: "БНБ не издава разрешение за извършване на влогови сделки на финансови къщи и няма основание нормативно да гарантира евентуални вложители, които имат проблеми с вземанията си по такива сделки от финансови къщи". С писмо N 00960/06.08.1996 г. новият шеф на "Банков надзор" Андрей Николов повтаря същия аргумент: "Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба N 2 за разрешенията /лицензните/, издавани от БНБ, небанковите финансови институции нямат право да приемат пари от други лица на влог, т.е. нямат право да сключват договори за банков влог. Тази законова забрана изключва правната възможност държавата или БНБ да гарантира влоговете на граждани и фирми в небанковите финансови институции и в частност във "ФТА" АД.

Министерството на финансите пък съветва гражданите "да търсят възстановяване на паричните си средства от "Инвестиционен фонд "ФТА" АД по съдебен път, тъй като в случая става дума за гражданско-правни отношения".

Гражданите между впрочем използват и тази възможност. 130 кредитори завеждат дело за несъстоятелност на длъжника "ФТА" АД. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че финансовата къща е била неплатежоспособна още в края на 1995 г. Образувана е и прокурорска преписка и заведено следствено дело N 163/1996 г. Няма обаче съдебно решение, което да постановява допускане на исканите обезпечения върху имуществото на "ФТА", поради което и малкото останали активи на лицензираната финансова пирамида се разпродават. Вложителите с основание подозират, че парите им са прелети както в многобройните фирми на групировката "ФТА", така и в Международна ортодоксална банка "Св. Никола", която е акционер на финансова къща "ФТА" АД с 20 млн лв. Показателно е, че бившият изпълнителен директор на финансова къща "ФТА" и на ИФ "ФТА" Павлин Павлов въпреки доказаните финансови злоупотреби е допуснат като служител в МОБ "Св. Никола".

Равносметката от този случай е следната: около 6 000 000 щ.д. са присвоени по незаконен начин от собствениците на ФК "ФТА". Ощетени са около 4000 български граждани. Очевидно и в този случай, въпреки издадения от БНБ лиценз, ограбените граждани сами са си виновни. Изглежда за БНБ няма значение, че самото даване на лиценз на "ФТА" АД е в противоречие с чл. 17, ал. 1 от ЗБКД, тъй като и Митко Бъчваров, и Красимир Петров притежават по над 10% пряко акционерно участие в капитала на дружеството при допустими не повече от 5%, а чрез участието на притежавани от тях фирми и дружества владеят контролния пакет акции. Не е ясно как БНБ е реализирала изискванията на чл. 53, ал. 1, 2, 3 от същия закон, регламентиращ надзора върху банковата дейност, след като в течение на две години "ФТА" АД е извършвала необезпокоявана от никого финансови операции, намиращи се в грубо нарушение на нормативните документи на БНБ. Като капак на всичко управление "Банков надзор" отказва да даде сведения за състоянието на сметките на "ФТА" АД въпреки изричното разпореждане на съда. С което показва и колко удобно може да бъде използвана т.нар. банкова тайна за прикриване на фрапантни финансови престъпления.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
БЯЛА КНИГА ЗА БАНКОВИЯ БАНКРУТ НА БЪЛГАРИЯ (ЧАСТ ПЕТА - ПОСЛЕДНА) ОТ ДЕПУТАТА ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЕДВИН СУГАРЕВ - ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателите на парламентарните групи в Народното събрание, до Комисията против корупцията към Народното събрание и до главния прокурор.


б. Частна земеделска и инвестиционна банка /ЧЗИБ/, или поредните храненици на ДСК.

Тази банка стана скандално известна с острите спорове кой е реалният неин собственик - Георги Пиримов или Кирил Дунев. При тези спорове обаче остана на заден план обстоятелството, че и двамата съакционери са набирали своя капитал чрез криминални схеми и че самата банка е учредена не с реални пари, а с теглене на кредити без покритие.

Банката е регистрирана през 1991 г. по фирмено дело 5899 А, без да бъдат спазени изискванията на действащия тогава Правилник за банките, регламентиращи даването на одобрение от УС на БНБ. Свързана е с определени кръгове от военнопромишления комплекс и е имала нескрити амбиции за участие в неговата приватизация: например ЧЗИБ предлага 200 млн лв на ВМЗ - Сопот, като при просрочване на плащанията по кредита задълженията на ВМЗ се заменят с дялово участие.

