19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

2 юли 1996


София, 2 юли 1996 година
Брой 91 /1646/


София, 2 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ НА ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ "ДЪРЖАВАТА - НАЧИН НА УПОТРЕБА" ОТ ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОАЛИЦИЯ "ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА ЗА РЕПУБЛИКАТА" АНГЕЛ КОНДЕВ


Свършекът на света дойде! Поне за България! - Това припяват в един глас днес мнозина: учени и недоучени, звани и призвани, политолози и политикани, обирджии и обрани. От всяка възраст, пол и занятие. От всяка политическа разцветка. От вестници и списания, от телевизионни и радиопредавания.

Единствената безспорна истина обаче е, че днес всички сме много уморени, изнервени и най-вече объркани. "Как и защо?", "Накъде и докога?" - тези въпроси, които отдавна измъчват всеки от нас, вече искат ясен и еднозначен отговор. Тук и сега! Веднага!

Има ли отговор?

Сигурно има, но той не е написан на небето. И ще стигнем до него, ако не чакаме "някои" да ни го даде. Ако го потърсим най-напред в себе си. Ако намерим истината в себе си. Защото тя е точно там. Затова се осмелявам да се обърна към всички вас и да споделя с вас своята истина. Без претенция да е единствената. Но и с убеждението, че не е по-малко ценна от истините на тези, които през последните години се самоизбраха да бъдат говорители и ментори на нацията.


* * *

Когато през есента на 1994-а социалистите спечелиха абсолютното мнозинство в парламента, всички отдъхнаха и дълбоко в себе си спотаиха надеждата, че нещата в нашата страна може би ще тръгнат към по-добро. Дори и най-върлите им противници, които никога и при никакви обстоятелства не биха гласували за тях. Защото, също толкова дълбоко в себе си, всички носеха убеждението, че най-важното условие за излизане от хаоса на предходните години бе стабилността, устойчивостта в обществения живот и държавното управление. Макар и относителни, поне за малко.

Но надеждите не се оправдаха. След кратко затишие ураганът на хаоса отново се разрази. Цените и инфлацията неудържимо растат, а социалното разслоение между умиращите от глад и тънещи в разкош стигна гротескно измерение. Производството отново е в стагнация, фалират банки. Разстрелват полицаи. Вихри се скандал след скандал. Сянката на купонната система от 1990-а отново е надвиснала. Хлябът, бензинът и царят видиотиха всички. Плюс Шенген. Плюс родопските "партизани", закрилници на рибарите и гъбарите. Със старите игри на НАТО и МВФ и новото предложение да се присъединим към възстановяващия се Съветски съюз.

Какво стана?

Отговорът като че ли е прост и ясен:
- Крах на правителството на Жан Виденов!
- Крах на управлението на социалистите!

Изходът - също!
- Оставка на правителството!
- Предсрочни парламентарни избори!
- Властта - в ръцете на обединената /докога ли/ опозиция!

Само че е много просто, за да бъде вярно.


* * *

Ако нещо през тези тревожни, неистово-пролетни дни претърпя тотален, пълен провал, претърпя истински крах, това е начинът, по които се управлява България от 1990 г. насам. Това е крах за политико-икономическата олигархия /или по-точно котерия/, която властва в страната оттогава, на принципите, върху които се градеше /и за съжаление продължава да се гради/ нейното безразделно господство над обществения живот и държавата.

Тъмни задкулисни сделки, машинации и спекулации. Цинична продажба на съвести и още по-цинична покупка на ново "достойно" име. Нескончаема верига от интриги и предателства, които биха накарали да се изчерви и Катерина Медичи.

Това е истинското лице на тази котерия, инфилтрирала се във всички политически партии, коалиции, съюзи, движения, синдикати, фондации и обществени организации, финансови и медийни групировки, в банки и дори в откровените престъпни улични банди.

Единствената й цел - голямото безпаметно плюскане.

