23 август 2019г.

Ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими. Ден в памет на жертвите на робството.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Уводна бележка


КАК ЗАПОЧНА ИЗСЛЕДВАНЕТО „ОБЩИНСКИТЕ ЗЕМИ И ТЯХНОТО ПОЛЗВАНЕ ОТ СЕЛСКИТЕ ДОМАКИНСТВА”

Веска Кожухарова

Станка Добрева

В началото на 90-тегодини на 20 век ние, работещите в Института по социология при БАН, имахме много затруднения при решаване на проблемите, свързани с реализиране на теренни социологически изследвания. Намирахме се в почти абсурдната ситуация – в обществото протичаха изключително сложни процеси, а имахме нищожни възможности за непосредствено изследване на ставащото.

Тогава на хоризонта се появиха нашите специализанти oт САЩ, които работиха в България през 80-те години и се интересуваха от проблемите на българското село. Това бяха Мика Мюърс от Американски университет – Вашингтон и Джералд Крийд от Градски университет – Ню Йорк.

Джералд беше работил повече от година в с. Замфирово, Михайловградско и си беше заминал преди 10.11. 1989г., за да работи по своята дисертация.

По време на своята специализация в България Мика беше особено заинтересована от резултатите от ЕСИ „Градът и селото – 86".

И така те дойдоха у нас в началото на 90-те , за да довършат работата си в променената ситуация. Мика ни предложи да се включим в един международен екип, за да реализираме проекта „Деколективизацията и нейните алтернативи”, включващ както представително изследване, така и изследвания, наричани „качествени”, при които с т.н. ГИД събирахме материали за life history, даващи ни възможност да надникнем в интимния свят на процесите и в конкретиката на явленията в хода на тяхното случване. Може би трябва да се добави, че представителното изследване беше направено върху подизвадка на „ Градът и селото – 86”, което ни даваше някакви възможности за сравнителни анализи с фактите отпреди 1989 г.

Следващият проект, който осъществихме, беше посветен на проблемите на екологичното земеделие, проблем, предизвикващ вече сериозно общественото внимание. По този проект работихме с колеги от Института по география при БАН и техните партньори от Държавнния университет – Пенсилвания. Проведената конференция „ Екология и село” показа, че това е проблематика, по която в българските научно-изследователски институти вече е извършена много сериозна теоретична и експериментална работа. Американските колеги бяха силно впечатлени от тридневната работа на конференцията.

Интерес представлява и проектът, финансиран от IREX, който от американска страна се ръководи от Мика Мюърс и Джералд Крийд и е на тема „ Приложение на методи на социалната антропология в други обществени науки”. Макар че този проект се движеше от секция „ Обща социология”, в неговата реализация – тридневен обучителен курс за работа с така наречените „ качествени методи”, работа на терен по 12 спечелени проекта при спазване на правилата на тези методи, тридневна конференция за отчитане на теренната работа и накрая – публикуване на книгата „Малкият свят на социалните процеси”, се включваше Институтът като цяло.

Този проект като че ли беше един от последните отгласи на традициите на задружност, изградени през изминалите 25 години от основаването му. Максим Молхов организира екипа от преводачи от колеги от Института, който включваше Мариана Драганова, Юрай Квака, Димитрина Димитрова, Мария Желязкова и др. Секция МОЕСИ беше поела работата по отпечатване на програми и покани и въвеждаше работата с компютър в ежедневието ни.

Специалистите-социолози от всички секции бяха навсякъде, където беше нужно.

Този преглед на съвместната работа с американските колеги беше направен, за да се посочи накратко, че в продължение на няколко години ние вървяхме към изследването „ Общинските земи и тяхното ползване от селското домакинство”, което изцяло беше реализирано с методите на качествените изследвания. Но не беше само това. Ние работехме добре, бяхме отлични партньори и използвахме по най-добрия начин парите, с които разполагахме. Ние се оплаквахме от счетоводителката, която беше прекалено строга, но Мика харесваше тъкмо това. А освен всичко от всяко изследване се отчисляваха 10% за обслужващата организация, т.е. – за Института, а това беше много важно в онези години.

Общо беше желанието да продължим съвместната работа с американските колеги. След няколко разговора и дълго обсъждане на възможните бъдещи изследвания се стигна до решение за изследване на проблемите за ползването на общинските земи в българските села. Всъщност Мика оформи проблемното поле, а ние трябваше да подготвим първите варианти на въпросниците за дълбочинни интервюта и указанията за работа на терен. Тези въпросници ние отново нарекохме гидове – и защото търсехме връзка с предишната терминология, и защото те наистина трябваше да бъдат наши водачи в изследване на една материя с ретроспективна насоченост.

Изследването трябваше да бъде ситуирано в два етапа. Първият етап трябваше да обхване един дълъг период , завършващ с края на Втората световна война (или както казвахме в работен порядък при общуването с нашите респонденти – до 9.9.1944 г.). Вторият етап трябваше да обхване периода след Втората световна война до времето на провеждане на изследването. За съжаление ние не проведохме втория етап. На първо място поради липса на пари.