Капиталът за учредяване на банката е осигурен от ЕТ "Диели", представлявана от Георги Пиримов, член на нейния Надзорен съвет, който получава от Главно инженерно управление /ГИУ/ 2 594 660 щ.д. срещу осигурен кредит от ДСК - Благоевски район, в размер на 56 560 993 лв без никакви гаранции за разрешаването му. Сумата е преведена по служебен път не на ГИУ, а по набирателна сметка № 4213033006 на ЧЗИБ в ТБ "Биохим", а директорката на клона на ДСК впоследствие се премества на работа в ЧЗИБ като директор на инвестиционната политика на банката. Валутата, отпусната на ЕТ "Диели" без никаква реална гаранция, е продадена неправомерно от главния счетоводител на ГИУ Илия Райнов, автор на много подобни сделки, визирани в ревизионния акт на външнотърговската централа при преобразуването й в "Арсенал". Може би не би трябвало да се учудваме, че в създадената с парите на ВПК банка е акционер и бившият секретар на Комисията за производство и търговия с военна и специална продукция Филип Филипов - близък приятел на Димитър Луджев и постоянно негово подставено лице при подобни участия - с вноска от 990 000 лв.

Пиримов създава банката с пари на ДСК, но неговите собствени управители доразвиват до съвършенство схемите за увеличаване на собствния капитал чрез кредитен такъв, като на практика заграбват контролния пакет от акции. През 1993 г. преливането на кредитни пари в собствени акции образува идеален затворен кръг, нещо като перпетуум мобиле, при което всички печелят и нищо не се губи. Принципът е: ЧЗИБ издава банкова гаранция на името на своите собствени управители, срещу тази гаранция се тегли заем от друга банка на името на три подставени фирми, а именно ЕТ "Вастон", ЕТ "Метоком" и ЕТ "Полифорс", парите се превеждат като акционерен капитал от страна на участващите в далаверата господа, а именно Кирил Дунев, Милчо Марков, Филип Филипов, Николай Величков, Цветан Начев, Валентин Ставрев, Методи Борисов и Васил Тончев; срещу този капитал се издават временни удостоверения на споменатите осем лица; и накрая самите временни удостоверения се учредяват като залог, който служи за покритие на първоначално издадената банкова гаранция. Цялата тази въртележка се развърта в ЧЗИБ от юни до септември 1993 г. Лихвите от 183-милионния кредит би трябвало да тежат върху реалните акционери на банката, но в ЧЗИБ, изглежда, изобщо липсват такива.

Банковите документи, свързани с открадването на тази частна банка от страна на собствените й управители, са повече от поучителни, най-вече за морала на българските банкери. Например временните удостоверения № 82 и № 84 удостоверяват, че господата Кирил Дунев и Милчо Марков са внесли по сметката на банката съответно 29 590 000 лв. за купуване на 5918 акции и 28 490 000 лв. за купуване на 5698 акции. И под двете удостоверения стоят подписите на същите тези двама господа, вече в качеството им на председател и заместник-председател на УС на банката. Още по-фрапантно изглеждат договорите за залог, които двамата сключват със самите себе си от името на ЧЗИБ. И в двата документа Кирил Дунев и Милчо Марков се подписват от едната страна като залогодатели - т.е. като частни лица, а от другата - като отговорни банкови чиновници. При тези кухи схеми и остапбендеровски методи за придобиване на акции и парични знаци е по-скоро странно как учредената под ръководството на Венцислав Йосифов и лицензираната с подписа на Емил Хърсев банка изобщо е просъществувала толкова дълго време.


7. Стопанска банка /СБ/ като кредитор на престъпния свят

Банката е учредена през 1987 г. и няма пререгистрация по изменения през 1989 г. Правилник за банките и изискванията на предходните и заключителните разпоредби на УСД. Това е банката, която до 1990 г. финансираше плановата икономика с инвестиции от Държавния фонд за кредитиране. До 1994 г. председател на УС е Цветан Петков - бивш член на ЦК на БКП.

