22 октомври 2017г.

Ден на заекващите. Ден на Папа Йоан Павел II за католиците Годишнини - Майн Рид, Зл. Бояджиев

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Откъде започна всичко

Атанас П. Славов

Интегралният клуб по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“ е учреден през месец април 1974 година в София от група влюбени във фантастиката хора, които решиха, че Тя им е дала прекалено много и трябва да направят нещо за Нея.

Разбира се, инициативната група има своя предистория. Още от 1963 година датират първите опити за създаване на социална среда за любителите на жанра. Такъв е бил клубът „Приятели на бъдещето“, формиран от Христо Гешанов към Градския комитет на ДКМС. През 1969 година списание „Космос“ прави конкурс за млади фантасти и на неговата база възниква клубът-семинар „Златното перо“. Там се запознават бъдещите членове на „Ефремов“ Александър Карапанчев и Светослав Николов. По същото време Атанас П. Славов регистрира в Бургас фен-клуба „Тера Фантазия“ и публикува в международния многоезичен дайджест „Спутник“ адреса си за контакти. Отзовават се хора от доста страни, „между другото“ - и от София. Създаденият през 1971 година от Ненко Сейменлийски и Тодор Ялъмов студентски клуб „Фантастика и футурология“ при СУ поканва Славов в София. Преди това А. Карапанчев вече е гостувал в Бургас заедно с групата от „Златното перо“.

Така се оформя първият състав на инициативното ядро: Ненко Сейменлийски - студент по журналистика, Тодор Ялъмов - химик, Александър Карапанчев - студент по ориенталистика, Пламен Аврамов - студент в Художествената академия, Крум Чокойски - фотограф, Валери Голев - астроном, Атанас П. Славов - геодезист (през 1972 година той решава, че нещо значимо може да се направи само в столицата и се преселва в София).

Групата се събира на частни адреси и мечтае за голям клуб - център, в който интелектуалните аутсайдери, наречени „читатели на фантастика“, да могат да се чувстват у дома си.

През една есенна нощ на 1972 година се случва приключение, което на шега определят като „историческо“. Експедиция в състав Атанас П. Славов, Пламен Аврамов и Крум Чокойски прониква късно през нощта между скелетата на строящия се Младежки дом, за да си избере бъдеща стая. За скромността на намеренията им говори фактът, че харесват не нещо друго, а... театралния салон! Година и половина по-късно домът е завършен и клубът започва сбирките си, като щедро му отпускат... фоайето, и то един път в седмицата.

Преди това обаче е протекла деликатна и сложна операция по признаването на клуба като официална организация. Пред комсомолските органи стои неприятната задача да укротят напора на неудържими ентусиасти, които хем говорят, че искат да пропагандират светлото комунистическо бъдеще, хем зад гърба им надничат в книжки като „1984“; хем говорят за космическо развитие на човечеството, хем - за футурологични предупреждения и екологични катастрофи...

Любопитна е сцената, разиграла се в ЦК на ДКМС, отдел „Пропаганда“, както я разказва А. П. Славов: „Заедно с Ненко Сейменлийски отидохме на среща със завеждащия отдела Симеон Игнатов, за да го убеждаваме в необходимостта от нашия клуб. Той ни прие изненадващо радушно, както после се оказа - поради погрешната представа, че легитимиралият се като журналист от „Работническо дело“ Ненко ще го интервюира за вестника. Когато разбра темата, „цекарят“ силно охладня. Изслуша ни с оловен поглед и измърмори нещо от рода на: „...футурология, казвате? Те другарите в СССР спорят дали има социология, вие - прогностика...“ Онемях. Не можех да си представя, че някъде се съмняват в съществуването на социологията. След това Игнатов сподели фразата, която остана издълбана със златни букви в клубния ни фолклор: „На нас, комунистите, бъдещето ни е известно за сто години напред, за повече не желаем и да мислим!“

Все пак място на клубната формация е намерено - като секция към Клуба на младия научен работник от обществените науки, ръководен от младия професор Нансен Бехар. Това е прекрасна „шапка“: ентусиазираните фантасти правят каквото си искат, а пък комсомолските апаратчици са спокойни, че винаги, когато се наложи, има от кого да поискат обяснение или да прехвърлят вината - широкият гръб на професора и неговите заместници Тодор Петев и Алекси Данчев са достатъчни.