Девизът й - "След нас и потоп!"

Представата й за света - дебело черво и пустота. Ценностите й - по-добре да не се говори за това.

И може би най-важното /поне в случая/ - отношението й към държавата като към малотраен консуматив.

Грешно е да се мисли, че за нея има някакво значение придобиването на славата. Важна е славата на придобиването.

За тази котерия Жан Виденов, или по-точно неговото излъчване е не просто чуждо, /фанатичната екзалтация е чужда на мнозина, да си призная и на мен./ То е просто враждебно. Както беше враждебно за нея и излъчването на един друг толкова млад премиер в най-новата ни история. Затова донякъде инстинктивно, донякъде заради някои конкретни мерки, които оглавяваното от него правителство прие, разпръснатите и често враждуващи помежду си котерийни кланове схванаха опасността за безразделната си власт и се обединиха. Бяха го въздигнали от небитието за своя употреба, сега вече са налага да го върнат отново там. Както бяха направили с другия преди него. Българинът ще изтърпи и това. Той е доверчив и най-важното - безкрайно търпелив. Познатите до болка лица от екрана отново ще завъртят своето старо самодивско хорце. Е, ще пуснат, разбира се, някое "ново лице" да се хване на него, колкото за пред хората, колкото да не е без хич.

Това е то "голямата игра", която сега у нас наричат политика.


* * *

Къде сбърка този млад човек, станал набързо /както своя предшественик от другия лагер/ премиер-министър на България. Младостта сама по себе си не е порок. Не му липсваха интелигентност, амбиция и воля не просто да управлява, а да се опита да изведе страната в друга орбита, отдалечаваща я от определението "бананова република".

Сбърка много пъти и на много места. Но най-вече в едно:

най-силният, твърд и верен съюзник за осъществяване на неговата амбиция бяха обикновените български хора. Мъже и жени, млади и стари - хора отрудени, лъгани, унижавани и от предишния комунистически режим, и от режима на новоизлюпените демократи. Именно те, а не партията му в крайна сметка го въздигнаха. Тези винаги оцеляващи хора на България, които искаха /и все още жадуват за/ своето малко, лично щастие. И за достойнството си. Достойнството на бащата, който може да нахрани своето семейство. Достойнството на майката, която може почтено да поддържа дома си. Достойнството и на единия, и на другия да отглеждат децата си в сигурност, а не във вечен страх за живота и съдбата им.

Вместо да се опре на тях, младият премиер потърси опора другаде - във вещите в конспирацията апаратчици и "спецове"; верноподаните вечни "експерти" /по-правилно интелектуални бездария/, умеещи ловко да подменят реалността с фантазии; в изпълзелите на припек "стари предани кадри", мечтаещи за доброто старо време и хубавите си стари постове; в новите тарикати, които не бяха успели още напълно да се уредят и щедро обещаваха "безкористната" си помощ в битката с другите разбойници.

Това беше най-голямата грешка на премиера, с която той повтори огледално най-голямата грешка на другия преди него /Беров, разбира се, не го броим, а за Инджова не си струва и да се говори/. Защото всички тези хора рано или късно щяха да го предадат заради користните си интереси. Защото те са или част от котерията, или мераклии да влязат в нея. Защото големият въпрос, голямото предизвикателство на неговото управление беше не замяната на едни кадрови недоразумения с други, а смяната на онези принципи, стил и методи на държавно управление, които не позволиха на страната действително да се приобщи към семейството на високоразвитите демократични общества.


* * *

Какво да се прави?

Верният отговор вероятно е и прост, и сложен. Прост, защото доброто решение винаги е просто. Доказала го е природата, техниката и човешката история. Сложен, защото най-труден и дълъг е пътят до простото решение. И защото животът, включително политическият, е все пак нещо доста сложно.

Зная, че звучи доста утопично, но все пак ще го кажа:

Оставете тези, които са спечелили кредита на доверие и са поели историческата отговорност за страната, в предвидения от конституцията срок да изпълнят своята мисия.