Банката е рекордьор по отрицателна капиталова адекватност: - 56,61 на сто, а по отношение на чистата загуба в размер на 9 002 000 000 отстъпва само на Балканбанк. Изцеждането на тази банка, контролираща близо 40 на сто от националната икономика, минава през наливането на пари в губещи предприятия и схемите на сенчестата икономика, на споменатия вече "ефект на паяка" чрез заставане на входа и на изхода на предприятието. Над един милиард лева дължи на Стопанска банка "Кремиковци" АД, с подобен размер са дълговете на БГА "Балкан" и на военнопромишления комплекс. Стопанска банка можеше да бъде квалифицирана като типична жертва на страха от реформи и инерцията на плановата икономика, ако не беше една специфична нейна особеност - повече от странната щедрост към представителите на престъпния свят. Например към края на 1995 г. отпуснатите и несъбираемите кредити за известния контрабандист Живко Томов - Фашиста надхвърлят 200 млн.лв.; длъжник на банката е не по-малко известният в криминалните среди Иван Кочев - Чомбе. Най-фрапиращ обаче е случаят с криминално приватизираното акционерно дружество "Булгарлизинг" АД, свързано с Иво Карамански и гранддамата на престъпния свят Лора Виденлиева.

Някогашният монополен лизингодател "Булгарлизинг", намалил благодарение на незаконни операции на своя управител Димитър Тадаръков акционерното участие на държавата от 82 на сто на 30,9 на сто, е взел валутен кредит от Стопанска банка под № 466/1993 г. в размер на 23 млн щ.д. Кредитът е необслужван и към днешна дата задълженията на "Булгарлизинг" надхвърлят 30 млн щ.д. с левова равностойност над 7,5 милиарда лева. Използвана е мащабна финансова операция, благодарение на която Тадаръков откупува на вторичния пазар задълженията на редица държавни предприятия към "Дойче банк" и "Сосиете Женерал" - Франция, в размер на 76 321 321 щ.д. за 22 726 497 щ.д., или 29,78 на сто от стойността им. Придобил правата на кредитор обаче, той предявява искове към същите тези предприятия в стопроцентов размер, внася искове за несъстоятелност или за размяна на дълг срещу собственост, сключва цесионни договори за техните задължения и прочее. Освен необслужваните задължения към Стопанска банка "Булгарлизинг" АД дължи над 100 млн лв. към банката. Извършената през август 1996 г. финансова ревизия в "Булгарлизинг" е констатирала ред финансови престъпления, по които прокуратурата просто е длъжна да вземе отношение.

Вместо да обслужва задълженията си към Стопанска банка, Димитър Тадаръков в момента е зает да инвестира в приватизационни фондове. Въпросът защо никой не е направил нужното да потърси по съдебен път неговите задължения, завлекли най-голямата ни индустриална банка в блатото на фалита, си остава висящ.


8. Ямболска търговска банка, или превръщането на длъжниците в купувачи.

Явно в тази банка се преплитат много интереси, след като при безнадеждното й финансово състояние има толкова желаещи да я купят, включително и ПЧБ, и Балканбанк, по времето, в което се намират на ръба на фалита.

Уникалното в случая с Ямболската ТБ е обстоятелството, че апетити към нея проявяват тъкмо най-големите й длъжници, които предлагат на Банковата консолидационна компания да откупят и банката, и собствените си задължения чрез цесионен договор, един наистина уникален прецедент.

Основен длъжник на Ямболската ТБ и пряк причинител на нейния фалит е изключително близката до БСП фирма "Сунимекс", получила необслужвани още от май и септември 1991 г. кредити в размер на един милиард лева. На 9 ноември 1994 г. фирмата се обръща към министъра на финансите с предложение да изплати по-малко от половината от задълженията си, или 500 млн лв., срещу решение от страна на БКК да приеме офертата на партнираща фирма за изкупуване на държавното участие в Ямболската ТБ.

Партниращата фирма се оказва "Тюркмен естаблишмент", която изпраща на 3 октомври 1994 г. предложение до Банковата консолидационна компания за откупуване дълговете на "Сунимекс" при ориентировъчна цена 500 млн лв. плюс 10 на сто от събраните вземания над тази сума. Точка трета от предложението гласи: "Преминаване на всички обезпечения на кредита в полза на купувача по договора за цесия." "Тюркмен естаблишмент" подчертава също: "Познаваме състоянието на отношенията между "Сунимекс" ООД и Ямболската търговска банка поради известното ви обстоятелство, че сме съдружници в дружеството."

