25 май 2018г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

СДРУЖЕНИЕ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА ПЛОВДИВ


 

EUROPEAN COMMISION - РНАRЕ

СДРУЖЕНИЕ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА ПЛОВДИВ

1999 -2000 -2001 - 2002-2.

 

КЪМ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

 

Атина - v-ти век пр.н.е.

Филаделфия - 1787 г.

Пловдив - 2002 г.

 

Трите най-важни дати в развитието на демокрацията... три града, всеки от които даде началото на революционно нов етап в усъвършенстването и... Познавачите твърдят, че това щяло да пише в учебниците по история в средата на 21-ви век. Защото ако атинската демокрация положи началото на стремежа към народовластие, Конституцията на Щатите от 1787-ма реално създаде една трайно действаща демократична система, служила за пример през индустриалната епоха ( 19ти - 20ти век), то Пловдивският Експеримент от 2002-ма разпръсква мъглата, покриваща политическите институции на десетилетията след 2000. Експеримент от 2002-ма разпръсква мъглата, покриваща политическите институции на десетилетията след 2000-та, и носи аромата на идващото пост-индустриално, информационно общество. Полъхът на новото едва се долавя и се иска поне малко дързост, за да отхвърлиш утвърдените и почти свещени мъдрости на последните поколения („парламентарната демокрация“), но толкова по-ценен е опитът за утвърждаване на утрешното. Може би особено труден ще бъде този процес за нас, народите от Централна и Източна Европа, за които представителната демокрация през десетилетията на несвобода бе бленуван и недостижим идеал..., но пък нали именно в периоди на земетръсни промени и трескаво търсене на пътища своя шанс получават и немислими до вчера идеи, трудно пробиващи си път в по-стабилно устроени общества? Разбира се, Пловдивският Експеримент за Пряка демокрация се провежда не просто за да опитаме нещо ново, а защото съвременните общества едва издържат всеобщата

 

КРИЗА НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Става дума за явления, които не са от вчера, но днес вече са станали нетърпими. Казано с една дума, представителното управление, някога несъмнено “хуманен пробив в историята”, никога не е било контролирано от народа, не успя да разбие сериозно структурата от елити и суперелити. Изборите подхранваха илюзията за равенство и бяха най-вече ритуал за масово успокоение, чрез който елитите крепяха ненакърнимата си власт. Идеята чрез избори народът да дава на управляващите ясни и задължи­телни обратни сигнали за управление (по подобие на пазарната система, в която потребителите дават чрез покупките си непрестанно обратни сигнали на производителите), на практика почти не сработва. Едната причина е ужасно рядкото “включване” на изборната машина - сигналите стигат до управляващите веднъж на 4-5 години - а през това време елитите използват мощни механизми на непрекъснато влияние върху политиката на правителството. Освен това сигналът “не” от избирателите не е много ясно за какво се отнася - за фаловете на правителството в борбата с бедността преди насрочване на изборите, или за гафовете с корупцията по време на самите избори ... и т.н. Друга причина днес, в ерата на разпадане на масовото общество, е невъзможността да се представляват интересите на големи маси хора от няколко класически партии - просто защото такива маси с общи интереси, поради разпадането на класите, вече не съществуват. Виждаме как в западните общества, все по-явно съставени от стотици малцинства, дори проблем да се състави и правителство мнозинството.

Изгрява ЕРАТА НА ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Поначало идеята за демокрацията е “пряка” - хората сами да управляват обществата си. Само че няма как да събереш накуп дори 30 хиляди - затова се налага компромиса тези 30 хиляди да изберат свои представители, защитаващи интересите им. Но дали всеки от нас не знае най-добре интереса си? Е, ето че вече се появи възможност за взимане на решения от цялото общество - до 1-2 десетилетия компютърните мрежи ще свържат всеки дом в напредналите страни и никакъв проблем не ще бъде едновременното гласуване на 30 хиляди, че и на 30 милиона. А дотогава? Ние предлагаме ПЛОВДИВСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ - т.нар. "полупряка демокрация". Избира се чрез жребий 1000 пловдивски граж­дани /представителна извадка/, чието мнение с точност до 1-2% отразява мнението на всичките 300 хиляди съграждани. Те гласуват по няколко от най-важните теми, засягащи най-широк кръг хора, подлежащи на гласуване и в Общинския съвет. Нещо като “мини-референдум”. Решението им не влиза в сила директно, а след съчетаване по определена процедура с гласуването в самия Общински съвет. Това “Пловдивско Общо събрание” избягва двете основни критики към „пряката демокрация“ - прибързаното решаване на проблеми под натиска на емоции и неинформираността на населението (1000-та члена на Общото събрание получават подробен пакет материали с аргументите на основните страни по спора и на експерт).

... Утре хиляда души пряко ще решават основни проблеми, от които зависи собствената им съдба. И тази на съгражданите им. Ще ги решават не веднъж на всеки 4 години - както е при изборите. А когато се наложи - примерно, веднъж на 3-4 месеца. Става дума за нов вид референдум - “мини-референдум”. Той нито е така тежък (със близо 600 секции, хиляди ангажирани в избирателни комисии, милиони бюлетини, милиони човекочасове, охрана...) нито така скъп като класическия референдум. Това прави - най-после! - референдумите не само възможни, но и неотвратими. Нашите, мини-референдумите, пловдивските “ОБЩОГРАДСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛНИ СЪБРАНИЯ" Хиляда граждани на Пловдив ще могат да почувстват отговорността на това, да бъдеш общински съветник. И няма да могат да оправдават бездействието си с отчуждената власт на "ония горе"...

Хиляда измежду нас (представителната извадка ще се променя всеки няколко месеца) ще изпитат тежестта на това да взимаш решения, засягащи стотици хиляди. И ще придобият и малко управленски опит, и поглед от нов ъгъл, по-отвисоко, към проблемите на града.

... Пловдивският демократичен експеримент е обречен да успее. Защото много неща тръгват за пръв път оттук.

Дори в чисто политическата област. Нека Новото Начало експлодира в най-стария град на Европа! То вече бе подкрепено от общинските ни съветници. Първата крачка е най-трудна. След нея старата баналност на праламентарната демокрация (“ужасно лоша форма на управление, но нищо по-добро не е измислено...”) вече просто не е вярна. Защото е измислено - Пловдивският Експеримент - Общоградско Представително събрание. Или - Пряка демокрация.

Истинската демокрация.

------------------------------------------------------------------------------

Един проект на СВП...