22 август 2019г.

Седмица на Бийтълс, Празник на Резово, на Малко Търново..Годишнина от освобождението на Ловеч

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Предисторическото "Ку-ку"

В алманаха на Дружеството на българските фантасти "Тера фантазия" - "ФантАsтика" 2012 се зачеква темата за множеството неформални структури, действащи  в културния ъндерграунд на тоталитарно време.

Един приятелски кръг тематизира своите събирания, създава свой език и разбирания и се самоназовава "Духовно движение "Ку-ку"". В късен период младежите са "посетени" от човек на службите, някои техни неща са прибрани, но не е имало последствия. Те продължили събиранията си.

Ето го целия разказ от "ФантАsтика" 2012, с. 475-479:

 

Предисторическото „Ку-ку"

Всички (или поне хората над 30 г.) помним какво свежо явление в кресливия политически живот на България беше ТВ предаването „Ку-ку“. Мнозина тогава мислеха, че неговата поява е единствено резултат от демократизацията и новопридобитата свобода на словото. Само в едно предаване Камен Воденичаров с половин уста спомена, че при социализма е имало някакво авангардно движение Кукувден, което е прекратило съществуванието си.

За какво става дума?

През далечната 1980-та година, като художествен ръководител на клуб по прогностика и фантастика „Иван Ефремов“, попаднах на гости у художника Орлин Дворянов, където бях очарован от двете му картини „Въздух" и „Вода“.

Там се запознах и с Олег Гочев, както и разбрах, че заедно организират някакво авангардно духовно движение. Техни картини украсиха първите ни изложби по фантастично изобразително изкуство, които правехме ведно с „Фестивалите на клубовете по прогностика и фантастика“, а картината на Олег Гочев (днес професор по живопис) „Опорната точка" стана корица на 5-и брой от новото ни списание „ФЕП“ (Фантастика, евристика, прогностика).
Но нека разлистим в пожълтелите страници от „дела и документи" на

Духовно движение „Ку-ку“:

За да разберем същността на духовното движение „Ку-ку“ и групите, участващи в него, трябва да се откажем най-напред от три неща:

- от старото тълкуване за професионализма единствено като владеене на художествените средства в съчетание с елементарния вариант на образното мислене;

- от старото отношение към културата единствено от идеологически позиции;

- от старата ни представа за управление в художествения живот на йерархически принцип.

Трябва да си припомним някои неща за поколението, родено през 50-те и първата половина на 60-те години: то израсна под непрестанните „грижи“ за хармоничното му развитие и естетическото му възпитание чрез специални учебни и общообразователни програми, полагайки нескончаеми изпити по „политическа и обща“ култура. Подстригано според партийната и кастовата си принадлежност, то израсна в атмосфера, в която културните процеси бяха управлявани „отгоре“, а някои негови представители просто бяха „назначавани" за таланти. То израсна обаче и със забранената музика на „Бийтълс“, с печатите, слагани на бедрата на момичетата с къси поли, със световните студентски вълнения и с позорната ни намеса в Чехословакия през 1968 г. Това поколение много добре схвана, че зад златотъканата завеса, наречена „грижа за младите“, се крие уродливото тяло на една корумпирана партокрация. Това поколение имаше три изхода:

а) да се приспособи;

б) да изпадне в пълна апатия;

в) да намери себе си в състоянието на вътрешна емиграция.

Повечето поеха пътя на а) и б), а мнението им за малкия процент във
в) беше, че това са „изкукали“ хора. Оттам хората на пътя в) стигнаха до извода, че да си „ку-ку“, означава да си напълно нормален.

 

Кратък Ку-ку речник

Кой е „ку-ку”?

Да си нормален при ненормални условия на живот, означава да си „ку-ку“. Важното е този факт да те забавлява.

Що е кукудвижение?

Менящ се във времето широк приятелски кръг, отворен за всеки, който би искал по някакъв начин да участва в него и е свободен да го напусне, когато пожелае.

Що е кукузизъм?

Патерица, която има качествата на свръхгъвкав мускул.

Кой ден е Кукувден?

Денят, в който българинът ще престане да завижда на съседа си и българският интелектуалец ще стане толерантен към идеите на колегите си.

Коя е групата „Кукувден“?

Хората, пренасящи идеите на движението в зъбите си до отсрещния бряг.

 

Дните и нощите на „Кукувден“


По-добре кукувица в гората, отколкото фазан на манежа.
Вячеслав Ботев

Твърде много положителни качества би трябвало да притежаваш, за да се научиш да се храниш с жилава подметка, наречена духовна храна.
Орлин Дворянов

Чувам те,
но сред клонака не те виждам, о, кукувице!

Хайку

Моят стар баща е глух и няма да те чуе, о, кукувице!
Хайку

 


Хронология на движението „Ку-ку“

1975 г. Образуване на „Поетически кръг - 1975“: духовна атмосфера за творчески търсения на група приятели на възраст между 18 и 25 години: Вячеслав Ботев, Орлин Дворянов, Мария Христова, Мария Мисанова, Георги Рупчев, Лидия и Милети Светославови и др.