Мерките, които те предлагат и провеждат, не са нито добри, нито лоши. Те са логични. Сега те са единствено възможните. Останалото са празни приказки и шарлатански брътвежи. Оставете ги - ако не друго, то те поне ясно съзнават каква ще бъде цената на провала: за политическата им структура, за личните им кариери.

Казвам това с ясното съзнание, че по този начин вървя срещу груповия и личния си интерес, защото една оставка на кабинета и евентуални предсрочни избори в този момент дават голям шанс за коалицията, към която принадлежа, и лично за мен да попаднем отново в зоната на активната политика и държавно управление.

Казвам го обаче и с убеждението, че един нов кабинет, а още повече един нов парламент само ще увеличат хаоса, само ще върнат нещата назад, само ще стабилизират поразклатените напоследък позиции на онази политико-икономическа котерия, за която България беше и си остава само средство за лично угояване.

Разбира се, нещо съществено трябва да се промени. Нещо много съществено трябва да се промени. И тази промяна е свързана с формирането на едно силно правителство на националната отговорност. Правителство с мандата, т. е. с политическата воля на спечелилата изборите през 1994-а лява коалиция и водено от нейния политически ръководител, но ползващо се с широка обществена подкрепа. Правителство, избрано на основата на конкретна програма /минимум едногодишна/. Правителство, съставено от личности, независими от партийно-апаратни игри и интриги; от личности, умеещи да поемат отговорности и да отстояват позиции; от личности, отговорни преди всичко пред себе си и нацията, а не криещи се зад колективно-анонимните решения на разни партийни органи и форуми. Правителство, което може да обединява нацията в трудните за нея моменти, които тепърва предстоят, и да печели доверието не само на различните парламентарни фракции и босове, но и на милионите обикновени хора в България. Ако това не стане, положението ще бъде неудържимо, а адресът на справедливия гняв е безпощадно ясен.

София, 5 юни 1996 г.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОАЛИЦИЯ

"ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА ЗА РЕПУБЛИКАТА" /ДАР/:

Ангел Кондев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София 2 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТБЮРО И СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ, ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА СЪЮЗА НА БОРЦИТЕ ПРОТИВ ФАШИЗМА, КАПИТАЛИЗМА И ИМПЕРИАЛИЗМА, ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ДИМИТРОВСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ И НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ, ПРИЕТА НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ В СОФИЯ НА 1 ЮНИ 1996 ГОДИНА


Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/, Секретариатът на ЦК на БКП, Националният съвет на Отечествения фронт /НС на ОФ/, ЦК на Съюза на борците против фашизма, капитализма и империализма /СБПФКИ/, Централният комитет на Димитровския комунистически младежки съюз /ЦК на ДКМС/ и Съюзът на българските жени /СБЖ/ на съвместното си заседание с настоящата си декларация изразяват своя протест от наложената от Българската социалистическа партия /БСП/ цензура в БНТ и БНР против изявата ни по тях. Те не са национални. БКП на 18 ноември 1994 г. доказа, че е първата извънпарламентарна сила, въпреки че й беше насила отнета от БСП червената бюлетина и й бяха отнети много гласове от парламентарно представените партии. БСП се изяви като монархическа буржоазна котерия. Ние питаме въз основа на какъв закон и по коя конституция БНТ и БНР отразяват с подробности посещението на Симеон Борисов Кобургготски в България? Като имаме предвид изпращаните от Висшия съвет /ВС/ на БСП представители в Мадрид за установяване на контакти с него, това говори, че БСП, когато вече напълно се провали с антинародната си и с антикомунистическа политика, не е изключено да прибегне до коварното предателство и да се опита да възстанови монархията у нас. Това ще бъде най-големият позор за БСП. Ние питаме въз основа на какъв закон БСП дава възможност за изяви по БНТ и БНР на Петър Дертлиев, Александър Томов, Чуде Георгиев, Милан Дренчев, Тренчев, Кръстю Петков, а БКП, НС на ОФ, ЦК на СБПфКИ, ЦК на ДКМС и СБЖ повече от две години са лишени от възможността да кажат истината за виновниците и за престъпниците за хлебната криза, за антинародната и продажна политика на БСП, за подлото и коварно предателство на БСП спрямо България и трудовия ни народ? В България няма никаква демокрация и свобода, а има диктатура на БСП чрез БНТ и БНР.