Последното е много меко казано. Защото и писмото на "Сунимекс", и писмото на "Тюркмен естаблишмент" са подписани от едно и също лице. Това е Шабан Тюркмен, мажоритарен собственик и президент и на двете фирми. Той предлага на МФ и на БКК ни повече, ни по-малко от това да изкупи собствените си дългове към Ямболската ТБ чрез цесионен договор, при който той е и цесионер, и цезиран длъжник, и който предполага над 50 на сто отстъпка. Пътьом Шабан Тюркмен се надява освен да се отърве от по-голямата част от дълговете си, да купи и самата Ямболска банка. Офертата е осъществена чрез трета, свързана с него, фирма "Сънифууд" АД, която на 30 септември 1994 г. предлага на БКК да купи нейния пакет акции, като изрично се подчертава, че се предлагат по-добри условия от тези на ПЧБ.

Ограбването на една държавна банка с оглед бъдещото й приватизиране не е патент на Шабан Тюркмен, но опитът за въздействие върху БКК и МФ чрез абсурдното предложение за автоцесионен договор е наистина негово изобретение. И е още нещо - неопровержимо доказателство за безмерната наглост на обслужващите партокрацията кредитни милионери.


9. ЧЗБ "Агробизнесбанк", или как за един лев се купуват девет милиарда дългове.


Учредяването на банката е одобрено с протокол № 9/6 февруари 1991 г. на УС на БНБ. Учредителните договори и протоколи обаче са подписани не от учредителите, а от инициативен комитет. 93,7 на сто от капитала е частен, останалите акции принадлежат на държавни фирми (2,1 на сто), кооперативни фирми (4,2 на сто).

На 6 септември 1992 г. ОС на акционерите е взело решение за увеличаване на акционерния капитал от 22 на 200 млн лв. Изменението е регистрирано и обявено в ДВ, без да е правена преоценка на активите и без да е взето разрешение от БНБ. 150 млн са в акции на приносител, а от 50-те млн в поименни акции контролният пакет се държи от т.нар. пловдивски брокери Христо Данов и Христо Александров и контролирани от тях фирми. Оттам нататък следва голямото разграбване. Около 9 милиарда са раздадените от "Агробизнесбанк" кредити, като огромната част от тях са излети във фирми, собственост на изпълнителните директори Данов и Александров. Точно тези девет милиарда дългове придоби БНБ, след като купи "Агробизнесбанк" за един лев. Шансовете да бъде възвърната поне малка част от тази огромна сума клонят към нулата. Поради две причини - защото номиналните длъжници са кухи структури (предимно ООД-та, носещи по закон отговорност до 50 хил.), с които реално усвоилите средствата фирми нямат пряка връзка. Другата причина е по-специфична: защото по-голямата част от тези милиарди са прехвърлени във валута и изнесени зад граница.

За съжаление това не е единично явление. Докладът на МВР доказва, че макар да е шампион в незаконния трансфер на валута зад граница, "Агробизнесбанк" съвсем не е самотна в тази криминална дейност: "Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните валутно-спекулативни кризи като тази през март 1994 г., довела до трайно обезценяване на лева. Само от "Агробизнесбанк" - Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн щ. д., а ФК "Дилър" от същия град чрез предоставяне на фиктивни договори е осъществила незаконен износ на 2 млн щ. д. От 1 януари 1996 г. до 30 юли 1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на аерогара София са изнесени 2811 кг "ценни" пратки, съдържащи банкноти. За сравнение 1 млн щ.д. в купюри по 100 долара има тегло 8 килограма. Впечатляващ е износът на "Елитбанк", която за периода е изнесла 1247 кг ценни пратки, което, изразено в купюри по 100 долара, е от порядъка на 156 млн долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки."

След горния цитат едва ли може нещо да се добави. Всякакви коментари са излишни.


IV. ИЗВОДИ

Разгледаните дотук накратко случаи на злоупотреби и финансови престъпления в банковата система не изчерпват богатия арсенал на банковото ограбване. Може да се говори още дълго за разграбването на фалирали вече банки като банка "Моллов", "Минералбанк", "Кристалбанк", ТС Банк, Балканбанк и прочее. Общите изводи за генезиса и развитието на банковата криза в България, довела страната до тотална финансова катастрофа, могат да се направят и въз основа на изброените прецеденти.