1977-1978 г. Трансформиране на „Поетически кръг - 1975“ в „Дискусионен" чрез присъединяване към него на студенти от ВИИИ „Николай Павлович“, БДК, СУ „Св. Климент Охридски“. Участници: Рафи Шехирян, Румен Серафимов, Олег Гочев, Георги Траянов, Емилия и Орлин Дворянови, Вени Алкова, Вяра Грънчарова и много други.

1978-1981 г. Период, в който участниците в кръга се обединяват около две различни концепции за по-нататъшните си дейности.

1981-1984 г. Обособяване на групата „Кукувден“: Орлин и Емилия Дворянови, Милети и Лидия Светославови, Олег Гочев, Вяра Грънчарова, Вячеслав Ботев, Иван и Илиана Узунови.

1984 г. Основаване на групата „Динамична естетизация“ (ДЕ): Добрин Пейчев и Орлин Дворянов.

1984-1985 г. Участие на група „ДЕ" заедно с арх. Венцислав Дучев в младежки пленер и конкурси.

1987 г. Обявяване на творческата програма „Дело срещу преходността“ на група „ДЕ“. В рамките на тази програма за периода 1987-1989 г. са проведени 23 художествени акции в София и страната. В някои от тях участва и групата „Кукувден“.

1988 г. Групите „Кукувден“ и „ДЕ“ започват да издават месечната брошура (фензин) „Кукудневник“ в тираж 30 бр., тъй като е предназначен за вътрешно ползване.

1989 г. Група „ДЕ“ става съучредител на Клуба на младия художник
и клуб „Изкуство в действие“. В изложбата „Земя и небе“ група „ДЕ“ се представя с „Мост към небето", а група „Кукувден“ - с филма „Око”. През същата година двете групи участват в изложбата „Висящи обекти от хартия" в зала „Универсиада“ в София.

1990 г. В началото на годината „Поетически кръг - 1975“ възобновява съществуването си в леко променен състав под името „Литературно-естетически кръг „Хермес“. Участие на групите „ДЕ“, „Кукувден" и „Хермес“ в изложбата „10x10x10“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

За да бъде разгадана същността на група „Кукувден“, са нужни три ключа:

I.  ИЗКУСТВО. Всички участници са творчески индивидуалности, създаващи свое лично творчество. Те нямат амбицията да се нарекат художествено течение, да работят в сходен стил или да създават обща естетическа платформа.

Принципите им са:

- Довери се на необходимостта да се себеизразяваш.

- Радостта от собственото ти откритие е по-важна от чуждото признание.

- Важен е твоят вътрешен критерий.

- Важно е да материализираш желанията и представите си.

- Важно е да създаваш, а не да се притесняваш за съдбата на създаденото от теб.

II. КАРНАВАЛ. Чрез предпочитаната карнавална форма групата отдава почит към карнавалността на живота. Понятието „карнавал“ съдържа в себе си вечния игрови импулс, желанието за разрушаване на шаблона чрез игра.

III. ДОКУМЕНТ. През 1988 г. групите започнаха издаването на месечната брошура „Ку-ку-дневник“ с основни рубрики: „Манифести-концепции“ (материали за световния авангард), „Опознай кукувиста“ (шеговити разкази за участници в движението), информация за предстоящи културни събития в столицата и галерия от рисунки. Основни съставители на брошурата са Велико Щербанов и Орлин Дворянов.

Мобилната конструкция „Сито на светлината“, използвана по Перловската река, е въвлечена от „ДЕ” при акцията им „Излъчване към бъдещето“ през юли 1988 в Студентския град. Отново е потърсена вариативност, разгъната във времето - инсталацията се разполага под различни форми в междублоковите пространства, служи като „арка“ над пешеходни алеи или придобива вид, подходящ за детски игри.

През 1989 „ДЕ" продължават проекта „Мостове на изкуството" в Ловеч, по покана на колегата им Любомир Байчев, който става техен съавтор, но вече в доста по-мащабен по размери, а и визуално много по-внушителен. Окачената конструкция е успоредна на историческия мост на Кольо Фичето и е дълга около 70 метра. Изградена е от оцветена полиетиленова лента (отново в синьо и червено), нагъната в 7 V-образни дипли, фиксирани във водата чрез 7 плаващи пирамиди, които всъщност са реплики на 7-те каменни устои на оригиналния мост на Фичето, които са били със скулптурни изображения. Мостът в Ловеч се открива за празника на града - Цветница, и е наблюдаван едва ли не от цялото население. Целта на странното и определено много изразително съоръжение, което се рее над река Осъм и хвърля отражения във водите й, е отново провокация към публиката и покана за разговор с нея на тема що е изкуство.

По интервюта на Руен Руенов