18 юли 2018г.

Годишнина от рождението на Левски, празник на гр. Левски и гр. Карлово. Ден на гражданска защита

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Априлският пленум

60 години от края на култа към Сталин и Червенков

април 02, 2016

60 години от Априлския пленум!

60 години от комунизацията на днешните антикомунисти!

червенков1

На 2 април се навършват 60 години от Априлския пленум на БКП, на който се слага край на репресивните методи за налагане на съветската власт и култът към личността на Сталин и Червенков. Пленумът продължава рекордните пет дни и Вълко Червенков е сменен с все още непопулярния партиен функционер Тодор Живков.

Априлски-плинум

Тодор Живков залага на друга, безкръвна и ефективна за онзи момент стратегия за справяне с опозиционните настроения  сред българския обществен, творчески, научен и царско-военен елит. Представителите на  потенциалния враг и техните деца получават същите възможности за кариерно развитие като децата на партийния елит.

перестройчици

Инсталирани са по списък във всички държавни институции, в това число и ДС, без да е задължително да блестят с качества, и те се превръщат в най-верните защитници на властта.

Днес „доведените” деца на онзи режим  го обявиха за престъпен, без да изпитват угризения, че самите те са част от това престъпление.

При инсценирания пожар в Партийния дом изгоря  част от партийния архив, а друга бе изнесена, укрита и унищожена с любезното съдействие на КТ „Подкрепа” и отец Амбарев. Така бе заличена за поколенията прелюбопитна информация – с коя партийна директива се пристъпи към скрита комунизация на враговете на комунизма и с какви привилегии поименно бяха „репресирани” героите на днешното време. Липсва и информация и с кой друг партиен указ същите лица бяха определени да извършат прехода към постсоциализъм. Тази информация се пазеше в архива на БКП. Липсата й  им дава силата да раздават присъди, да пригаждат историята по собствения си вкус; да сортират с аристократично самочувствие правилни и неправилни хора и идеи.

ПРЕЛЮДИЯТА КЪМ КУЛТА

вълко червенков3 Вълко Вельов Червенков е министър-председател на НРБ в периода 1950-  1956 година. Още съвсем млад влиза в младежката организация на БКП и нейните терористични групи. През 1925 година е осъден задочно на смърт и заминава за Съветския съюз, където прави кариера в Коминтерна. Връща се в България през 1944 г. и след смъртта на Г.Димитров  става Първи/Генерален/ секретар на ЦК на БКП. Малко по-късно по съвместителство и министър-председател. Името му се свързва с налагане на Сталиновата линия за установяване на съветската власт. Червенков е безпощаден с инакомислещите, както и  към комунисти, които не приемат силовото налагане на новия политически модел. По негови директиви са създадени „лагерите на смъртта“.

Вълко Червенков копира и пренася на българска земя Сталиновата политика почти едно към едно,  организира и поощрява култ към собствената си личност. На негово име е наречена Медицинска академия в София и един от столичните райони.

Неговото време остава в историята и с уникалния отговор „Сталин ни го даде” на поздрава „Добър ден”.

-Добър ден.

-Сталин ни го даде.

Поздравът не се налага, предизвиква повече смях и закачки, но за някои се превръща във вълшебната думичка за влизане в орбитата на партийната и комсомолска привилегирована класа. Отказът от новия поздрав за други се превръща в клеймо за идеологическа непригодност.

Любопитното е, че този поздрав никога не е иницииран от Москва, и е едно от многото доказателства, че проблемът на комунистическата идеология, както и на всяка друга, са хората, които я  налагат, редактират и допълват със собствен послепис. 

ЕПИГОНОМАНИЯ

Червенков стига  и до други крайности в стремежа си да прилича на Сталин – започва да имитира поведението, жестовете му и начин на обличане. Иска да изглежда страховито като него и наистина всява страх у съпартийците си, въпреки че имитациите му предизвикват и скрит присмех.

Вълко-Червенков-Георги-Димитров

Смъртта на Сталин го освобождава от задължението да се прави на негово копие, но той продължава да следва вече поетата линия на обожествяване и самообожествяване.

сталин-вълко-червенков

На погребението на съветския лидер на 9 март 1953 г., Червенков усеща полъха на нова енергия сред съветския партиен елит, но така и не схваща, че КПСС се готви да приключи с репресивната политика, и носител на промяната ще бъде Никита Хрушчов. След няколко издънки, в начало на 1954 г. Червенков е привикан в Москва, където е подложен на остри критики заради продължаване на сталинистката линия. В края на януари длъжността Генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, първи секретар става Тодор Живков, но Червенков остава министър-председател и член на Политбюро; продължава да налага своята политическа линия, което прелива капката на търпението.