1. Прави впечатление, че през 1989 г. някой е имал намерение много бързо да бъде дадена самостоятелност на някои клонове на БНБ, като ги превърне в акционерни с цел да започне тяхното раздържавяване без нормативни правила. Техният подбор очевидно е зависел от доверието в наличните кадри и перспективните възможности на клоновете да се включат във веригата за изцеждане или приватизация на големите промишлени предприятия.

2. Големите отраслови банки още от 1987 г. са подготвени за този процес чрез превръщането им в акционерни дружества - или в частно-правни субекти в една абсолютно непазарна среда. Наистина освен акционерни те са се казвали "социалистически", но това е само въпрос на терминология - смяната на собствеността е проблем на 10 ноември.

3. Негласно е дадено да се разбере, че съществуващият Правилник за банките, макар и подобрен след влизане в сила на УСД, като подзаконов акт няма особена правна сила - и е допуснато бързо регистриране на банките, преди да бъдат одобрени учредителните им документи от УС на БНБ. Дори и одобрените под действащата нормативна уредба са одобрени с явна тенденция за негласна приватизация, щом БНБ допуска капиталите им да се разпределят в акции на приносител. Във всичко това не би имало нищо лошо, ако беше създадена законова норма за банковата приватизация и ако тя се извършваше след преоценка на съществуващите активи по пазарни цени след 1990 г.

4. Допусна се (чрез използване на юридическото двусмислие на чл. 5 от ЗБКД) участие на тъй наречения анонимен капитал, чрез издаване на анонимни привилегировани акции без право на глас. По същество този капитал е или заемен, или придобит по незаконен път. Акционерите, купили тези акции, нямат право на глас - те не управляват, а само очакват дивидент. Този вид акции сам по себе си е една от формите за легитимиране (изпиране) на капитали.

5. Допусна се възможност да се създават нови банки без какъвто и да е финансов ресурс - с необезпечени заеми. Акционерите, които учредяваха тези банки, бяха новоучредени фирми без никаква дейност, от която да могат да спечелят вложените пари. Одобрявайки такова учредяване, УС на БНБ е знаел, че средствата за него ще влязат в страната по нелегален път или са придобити по незаконен начин. С други думи казано - изграждала се е банкова система, една от чиито функции е била да се създадат възможности за изпиране на мръсни пари.

6. Няма никакъв отговор на въпроса защо след влизане в сила на Търговския закон се допусна прилагане на едностепенна система на управление в банковата сфера. Както и на въпроса защо след влизане в сила на ЗБКД и режима на лицензиране УС на БНБ противно на изискванията на закона, на международната практика и на всякаква логика допусна определени акционери чрез фиктивно участие да контролират вземането на решения и да управляват на практика еднолично определени банки.

7. Наивно е да се смята, че крахът на банковата система е плод на нечии грешки. Процесите на приватизация, разоряване и декапитализация в банковата сфера са били стратегически обмислени, наложени и целенасочено управлявани, макар и техните схеми да са твърде елементарни и лишени от въображение. Просто за финансиране прехода от политическа към икономическа власт наличната властова каста се нуждаеше от архаична финансова система, от пълна непрозрачност и нормативен хаос в банковата сфера.

8. Призвана да превърне бившата комунистическа номенклатура (или поне избраната по конюнктурни политически съображения част от нея) в каста от явни или неявни кредитни милионери, банковата система (по необходимост и по съображения за сигурност) беше поверена в ръцете на не особено отговорни лица, често лишени от елементарна финансова култура. Огромна част от тях бяха бивши партийни и комсомолски функционери или кадри на бившата Държавна сигурност, ограмотявани набързо във външнотърговските централи или отрасловите банки (например банка Електроника е истински развъдник на бъдещи банкери). Това, което не беше предвидено в сценария, беше простият факт, че питомците на раково разрасналата се банкерска каста бързо ще забравят ангажиментите си към "модерната лява" партия и ще заработят за своя сметка, при това проявявайки вълчи апетити за лично обогатяване и следвайки принципа "след мен и потоп".