Ориентацията към проблемите на общинските земи и други форми на общинска собственост и тяхното използване от селската общност беше свързана с желанието ни да разберем колективистичните нагласи в българското село, които се наблюдаваха в началото на 90-те години. Надявяхме се да „уловим” и някои обяснения за силния кооперативизъм в българските села, особено силно изявил се през 30-те години на 20 век, за доверието в кооперацията и т.н. Опитвахме се да разберем и защитата на ТКЗС (при всички промени в названията на кооперативните стопанства на ежедневно ниво и при всички разговори се говореше за текезесе-то), каквато се наблюдаваше на много места – при това в богати и плодородни села.

Ключ за разбирането беше една ретроспекция, която можеше да ни разкрие някои по-стари мисловни пластове и нагласи. По онова време все още наши възможни респонденти бяха хора, връстници на века, както сами се изразяваха, хора съвременници на няколко типа дълбоки социални промени. Нашите респонденти бяха социализирани по моделите на традиционната патриархалност и с една дълбока любов към земята и земеделието. Всичко това беше предпоставка за богата информативност и за фактология, която щеше да си отиде заедно с последните помнещи, фактология, неинтерпретирана и даваща картина на света, запазена в спомена.

При този проект трябваше да използваме, както вече казахме, „качествени методи” и да препотвърдим натрупания опит от няколко предходни проекта, усъвършенствайки някои практики. Нов момент в нашата работа беше изискването да включим в теренната работа и студенти, които да преминат един обучителен курс.

Колегите от специалност социология в Софийски университет изпратиха за работа при нас четири момичета, студентки първи курс. Ние ги обучавахме и по теоретични въпроси, и по конкретната работа на терена, а в процеса на работа ги включвахме в изследователските екипи. Години по-късно доц. Петя Кабакчиева ни казваше колко положително се е отразило на по-нататъшното развитие на тези студентки натрупаният опит при включването им в нашия проект.

Краят на 1993 и началото на 1994 година дадохме старт на изследването.

Първото изпробване на въпросниците беше беше при работа със студенти, специалност журналистика, които направиха курсови работи по темата. След критичен анализ на материалите ние трябваше да усъвършенстваме въпросниците. Мика беше впечатлена от първите резултати. Те помогнаха и на нас при подготовката на въпросниците за теренна работа. Още в началото трябва да се каже, че тези въпросници в голяма степен бяха ориентировачни, защото конкретните случаи ни навеждаха на въпроси и проблемни гнезда, които ние не бяхме предвидили.

Пробното изследване проведохме през зимата на 1994 г. в село Лозен, което е част от голямата Софийска община. В екипа се включиха още Галя Колева, Мариана Драганова и Вера Петрова, която беше секретар-координатор на изследването и се занимаваше със сложната финансова отчетност на целия проект. Работата в Лозен беше важна за нас и за обмисляне на варианта за представяне на набрания теренен материал. На възложителите се предаваше дешифрирания материал и копие от касетофонния запис. Самият дешириран текст се представяше в две версии. Единият вариант беше буквалният текст според потока на самия разговор с всеки респондент – с всички отклонения и възможни повторения и непоследователност спрямо реда на въпросите в гида. Вторият вариант представяше отговорите на респондентите, обединени и подредени по реда на въпросите в гида, така че можеше да се види различието на мненията или единомислието на респондентите в един преорганизиран текст, но с буквално цитиране на нашите събеседници.

Ние, изследователите, трябваше да изберем три села от различни региони на България.

Първото село беше от Северозападна България, голямо и старо село, с изявени традиции на колективизъм. Имайки пред вид работите на Димитър Маринов, се надявахме да намерим следи от някогашните големи челядни задруги. След изчитане на литература и разговори в Регионалния музей във Враца се спряхме на село Баница.

Това село имаше богато минало, но от началото на 20-те години на 20 век там беше започнала една модернизация както в начина на живот на селските жители, така и във всички земеделски дейности. С други думи – ние бяхме намерили в Баница изключително интересен изследователски обект. Ходихме на еднодневно „разузнавателно посещение”, за да се ориентираме в ситуацията, да се представим на местната власт и да се поинтересуваме за евентуални респонденти. По онова време това беше много важно, защото Баница беше подложена на ежедневни кражби – главно на домашен добитък и птици.

Изпреварвайки последователността на разказа, трябва да кажем, че нашият прекрасен респондент Тодор Дилков, роден 1900 г,след нашето заминаване беше станал една от първите жертви на телефонния тероризъм – по познатия модел – дъщеря му си счупила ръката и т.н. Споменаваме този факт, за да обясним защо беше за нас толкова важна подкрепата на местната власт.

В екипа в Баница, освен нас двете, работиха Мариана Драганова, Галина Колева и Димитрина Попилиева. И четирите студентки, разбира се. За тях Баница беше бойното им социологическо кръщене.

