19 август 2018г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Кой и защо отстрелва "спонсорите" на управляващите? (2003)

В. "Сега", 25 април 2003 г.

Очевидно в МВР девизът сега е "Да живее естественият подбор". Защо говоренето и снимките на ген. Бойко Борисов изместиха истинските проблеми с престъпността, която главоломно расте през последните 6 месеца?

Генерал-майор Атанас Атанасов

Слушах това, което каза Бойко Борисов в "Неделя 150" по повод бомбения атентат на "Цариградско шосе". Неговите вопли за законодателни промени и извънредно положение не само че не обясниха защо МВР е неспособно да се справи с престъпността, но и показаха отчайваща липса на визия и на ясни стратегически цели пред професионалното ръководство на вътрешното министерство. За мен е ужасяващо, че в МВР хората, на които законодателят е възложил инициативата да подготвят и внасят законодателни предложения - министърът и неговият политически кабинет, - не само че не го правят, но нямат и не са в състояние да предложат на обществото каквато и да било политика за борбата с престъпността.
Отчайващи са и жалките опити на Борисов така "по народному" да обосновава нуждата от хаотични законодателни промени, за които очевидно собственото му парламентарно мнозинство няма воля. При липсата и на ясен план, и на воля за действие, и на целенасочен отпор на престъпността от професионалното ръководство на МВР!?

Не си ли говорят тези хора?

Правят ли криминологични изследвания? Имат ли формулирани някакви приоритети? Как подготвят законодателната програма на министерството? Идентифицирали ли са рисковете пред вътрешната сигурност и обществения ред? Истинска загадка...

Вместо това ни се поднасят снимки, като че ли досега снимките в печатните медии и репортажите по телевизиите не са достатъчни доказателства за осезаемото присъствие на мафията във властта. Впечатлението е за тотален хаос в МВР, за хаотични движения и стреляне напосоки. Основно битката с престъпността се води из медиите, а през останалото време, както каза Таня Дончева, главният секретар играе мач, а подчинените му гледат от първия ред...

За хората, които не знаят, искам да кажа, че започнах професионалната си кариера през 1988 г. като прокурор - бях последователно младши, заместник районен и районен прокурор. През 1992 г. станах директор на РДВР в първия кабинет на Филип Димитров. Целият ми професионален опит е свързан с наказателната политика, борбата с престъпността и националната сигурност. От всичките 13 години на българския преход вече 11 отблизо наблюдавам процесите в МВР. Това, което става там сега, е съпоставимо само с времето на правителството на Беров.

Помните ли какви ярки медийни изяви ни облъчваха всеки ден? Гражданите със затаен дъх следяха как Иво Карамански и неговите сподвижници с джипове ще щурмуват сградата на министерството на "Шести септември". По улиците се водеха боеве. После се провеждаха ювелирни акции, при които загиваха хора. Едно от главните действащи лица тогава беше сегашният директор на НСС и тогавашен секретар на МВР Иван Чобанов. В интервю със Светослава Тадъръкова самият Карамански обяснява, че именно Чобанов е осъществявал контактите и преговарял с него.

Къде е бил тогава сегашният главен секретар, не е ясно, но най-вероятно е наливал основите на охранителния си бизнес. В чия компания, не ми се иска и да си мисля.

Правителството на Беров бе определено като правителство на "Мултигруп" от един следващ министър-председател. Сега правителството на Симеон е правителство на няколко такива структури, не знам дали свързани или създадени от "Мултигруп", но имащи общ генезис в парите на бившата комунистическа партия и ДС. Вече няма никакво съмнение, че легални и полулегални икономически структури, всички с огромен финансов ресурс, изпратиха свои посланици във властта. Това, което наблюдаваме през последните месеци, е истинска война - според мен започна отстрелът на спонсорите. В това време червените загряват около терена. Какво следва - да чакаме ново издание на министър Любомир Начев? Като слушам любезностите, които си разменят Борисов и Станишев, вижда се, че сценаристите на целия този фарс подгряват публиката именно за това.