София, 1 юни 1996 г.

ЗА ЗАСЕДАНИЕТО,

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 2 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ХИМИЯ И ИНДУСТРИЯ" - КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД НАЧАЛОТО НА СТРУКТУРНАТА РЕфОРМА В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до 37-то Народно събрание, до Министерския съвет, до Министерството на промишлеността, до Българската стопанска камара, до Браншовата камара на търговските дружества от химическата промишленост, до Международната синдикална федерация на химиците, миньорите и енергетиците - ICEM - Брюксел, и до български средства за масово осведомяване.


Националната федерация на труда "Химия и индустрия" на Конфедерацията на независимите синдикати в българия /КНСБ/ изразява решителен протест срещу антисоциалната политика на правителството, която постави близо 13 хиляди химици пред неизвестността на утрешния ден.

Едностранно предприетата административна структурна реформа без социален диалог, защитни механизми и обществена подкрепа оставя много наши работници и специалисти без алтернатива и социална сигурност.

Не приемаме хаоса, предизвикан от недалновидното управление на правителството, и няма да "играем" по подготвени сценарии.
Националната федерация на труда "Химия и индустрия" подкрепя справедливите социални искания на синдикалните организации от химическата промишленост, които днес заявяват своя решителен глас в защита на наемния труд.

Националната федерация на труда "Химия и индустрия" счита, че все още имаме шанс за спасяване на химическата промишленост въпреки наложената ни социална конфронтация, ако всяка страна извърви своя път с необходимата гражданска и политическа отговорност.

София, 7 юни 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ФЕДЕРАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА

НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ХИМИЯ И ИНДУСТРИЯ": Л. Маков

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 2 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ЕНЕРГЕТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО РЕШЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ


Съюзът на енергетиците в България оценява положително създаването на министерството, в случай че по отношение на енергетиката то ще изпълнява функциите на досегашния Комитет по енергетика - но по-ефективно, с директно представителство на отрасъла в Министерския съвет. Ако обаче целта на министерството е в НЕК-АД и в другите дружества в рамките на комитета да се ликвидира стопанската самостоятелност като елемент от пазарната икономика, то Съюзът на енергетиците в България /СЕБ/ е категорично против.

Съюзът на енергетиците като първа синдикална организация в енергетиката винаги е имал за цел равноправен диалог с реален работодател. В този смисъл връщането към командно-административните методи за управление противоречи на същността, целите и задачите на съюза. Практиката от миналите години показа, че командно-административните методи за управление на енергетиката водят единствено до перманентна и задълбочаваща се криза в отрасъла, а оттам и в останалите структури на икономиката - нещо, срещу което ще се борим с всички възможни средства.

София, 10 юни 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЕБ:

инж. Вл. Бенев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 2 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" С ИСКАНЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ИЗТОЧНОПРАВОСЛАВНОТО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ


Ние, студентите от Богословския факултет на Софийския университет /СУ/ "Свети Климент Охридски", обявяваме стачка от 10 юни 1996.

Причините за полуефективните стачни действия на студентите и абсолвентите богослови са:

1. Липсата на заинтересованост и адекватни действия в управлението от страна на настоящото социалистическо правителство, което е причина за стагнацията и всеобхватната икономическа и духовна криза.