Читателят може да се запознае с това, което сме намерили в Баница. За изследователите работата беше изключително интересна и полезна, защото виждахме как се разгръщат и процеси, които не бяха точно предмет на нашето изследване. Научихме много за духа на българското село в този регион на България.

В дух на самокритичност трябва да признаем, че сме „изтървали” един много важен елемент на местната традиция и нагласите за колективизъм, свързани с общото доене на млечните овце през лятото и формите на проста кооперация за разпределяне на млякото и различните млечни продукти.

Че имаме пропуск, ни подсказа Димитър Маринов след проверка за ситуацията в този регион. За да правим тази проверка обаче ни насочи информацията, на която попаднахме във второто изследвано село – Настан, Девинска община. Това родопско село ни даде друг тип информация за традициите за колективизъм. И за още нещо. Жителите на това село, които бяха запазили българските си имена, винаги подчертаваха, че са атеисти. Те се идентифицираха като българи, но за своя религия не припознаваха нито исляма, нито православието.

Третото село, което стана обект на изследване, беше Синитево, Пазарджишко. Това беше богато село, свързано с пазара от много години. Те продават оранжерийна и неоранжерийна зеленчукова продукция и много цветя. То беше изследователски обект и на един друг проект – „Новото социално разслояване в българското село”, финансиран от Фонд научни изследвания. Но парите за публикация не стигнаха и благодарение на Омда, преди няколко години, резултатите от изследването станаха известни на широката публика.

Тези три села даваха относително цялостна картина за ползването на общинските земи в българското село. Ние представихме на възложителите организираната по определени правила първична информация и не знаем как е използвана от тях. Макар че изследователският екип от България имаше право да прави научни разработки на базата на набраната информация, този материал почти не е използван с такава цел.

Считаме, че е правомерно да предупредим евентуалния читател за разликата между общинската собственост и общинските земи през изследвания период и сегашната ситуация. През изследвания период общинската земя и другата общинска собственост е собственост на общината в нейното първично значение – едно село е една община и цялата общинска собственост е на жителите на цялото село и се ползва по определени правила. Това много ясно е очертано от информацията в Баница. Селото е наследило „от незапомнени времена” тази земя, гора или друга собственост или пък я е придобило по друг начин – напр. чрез закупуване, построяване чрез доброволен труд и др. В Баница веднага след Освобождението решават да закупят земята на забягналия в Турция Рушид бей. Цялото село събира пари и двама души заминават за Цариград с дисаги, пълни с пари, за да откупят мястото. След завръщането им решават, че няма да делят земята на дялове в зависимост от това кой колко пари е дал, а ще я оставят за общоселско ползване. Така се появила Селската ливада. Пак в Баница с общи пари и труд построяват през 1939 г. училище.

В Настан случаят е малко по-друг. В местността Мурсалица, известна днес с ендимичния мурсалски чай, идвали юруци да пасат добитъка си.Там бил убит човек и задължили настанци да платят „кръвнината”. Те платили и Мурсалица останала на селото. Подобни случаи са описани в много български села. В Добродан, Троянско закупили за общоселско ползване от бягащите турци пасища и гора. В село Самоводене построяват общоселска мелница и с приходите от нея са покривали някои необходими общоселски разходи.

В днешната ситуация общината е нещо друго. Тя е етаж на административната структура на страната и включва група села с център град или голямо село. Сега общинска собственост е общоселската собственост на всички села, влизащи в административната юрисдикция на съответната община. Сега нито едно село няма своя собственост – с някогашната общинска собственост се разпорежда Общинският съвет. При продажба на такава собственост съответното село не получава нищо.

И нека добавим още един щрих към ситуацията. В много села някогашните мери, т.е. общоселските пасища се раздават в много общини на арендатори (най-често за нищожна рента), които ползват тези земи за директни плащания. Днес общините се стремят да се освободят от своята собственост, бидейки верни на новата капиталистическа доктрина, че държавата, респ. – общината, е лош стопанин. Казваме новата капиталистическа доктрина, защото при старата, т.е. преди 9.9.1944 г. общините са се стремили да придобиват собственост.

По същество изследването за общинските земи не беше завършено, защото вторият етап изобщо не беше започнат. Може би новите поколения изследователи ще се върнат към темата за общинските земи и тяхното ползване от селската общност. Днешните изследвания, убедени сме, ще покажат картина, която не е твърде оптимистична.

Продължихме да работим и след приключване на първия етап на изследването "Общинските земи и тяхното ползване от селското домакинство" с Мика и Джералд, но по други проекти.

Нищо от предложеното на читателя изследване не е публикувано у нас. Има запазен по един машинописен екземпляр. Нямаме информация и за публикация в САЩ.

Сега благодарение на проекта на ФНИ FFNNIPO 12 00757 резултатите стават достояние на всички интересуващи се от съдбата на българското село.

 

Обратно към изследването >>>