Аз се чудя защо пред медиите се обясняват Севлиевски и Велчев вместо министър Петканов.

Той и неговият екип са хората, които са длъжни да обясняват на българското общество какво са направили, какво правят и какво смятат да правят, за да спрат тези безумни отстрелвания по улиците на София и на други градове в страната. Как така успяха да преброят стоте организирани престъпни групировки и бандитите в тях, а не са в състояние да ги възпрат. Може би те следват философията на главния секретар, чиято теза винаги след кървавите стрелби е, че пострадалият - много често убит, е криминално проявен, т. е. правилно е отнет животът му. Нещо като подборен отстрел!? Очевидно в МВР девизът сега е "Да живее естественият подбор"...

Юристите знаят принципа - никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Професорът по право Петканов и неговият главен секретар желаят обратното - за това, че не упражняват ефективно предоставените им от закона правомощия, те искат нови - "извънредно положение". Като в Сърбия. Упорито повтарят, че ще има и други убийства. Знаем в България какво ще означава "извънредно положение" - цензура за медиите, а опозицията - в затвора.

За МВР освен убития другият виновен обикновено е съдът, и то за постановените мерки за неотклонение. Като че ли никой не разбира, че става дума за ВРЕМЕННА МЯРКА, която не може да замести наказанието за извършеното деяние. Да търсим справедливост и възмездие чрез мерките за неотклонение за мен като юрист е направо абсурдно. Това означава, че държавата напълно е дезертирала от основното си задължение - да въздава правосъдие. Къде са прокуратурата и близкият приятел на министър Петканов и главен прокурор Филчев?

Защо те не преследват престъпниците, като събират или ръководят събирането на годни доказателствени средства за вината на извършителите на престъпления. Защо не внасят в съда обвинения, професионално издържани и защитени на нивото на най-добрия наказателен адвокат? Нали за това всички ние плащаме данъци. Аз не мога да се примиря с факта, че цялата наказателна репресивна машина работи с такова настървение и в продължение на години, за да доказва, че предотвратявайки престъпление с ембаргово оръжие, съм нарушил закона или че семейството ми колективно шпионираме за САЩ, а в същото време бездейства в борбата с тези, които тормозят цялото общество.

Как така същите тези прокурори са толкова активни и напористи, когато става дума за засегнатата чест на собствения им началник Филчев и напълно бездейни, когато трябва да защитят българските граждани от престъпни посегателства?

В сряда в 9 часа вечерта, след като цял ден говорих пред медиите по това, което се случва през последните дни, се яви призовкар от Военната прокуратура и ми връчи призовка.

Този път съм призован в първия ден след Великден по преписка, която, както ми обясни прокурорът от Военна апелативна прокуратура, е образувана на основание публикация във вестника на червения магнат Манджуков. В нея се твърди, че по времето, когато ръководех НСС, служителите от руския сектор са събирали информация за Филчев. Изглежда, душевното здраве на главния прокурор е приоритет на органите на предварителното производство - при това далеч по-важен от борбата с престъпността. Ежедневните взривове и стрелби по улиците са на доста по-заден план. Е, аз не съм в състояние да внеса успокоение в душата на Филчев, но пък за разлика от него съм сериозно загрижен за състоянието на криминогенната обстановка в страната.

Иначе и аз, ако чета доносите по мой адрес, които произвежда по вестниците ДС-крилото в БСП, би трябвало да искам да се образуват всеки ден дела за защита на честта и достойнството ми. Нямам време и пари за това. Особено след като гаранциите за бандитите, които се возят в коли за десетки и стотици хиляди долари, са 20 пъти по-ниски от гаранцията, която Филчев определи на мен за това, че спасих България от огромен международен оръжеен скандал. Най-вероятно подслушването на цялото ми семейство не даде резултат и сега следва друга форма за натиск. Тези хора не се учат от грешките си - би трябвало отдавна да са разбрали, че не могат да ме накарат да си мълча. Няма начин. Аз съм свободен човек.