Българските турци

 

Материали за българските турци виж и тук >>>

 

ПРЕДЛОЖЕНИ ЗА ПРАВИТЕЛСТВЕНИ НАГРАДИ ПРЕЗ 2015 Г. ЗА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.

Майските протести (щафетни гладни стачки, походи, демонстрации, митинги), в които се включват около 30 хиляди души, са организирани в Североизточна България съвместно от Независимото дружество за защита на правата на човека и Демократичната лига за защита на правата на човека в България (в град Толбухин, сега Добрич). В Джебел организатори са Независимото дружество и Дружеството за подкрепа - Виена 89, а в Казанлъшко развива дейност и Мюсюлманският стачен комитет. Сега за награждаване са предложени създателите и основни ръководители на тези организации.

Идеологът

Мустафа Юмер, който в момента живее в Крумовград и всъщност е единственият от предложените за награждаване, останал в България, е председател на Демократичната лига за защита на правата на човека в България. Идеолог на организацията и ръководител на цялостната й дейност. Неговата съпротива започва още от ноември 1984 г., когато пред сградата на общинския съвет в Крумовград се събират около 250 души, протестиращи срещу започналия в общината през лятото на същата година процес на насилствено преименуване. Градът е блокиран от сили на реда, а Мустафа Юмер е арестуван за три дни. Обвинен, че е подтиквал хората към този протест, през януари 1985 г. той е уволнен по политическа непригодност като учител, а дъщеря му, която е в десети клас, е изключена от училище. В средата на 1986 г. е интерниран във Врачанско.

На 13 ноември 1988 г. Мустафа Юмер заедно с други интернирани турци във Врачанския край основава Демократичната лига за защита на правата на човека, като той е избран за председател. Юмер е идеологът на организацията, а по негов проект впоследствие се изготвят програма и устав.

На 2 май следващата година на среща в Шуменско дейци на Независимото дружество за защита на правата на човека и на лигата, ръководена от Юмер, се решават да започнат щафетни гладни стачки в Дулово и в с. Пристое. На 9 май Мустафа Юмер е експулсиран от България. На 22 май, вече в Турция, той призовава от името на Лигата по радио "Свободна Европа" за гражданско неподчинение, като апелира към всички съмишленици да не излизат на работа от 1 до 10 юни.

Юмер участва и в Парижката среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа, където в реч отхвърля марксизмът като идеология. И определя режима на "партийната олигархия" като "режим, дошъл на власт с помощта на чужда сила, който в продължение на десетилетия с всички възможни средства се стреми да отклони българското общество от закономерния път на развитие, да изолира страната от силно развитата европейска цивилизация, приобщавайки ни към друга примитивна култура". В това обръщение за първи път у нас се поставя въпросът за Кръгла маса: "Единствен спасителен път за тях е да седнат на Кръглата маса за преговори с представителите на неформалните организации за извеждане на страната от дълбоката социално-политическа, икономическа и духовна криза", заявява Юмер.

На 10 октомври той се връща в България, а на изборите в края на 1991 г. е избран за кмет на Крумовград (до 1995 г.)

Организатор на протестна мрежа

Другият, предложен за орден - Юсуф Бабечки, в момента живее и преподава в Анкара. Той е заместник представител на Независимото дружество за защита на правата на човека за Варненска област, ръководено от Зейнеп Зафер (Ибрахимова). Той и Ибрахимова са хората, които изграждат структури на дружеството в Североизточна България, като поставя основите на мрежа, която впоследствие служи за основа на организацията на Майските протести.

Семейството на Юсуф Бабечки е изселено в Северна България от Корница след Корнишките събития през 1973 г. Заради отказа си да си сменят имената в началото на 1985 г., те са насилствено преместени от Толбухинско (Добричко) в село Климент, Шуменско. През юни 1985 г. той, Зейнеп Ибрахимова и други техни съмишленици правят опит да избягат от страната, за да информират международната общественост за насилствената асимилационна политика на режима. Властите ги залавят и осъждат на различни срокове затвор, Юсуф Бабечки - на 2 години и 4 месеца. Освобождават го през 1987 г.

След затвора семействата на Юсуф Бабечки и Зейнеп Ибрахимова са изселени в Михайловградско. Там в края на 1988 г. те установяват връзка със секретаря на Независимото дружество за защита на правата на човека Димитър Томов, който живее в Михайловград (Монтана), и стават членове на Дружеството. За да ограничат действията им, властите ги връщат в село Климент.

На 16 януари 1989 г. Зейнеп Ибрахимова, Юсуф Бабечки и техни съмишленици мюсюлмани започват гладна стачка в знак на солидарност с гладната стачка на Петър и Вера Манолови. В отговор комунистическият режим експулсира на 3 февруари Юсуф Бабечки и сестра му Вайде Бабечка заедно със Зейнеп Ибрахимова и брат й Ибрахим Ибрахимов, както и техните семейства.

Бунтарят

Третият, който се очаква да бъде награден, е Али Орманлъ – зам. председател на Лигата за защита на правата на човека в България. Той в момента живее в Чорлу, Турция. Орманлъ е активен участник в започналия на 17 януари 1985 г. бунт в село Ябланово срещу насилственото преименуване, потушен с голяма жестокост с участието на Сливенската танкова бригада. Арестуван е и е задържан в окръжното управление на МВР в Сливен в продължение на година и половина. В средата на 1986 г. е въдворен в концентрационния лагер в Белене до края на 1987 г. След освобождаването му от лагера е интерниран във Врачанско.

Участва в учредяването на 13 ноември 1988 г. на Демократичната лига за защита на правата на човека в България и е избран за неин зам. председател.

Орманлъ играе сериозна роля за създаване на структурите на лигата в различни райони. Според документите на Държавна сигурност, нейни структури са създадени в Сливен, Котленско (с. Ябланово), Търговище, Шумен, Лозница, Дулово, Севлиево, село Раковски, село Недоклан в Разградска община, Силистра, село Клокотница в Хасковска област, село Свещари, Тервел и други.

Пак по данни на ДС в основата на демонстрациите в Шумен, Силистренско, Дуловския район, Търговищко и други са местните клонове на лигата

Орманлъ е експулсиран от България на 9 май 1989 г.

 

Предложението е на Михаил Иванов, поместено е в "Дневник" - http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/05/27/2540866_neizvestnite_deici_na_mjusjulmanskata_suprotiva/