Тази форма се оказва удобна за не повече от половин година, а после без особени затруднения групата трансформира регистрацията си в Клуб по прогностика и фантастика „Иван Ефремов“ при Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ - София. Близостта с младите научни работници никога не се загубва. Активисти от клуба се включват в разни симпозиуми, където защитават честта на научната фантастика като социален и културен феномен на новото време. Такъв е случаят, когато през 1976 година вземат участие в международен симпозиум, провеждан в хотел „Ню Отани“, на тема „Кибернетика и култура“. Там А. П. Славов извън официалната програма описва представите си за информационната инфраструктура на бъдещата цивилизация във вид на свързани компютри (както е известно днес, в този момент едва са функционирали първите връзки на бъдещия Интернет). Изказването на младия фантаст развеселява маститите учени и единствените хора, подкрепили „фантазьора“, са академик Николай Амосов и японският писател Тацуо, които смятат това за напълно възможно.

Започва бързо набъбване на членския състав на клуба. Пишат се бележки-покани и се пъхат в новоизлезлите книги с фантастика, преди да са продадени. Провеждат се анкети чрез вестник „Орбита“, като според отговорите се канят нови членове. Така се появяват другите сигурни хора от клубното „ядро“: Юрий Илков, Ивайло Рунев, Огнян Митов (Уича), Александър Бурмов, Георги Арнаудов, Мирослав Попов, Юри Георгиев, Васил Сивов, Иван Н. Хаджиев, Тони Пантев, Андриан Первазов, Йордан Янков, Вал Тодоров и др.

Скоро клубът има вече самостоятелна стая и библиотека, която бързо се напълва с дарения от личните колекции и наброява няколко хиляди тома. фантастика на български, руски, английски, футурологични и прогностични книги, книги за жанра, научно-художествени пътеписи, албуми с фантастична живопис - повечето от тези издания не са достъпни никъде другаде освен в библиотеката на клуба.

Тук е мястото за едно много важно уточнение. По онова време книгите с фантастика се продаваха в тиражи между 50 и 100 хиляди екземпляра. Само в София читателите на НФ бяха не по-малко от 10 хиляди. А клубните членове никога не надхвърляха 40-50 човека. Съществуваха критерии за естествен подбор. Никой не гонеше посетителите, възприемащи четенето на фантастика като достьпна форма за бягство от действителността. Те сами разбираха, че няма какво да правят сред хора, които непрекъснато генерират нови идеи и проекти или могат да избягат от ресторантски банкет на държавни разноски, за да дойдат в клуба само защото в него им е по-интересно. Младежи, способни с презрение да прокоментират съботната тълпа пред дискотеката с думите: „Първа гъзармия се понесе към дрискотеката...“

Клубът е средище на хора, които смятат, че бъдещето се прави „тук и сега“ и са дълбоко убедени, че развитието става по спирала, а не по затворените цикли на оцеляването и задоволяването. Неслучайно Иван Ефремов е избран за патрон на формацията. Неговият модел на бъдеща личност с принципно нови качества, възможности и нравствени реакции зарежда с енергия целия клубен живот. Всички с презрение отхвърлят всяка връзка на Ефремовия Хомо футурус с пропагандните статии на партийните органи за всестранно развития човек на бъдното. Считат ги за лицемерна профанация на тези идеи, защото им е пределно ясно, че партократите виждат бъдещето си единствено като банкови сметки в Швейцария. От друга страна, мощното социално моделиране на братя Стругацки учи на отговорностите при прехода към следващия етап на света. Между клубните членове от ръка на ръка се движат книги като „1984“, „Прекрасният нов свят“ и „Ние“. Никой от тия хора не се смята за политически дисидент - те не намираха за смислено да подменят илюзията за „щастливо комунистическо“ с „щастливо капиталистическо“ бъдеще. Определяха и двете илюзии за еднакво вредни.

Същевременно клубът е и купонджийско сборище на млади люде, сред които шегата и взаимните пародии са редовно занимание. Такъв е и първият любителски филм, направен на Витоша и гръмко наречен „Епохата на дървения век“...

Ето така започна всичко, за да се развие, укрепне и оцелее 35 години, независимо от личните и обществените бури и циклони, независимо от върховете или паденията.

Тъй като по-подробното описание на клубната история би надхвърлило обема на дебел брой на списанието „Тера фантастика“, препращаме любопитните за повече информация към сайта на клуб „Иван Ефремов“ на адрес: http://www.sf-sofia.com