9. Пропадналите банки имат по същество общи проблеми: необслужвани кредити, липса на капиталова адекватност, липса на финансови резерви, прекомерно залагане на овърдрафта и т.н. Поразително е, че в повечето случаи те са доведени до фалит не от недобросъвестни външни длъжници, а от получилите огромни вътрешни кредити акционери. Това се отнася и до банки, които са създадени сравнително скоро и при нормален режим не биха могли да бъдат съсипани в толкова кратки срокове (банка "Моллов" например, разграбена от фирмите на своите акционери Моллов и Косашки, само за една година и нещо). Това между впрочем е безспорно доказателство, че тези банки са били създадени единствено с оглед да изпълнят функциите си на преливници на държавни пари в частни сейфове - чрез механизмите за рефинансиране и предоставяне на банкови депозити.

10. В ред случаи банковата консолидация е използвана като механизъм, с който могат да бъдат прикрити злоупотребите и финансовите престъпления в някои банки и да бъде избягнато търсенето на отговорност от техните банкери.

11. Пряка причина за декапитализацията на търговските банки и за финансовия банкрут на България:

- Политическият контрол над банковата система и свързаните с него конюнктурни фактори. Прословутата "независимост" на БНБ е чисто илюзорна - особено в последните две години. Изборът на нейните управителни органи беше продиктуван преди всичко от политическата лоялност на избраните лица и от тяхната готовност да обслужват свързаните с управляващата партия банки и икономически групировки (пример за това са скандалните избори на Бистра Димитров и Евгени Узунов), а не от техния професионализъм и зачитане на националните интереси. Проблемът за това кои банки да фалират и кои да бъдат поставени под особен надзор беше решаван на тайни среднощни пленуми на БСП и после само потвърждаван от УС на БНБ.

- Порочните механизми за рефинансиране и предоставяне на финансови депозити. Основните финансиращи институции (БНБ, ДСК и отчасти БПБ) действаха избирателно, като създадоха възможност на банките да се гледа като на материализирана и легална възможност за източване на държавни активи в частни джобове. Няма нормално обяснение за огромните суми, излети от БНБ в трезорите на фалиращата ПЧБ, както и за повече от странния избор на банките, на които ДСК предоставяше огромни финансови депозити. По-точно единственото обяснение е организирана кражба на държавни пари, в която равнопоставено участват както рефинансиращата институция и упражняващите натиск над нея политици, така и рефинансираната търговска банка и свързаните с нея икономически групировки.

- Пълната неефективност на банковия контрол. Благодарение на забавеното повече от пет години приемане на Закона за сметната палата, БНБ и управляваната от нея банкова система бяха оставени на практика на пълен самоконтрол. Данните за реалното състояние на системата като цяло и на отделните банки бяха съзнателно прикривани не само от обществеността, но и в отчетите на БНБ пред Народното събрание. Стигна се до създаване на банки със заемен капитал (Кредитна банка, ЧИЗБ, банка "Моллов"), до тайна приватизация на банки (ПИМБ, Кристалбанк - Мадан, Петричка ТБ), до създаване на паралелна банкова система от ФБК, популярни каси и обменни бюра, до легално и широко развихряне на незаконна банкова дейност (прословутите пирамиди), до невероятния прецедент да бъде учредена банка с изцяло откраднат уставен капитал (ПЗПБ).

Последствията от всичко това са страшни. Крахът на финансовата система на България се измерва със следните цифри: 670 млрд лв. вътрешен дълг, 80 млрд лв. влогове на граждани в банките под особен надзор и във фалит, които държавата трябва да изплати през следващата година, които с лихвите ще бъдат може би около 200 млрд, падеж на държавни ценни книжа за стотици милиарди, 1,3 млрд щ.д. плащания по външния дълг за следващата година при наличие на валутен резерв малко над 500 млн щ.д. Срещу тези огромни задължения имаме една съсипана, агонизираща, окрадена банкова система, блокирана икономика, застарявящо население, половината от което виси на пенсии и социални плащания.

Непознатите в цивилизования свят механизми за обезкървяване на финансовата система на страната обясняват защо България няма друг изход, освен да бъде поставена под попечителство под благовидната форма на валутен съвет. Няма обаче отговор на въпроса дали и доколко и тази мярка е възможна и каква е нейната социална цена. Защото валутният съвет всъщност представлява строго обвързан баланс между националната валута и съществуващите наличности в конвертируема такава (включително и златният резерв на страната). При подобно обвързване обаче съществуващият финансов дефицит, чакащите ни плащания и тоталната декапитализация на банковата система сочат, че равносметката на реалните ни финансови възможности заплашително клони към нулата. Това означава, че валутният съвет е възможен само при масирано финансиране от външни източници. А както може би най-сетне е станало ясно и в България, в съвременния свят безплатните обеди вече са непознато явление.