2. Настояваме за ясна и публично заявена позиция от страна на обединената опозиция, която да ни подкрепи за въвеждането в образователната система на традиционното вероизповедание в Република България - Източното православие.

Протестираме срещу явното безразличие към елементарните нужди за хляб, дом и работа на българина.

Протестираме срещу съзнателното потъпкване на християнските нравствени и духовни ценности.

Нашите протестни действия ще продължат до падането на сегашното правителство.

Вярваме, че бъдеща политическа промяна и широка обществена и синдикална подкрепа ще решат проблемите на богословите и православния български народ.

Призоваваме студентите от богословските факултети в страната, целия Софийски университет "Свети Климент Охридски", както и всички колеги, споделящи загрижеността ни за оцеляването на България, да подкрепят стачните ни действия.

София, 10 юни 1996 г.

ЗА СТАЧЕН КОМИТЕТ НА БОГОСЛОВСКИЯ

ФАКУЛТЕТ НА СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ":

Станислав Радославов

Константин Нушев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 2 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "СОЛИТОН" НА ПОЛИТИКО-ИКОНОМИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /1989-1996 ГОДИНА/


ИЗКУСТВЕН ФАЛИТ И ИМИТАЦИЯ НА РЕВОЛЮЦИЯ ОТДОЛУ!

Това е главното. После и сам Господ-Бог не може да помогне. Луканов се измъкна бързо. След като свърши основната работа. След него, на опашката, се наредиха аджамиите. Все мераклии.

Останалото? Останалото са подробности.

Мъчителни подробности! И ровене в "боклука".

Сега сте вие на ход, Фил и Жан!

Преди това искам да чуете още нещо. Не искам да мънкате. Трябва да сте подготвени.

Какъв е смисълът от всичко това? Накъде върви България?

Моделът, към който се стреми България, е с марка USA.

Тук обаче има една малка, но важна подробност. Има северноамерикански модел, но има и латиноамерикански модел. И двата са разработени във Вашингтон. Единият е за Метрополията на Империята на янките, другият е за колониите. Моделите много си приличат, ако повярвате на пропагандата, и много се различават, ако вникнете в тях.


Модел на Метрополията

Обществото се състои от три класи.

Класа на богатите. Това е "истинската власт".

"Специална класа". Това са хората, които управляват, това са политиците. Те са добре подготвени. Те най-добре "разбират" интересите на обществото. Към тях е прикрепен "обслужващ персонал" - медии, политолози, социолози, учени от всякакъв вид.

Най-голямата част от обществото образува "обърканото стадо". Тук трябва да влизат останалите. Те трябва да работят и да не се бъркат в управлението. Е, имат право да избират хора от "специалната класа", които да управляват.

Това е теорията на американската демокрация. Това е и практиката в Метрополията. Пълна идилия!


Модел на колонията

"Туземците" са неподготвени, за да се управляват сами. Американците най-добре "разбират" техните интереси. Това трябва да е тайна за туземците. Те трябва да се развиват по "американски" модел. Америка е еталонът! Страната на победилата демокрация!

Това е теорията. Практиката? "Туземците", следвайки "американския" модел, също трябва да се разделят на трите класи. С една малка подробност. "Истинската власт" и "специалната класа" имитират дейност, а по същество цялото "туземно" население влиза в състава на "обърканото стадо". Ако нещата не вървят към добро, виновни са си самите "туземци". Ако все пак се случи и нещо добро, заслугата обикновено е на "американските приятели".


Демокрацията е форма на политическо управление и в този смисъл предложеното разделение на класи бе в този контекст.