АПРИЛСКИЯТ ПЛЕНУМ

Хрушчов-Живков

На 3-4 юни 1955 година, в качеството си на първи секретар на ЦК на КПСС, Хрушчов пристига в България. Червенков допуска фаталната  грешка, като не осуетява възможността Тодор Живков да остане насаме с госта. Несъмнено между Живков и Хрушчов са протекли разговори, в които съветският лидер е бил надлежно информиран, че Червенков не желае да скъса с отречения вече модел.

Така в началото на март 1956 г. Вълко Червенков и цялото Политбюро на ЦК на БКП са поканени в Москва, под претекст да получат разяснения, относно решенията на ХХ конгрес на КПСС, на който Хрушчов осъжда Сталин и разкрива за масовите репресии в Съветския съюз.

В делегацията влизат и вицепремиерите Иван Михайлов, Георги Чанков, Райко Дамянов и Антон Югов, министърът на вътрешните работи Георги Цанков и Тодор Живков. Посрещат ги Хрушчов, Булганин, Молотов, Ворошилов и Суслов.

Вълко Червенков  носи  отчетен доклад, задължителен за такива консултативни срещи, но вместо да му даде директно думата, Хрушчов пита кой ще говори от името на българската делегация. Червенков не успява да си отвори устата. Тодор Живков става и казва, че Политбюро го е натоварило да изрази общото мнение. Хрушчов се извинява на Червенков, че са настъпили „непредвидени обстоятелства“, и дава думата на Живков. Живков, по примера на Хрушчов, критикува култа към личността на Сталин. Добавя, че Червенков е проводник на този политически курс в България: насадил и култ към собствената си личност, позволил да му изваят бюстове и да ги поставят в различни институции, ръководел държавата от Евксиноград. Докато Живков чете, Булганин се обръща към Хрушчов и казва: „Съвсем, съвсем като у нас!“

След Живков и другите членове на българската делегация  се изказват против Червенков. Райко Дамянов предлага да го свалят от премиерския пост.

Когато все пак му е дадена думата, той практически вече е обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това и на култ към себе си.

Вълко Червенков2 Кадровата смяна е легализирана на Априлския пленум на ЦК на БКП /2-5 април/ 1956 година. Докладчик е Тодор Живков. Той казва същото като в Москва, но вече пред българския партиен елит. Вълко Червенков е обвинен за множество компрометиращи режима уклони – „култ към личността“, репресии срещу активисти на БКП, „нарушаване на законността“ от страна на вътрешното министерство, „грешки“ на съдебната система, неуспехите в селското стопанство и културната сфера, пораженията в идеологическата област. Другите изказвания са в същия тон. На пленума обаче се чуват и други гласове – възмущение, че изборът на Живков е предрешен, а партията разполагала поне с 500 човека, подходящи за този пост.

Гласовете увисват във въздуха.

Съдбата на Червенков след пленума минава от преместване на по-безвредни позиции до изваждане от състава на Политбюро, реабилитиране и окончателно изключване от БКП.

Вълко Червенков е замесен в присъдата на Трайчо Костов, гибелта на пролетарския художник Александър Жендов,  процесите срещу политическия ветеран Атанас Буров, осъден на 20 г. строг тъмничен затвор; срещу „католиците – шпиони“, завършил със смъртни присъди и такива с дългосрочен затвор. Същевременно дисидентът Георги Константинов, взривил през 1952 г. паметника на Сталин (докато е още жив), получава 20 г. затвор, а не смъртна присъда.

При управлението на Червенков окончателно е смазано съпротивителното движение на горяните – първата въоръжена съпротива в новообразуваните социалистически държави след Втората световна война.

Приема се, че Вълко Червенков носи  пряка отговорност за репресиите срещу партийните дейци до 1951 г.  Този факт не фигурира в списъка с искания на антикомунистите за подробно изучаване на престъпленията на комунистическия режим в училище. Би било равносилно на признание, че историческата отговорност винаги е лична, и няма ЗАДЪЛЖИТЕЛНО покритие с вяра, идеология, убеждения. Би накърнило и образа на новия култ -

КУЛТЪТ КЪМ ПОЛУИСТИНАТА ИЛИ ЧАСТИ ОТ НЕЯ.

Между редовете.сом