София, 13 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ. Председател на движението е Стефан Нешев.


I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Гражданското сдружение "Национално движение за социален хуманизъм", наричано по-нататък движението е сдружение на частни лица с нестопанска цел и е юридическо лице, регистрирано по реда и при условията на Закона за лицата и семейството.

Чл.2. Седалището на движението е гр.София.

Чл.3. Адресът на движението е 1505 София, ул. "Мърфи" № 15.

Чл.4. Структурата на движението се изгражда на две равнища:
- Национални органи;
- Местни дружества.


ІІ. ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТ

Чл.5. Целите на движението са:
1. Развитие, разпространение и утвърждаване на идеите, ценностите и целите на социалния хуманизъм.
2. Отстояване на националните традиции, морал и култура на българския народ и националните приоритети във вътрешната и международната политика на България.
3. Подпомагане на развитието и укрепването на гражданското общество в Република България и защита правата на българските граждани.
4. Разработка на проекти за политически, икономически и др. реформи и решения за конкретни проблеми на обществото.
5. Отстояване на духа, принципите, държавно-правното устройство и идеите на общественото съгласие, въплътени в Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г.
6. Укрепване авторитета на държавните институции и статута на държавните служители.
7. Участие в развитието и укрепването на дребния и на средния частен бизнес, управлението на държавните стопански предприятия и свободните кооперации.
8. Участие в развитието и укрепването на статута на наемния труд във всички сектори на икономиката и подпомагане на синдикалното движение.
9. Участие в развитието на социалното осигуряване в Република България и подпомагане на социално слабите слоеве - безработни, пенсионери, инвалиди и др.
10. Укрепване авторитета на българския дом и семейство и защита правата на жената и детето.
11. Подпомагане развитието на обществените науки и насърчаване на специалистите в тази област.
12. Повишаване на обществената, политическата, икономическата и юридическата култура на българските граждани.
13. Участие в разработката на проекти за развитието на националната сигурност на Република България и за укрепване ролята и значението на българското войнство.
14. Участие в разработката на проекти за борба с престъпността и повишаване авторитета на правозащитните органи в Република България.
15. Участие в разработката на проекти за развитие на българската наука и култура и подпомагане на научно-техническата и художествено-творческата интелигенция.
16. Участие в разработването на проекти за развитие на българското здравеопазване и подпомагане на медицинските кадри.

Чл.6. За постигане на своите цели движението:
1. Извършва информационна и просветна дейност.
2. Организира прояви с благотворителен, образователен, културен и научен характер.
3. Организира ежегодни чествания на национални, културни и религиозни празници и честване на годишнината от рождението на д-р Атанас Москов и на други видни общественици.
4. Организира и подпомага научни изследвания и дискусии в областта на обществените науки.
5. Подпомага обучението, специализацията и квалификацията в страната и в чужбина на специалисти с интереси в областта на обществените науки и функционирането на демократичните държавни, обществени, политически, социални, икономически, културни и др. институции.
6. Участва в съвместни инициативи с държавата, с политически, синдикални, културни, религиозни, професионално-съсловни и др. обществени организации и с отделни граждани в областта на реализацията на идеите, ценностите и целите на социалния хуманизъм и усъвършенстване дейността на държавните и обществените институции.
7. Поддържа контакти със сродни неправителствени и неполитически организации с цел обмен на информация и сътрудничество.
8. Организира и финансира и други позволени от закона дейности, свързани с целите на движението.

Чл.7. Сдружението се учредява за неопределен срок.


ІІІ. ЧЛЕНСТВО, ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВОТО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ.

Чл.8. /1/. Членове на движението могат да бъдат всички пълноправни български граждани, членове на политически партии и безпартийни, които споделят идеите, ценностите и целите на социалния хуманизъм.
/2/. Кандидатстването за членство се извършва с писмено заявление до местното дружество, в което кандидатът декларира съгласието си с устава и целите на движението.
/3/. В срок до 1 месец от подаване на заявлението по ал.2 Общото събрание на местното дружество взема решение по него и изпраща копие от заявлението и от протокола, с който е взето решението до Управителния съвет на движението.
/4/. Управителният съвет на движението взема решение по кандидатурата в нов срок до 1 месец. В случай на отказ ново заявление може да бъде подадено не по-рано от шест месеца. Повторното решение на Управителния съвет за приемане или отказ на приемане на нови членове е окончателно.