Разликата в двата модела има своите основания преди всичко в икономическата база в метрополията и колонията. Ако направим икономически разрез на Метрополията, ще установим, че около 10 процента от американците са богати, или свръхбогати. Доходите им са над 100 хил. долара годишно. Под тях е една трета от населението, т. нар. "средна класа". Представителите на средната класа имат предимно собствен бизнес и доходи между 40 хил. и 80 хил. долара годишно. Има още една категория, предимно наемни работници, доходите на които са съизмерими с доходите на средната класа. Бедните в Америка имат доходи около 12 хил. долара годишно, т. е. 1000 долара месечно - мечта за много от нашите политици и бизнесмени. В Америка уважават богатите. Почти всички си плащат данъците. Икономиката в сянка е около 10 процента - един от най-ниските в света. Високите доходи и консенсусът по отношение на фундаменталните ценности определят работоспособността на модела.

Съвсем друго е положението в колониите. Шепа свръхбогати и огромно мизерстващо мнозинство. Мафиотна икономика и липса на консенсус за фундаменталните ценности. Вечно търсене на нови пътища и попадане в нови капани. Това състояние на икономиката определя и политическия модел на тези страни.

Принуден съм да дам някои пояснения. Бих могъл да си спестя тези пояснения, ако читателите са запознати с анализите на проф. Чомски за американската вътрешна и външна политика. На тези, които са пропуснали да направят това, горещо им препоръчвам два превода на Чомски на български език - "Медиите под контрол" и "Петата свобода".

Първото пояснение е свързано с генезиса на модела на Метрополията. Този модел не е плод на някакъв социален проект. Той е възникнал естествено. Вярно е, че "бащите на американската демокрация" са водели задълбочени теоретични спорове за бъдещото устройство на обществото, вярно е, че те са изработили основните принципи на бъдещото общество, но американското общество такова, каквото е днес, е плод на еволюция, в процеса на която са отпаднали много нежизнеспособни тенденции. В този смисъл трудно може да се каже кое е причината, кое е следствието. Дали заложените политически принципи са довели до икономическото благополучие на Америка, или икономическото развитие на Америка е довело до утвърждаване на политическите принципи. Очевидно процесът е двустранен. Това определя и уникалността на политическата и икономическа система в Америка. Тя не може да бъде копирана. Тя не може да бъде възпроизведена със социален проект. Тя може да бъде само подхвърляна на "туземците" като утопия подобно на комунистическата.

Американците добре знаят това и не страдат от никакви илюзии. Това определя и темата на второто пояснение. То се отнася до коренната разлика между вътрешната и външната политика на Америка.

Външната политика на Америка се определя от т. нар. "пета свобода". Чомски определя "петата свобода" като "свободата" на американския капитал да се разпорежда с ресурсите, да определя социалния, стопански и политически ред в страните от непрекъснато разширяващата се "сфера на влияние" на Америка.

Ето част от мислите на Чомски:

"Главният враг /на Америка - б. м./ е местното население, туземците, които се опитват да откраднат "нашите" ресурси, намиращи се в "техните" страни, които са заразени от мъглявите и идеалистически цели от рода на права на човека, стандарт и свобода, които, бидейки неразумни и изостанали, не искат да разберат, че тяхната "функция" е да бъдат "допълнение към индустриалните икономики на Запада /включително японската/ и да обслужват нуждите на привилегированите групи, които господстват в тези общества. Най-голямата опасност от тези туземни врагове произтича от това, че ако не ги спрем навреме, те могат да посеят вируса на независимостта, свободата и прекаления интерес към човешкото благоденствие, заразявайки по този начин съседните райони.... Главните силови линии на тази мисъл са ясно изразени в "свръхсекретни" документи и прогнози, а понякога и в публични декларации, но те липсват в политическите анализи, вестниците и повечето академични проучвания. Последното е в съгласие с втория най-важен принцип в политиката: идеологическата система трябва да изпълнява своята "функция" - да осигури желаното ниво на апатия и невежество сред населението и сред политически активните елити, разбира се, с изключение на онези, които не само контролират идеологията, но и определят и прилагат политическата линия."