Чл.9. Всеки член на движението има право:
1. Да участва при вземане на решения в местното дружество с право на един глас.
2. Да избира и да бъде избиран в ръководните органи на движението.
3. Да участва във всички прояви, организирани от движението.
4. Да прави предложения за усъвършенстване дейността на движението.

Чл.10. Всеки член на движението е длъжен:
1. Да спазва устава на движението.
2. Да работи за осъществяване на целите на движението и на решенията на неговите ръководни органи.
3. Да не уронва престижа на движението и да не използва членството си за постигане на цели, противоречащи на неговите интереси и на настоящия устав.

Чл.11. Всеки член на движението може да прави доброволни парични вноски и дарения по свое усмотрение.

Чл.12 /1/. Членството се прекратява:
     1. При смърт.
     2. Чрез писмено заявление за напускане, отправено до местното дружество, в което се посочват и мотивите за това.
     3. Чрез изключване поради грубо нарушение на задълженията по чл.10.
/2/. В случаите по т.3 от предходната алинея членството се прекратява въз основа на предложение на бюрото на местното дружество и по решение на неговото общо събрание, взето с мнозинство на повече от половината от присъстващите в срок най-късно до един месец от внасяне на предложението. Това решение влиза в сила след потвърждаване от Управителния съвет на движението в нов едномесечен срок. Предложения за изключване до местното дружество може да прави и Управителният съвет, които се разглеждат и решават по същия ред.


IV. УПРАВЛЕНИЕ

А. УПРАВЛЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО

Чл.13./1/. Управителни органи на движението са:
- Общо събрание /ОС/
- Управителен съвет /УС/
- Бюро /Б/
- Председател /П/
- Контролен съвет /КС/
/2/. По решение на Бюрото временно могат да бъдат образувани помощни органи - комисии, експертни групи и други, както и да бъдат назначавани щатни служители.


ОБЩО СЪБРАНИЕ /ОС/

Чл.14. /1/. Общото събрание е върховен орган на движението. В него участват делегати по ред, определен от Управителния съвет.
/2/. Общото събрание се свиква от председателя:
     1. По решение на Управителния съвет не по-малко веднъж годишно.
     2. По писмено искане на 1/10 от членовете на Общото събрание, отправено до Управителния съвет. Ако в двуседмичен срок Управителният съвет не свика общо събрание, същото се свиква от районния съдия.
     3. Общото събрание се свиква от председателя чрез писмена покана до всеки от членовете /делегатите/, която съдържа предложението за дневен ред, датата, мястото и часа на заседанието. Поканата се изпраща до всеки от членовете на Общото събрание или на делегатите не по-късно от 7 дни преди заседанието.

Чл.15. /1/. Заседанията на Общото събрание се смятат за законни, ако присъстват най-малко половината от членовете (делегатите). Ако не се яви необходимият брой членове (делегати), събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се смята за законно, независимо от броя на явилите се.
/2/. Заседанията на Общото събрание се ръководят от председателя.
/3/. Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, освен в случаите, за които законът и уставът постановяват друго.
/4/. В Общото събрание всеки член /делегат/ има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие.
/5/. Членовете на движението нямат право да гласуват по въпроси, отнасящи се до тях, техни възходящи, низходящи и съпрузи.

Чл.16. Общото събрание:
1. Приема, изменя и допълва устава и програмните цели на движението.
2. Взема решения за прекратяване и реорганизация на движението.
3. Избира Управителния съвет и прекратява предсрочно пълномощията на член от Управителния съвет.
4. Приема годишен отчет за дейността на Управителния съвет.
5. Избира Контролния съвет и прекратява предсрочно пълномощията на член от Контролния съвет.
6. Приема годишен отчет за дейността на Контролния съвет.
7. Приема решения по чл.17 /2/ и чл.26 /2/ т. т.3,4 за попълване на състава на Управителния съвет и на Контролния съвет.

/Пресслужба "Куриер"/


[реклама]


---------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 29 ноември 1996 година.


Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


БТА - Редакция "Справочна информация"


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.