"Петата свобода" е ръководното начало във външната политика на Америка. Всичко останало е само пропагандна димна завеса. Не случайно Америка не проявява никакви скрупули при своята външнополитическа експанзия. Най-често съюзници на Америка са бивши фашисти, националсоциалисти, а днес и бивши комунисти. Америка не се срамува да подкрепя военни хунти и диктатори, дори неофашистки режими. Така на практика тя парира всякакви опити на "туземците" да се заразят от бацила на "мъглявите и идеалистически цели от рода на права на човека, стандарт и свобода". За тези цели е разработена перфектна система на медийна пропаганда. Елемент на тази пропаганда са и филми от рода на нашумелия и у нас сериал "Касандра". Количествена оценка за видиотяването на "туземците" е броят на тези, които с нетърпение сядат пред телевизора в очакване на поредната серия.

Ако въпреки всичко "туземците" не бъдат "опитомени", ако вземат нещата в свои ръце, тогава сценарият рязко се променя. Обявяват ги за "комунисти" /на "американски" това означава хора, които не зачитат американските интереси/, или им лепват някой друг етикет, и идва "твърдата ръка". Цикълът се затваря. По-късно може да се повтори.

Нещата в България са доста по-пъстри. Това е следствие както на исторически предпоставки /дружбата с Русия/, така и поради факта, че в момента сме в преход.

Представените модели на демокрации описват стационарния режим. Доколкото у нас нещата са в преход, в момента се извършва "наместване на пластовете", което трябва да завърши с "опитомяване на туземците." В частност Филип бе опитомен, сега е ред на Жан. "Обърканото стадо” също е в процес на опитомяване. До вчера вождът правеше това, което казваше. Днес не е така. С това трябва да се свиква.

Друга особеност, типична за България, са исторически установилите се отношения между Русия и България. Впрочем за тях вече стана дума. Ще припомня, че "след 9 септември" по същество България се превърна в руска колония. Това подкрепя твърдението, че сега почти целият български "елит" е с марка USSR.

Като имаме предвид, че от времето на Горбачов Русия прави опити да усвои американския модел на имперска политика, в заключение можем да направим следния тъжен извод.

Българската демокрация е рожба от секса между американски софтуер и руски хардуер. По-точно тя е уродливото дете от този секс.

Е, Фил, е Жан, сега вече вие сте на ход!

P.S.

Жан има един очевиден ход. Той може да се поддаде на опитомяването и да последва изцяло пътя на Филип. Само след около година време неговият наследник ще бъде обявен за "най-лошия" министър-председател на България и Жан, както и предшествениците му ще се наместват все по-удобно на сянка. В най-добрия случай Жан ще му съчувства, но прилежно ще мълчи. По-късно ще почне все по-усърдно да го критикува и да припомня, следвайки примера на Филип, благоденствието по "негово време". Така Жан ще се подготвя за "втора употреба". Като Филип.

Такава е схемата. Някой трябва да "опира пешкира", докато тези зад кулисите "стрижат стадото".

Все пак трябва да изчакаме изборите в Русия. Може да има изненади.

P. P. S.

Прочетох материала. Чувствам как пак ще ми кажат: Така е, но е много тъжно. Няма ли нещо радостно?

Е, има и нещо, което в известен смисъл трябва да ни радва. Нещо, с което част от нас могат да се гордеят.

Нека да си мислим, че трудният преход у нас е белег за това, че голяма част от нас, българите, потомци на древен народ, сме трудни за "опитомяване". Особено от народи с примитивни, имперски амбиции. Нека не забравяме, че когато Първата българска империя в Европа е мерела сили с Рим и Византия, от днешните империи не е имало помен. Нека не забравяме, че корените на българите се губят някъде далеч в древността.

Нека бъдем горди и снизходителни към по-младите народи!

София, 4-5 юни 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЛУБ ПОЛИТИЧЕСКИ "СОЛИТОН":

Иван Ценов

/Пресслужба "Куриер"/


----------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 27 юни 1996 година


Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


БТА - Редакция "Справочна информация"


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.