"Изповедите на акад. Сендов" - 7

Валентина Петкова

В началото на 90-те години на миналия век група учени от БАН, с благословията на Симеон Сакскобургготски, започват да търсят тленните останки на цар Борис Трети в двора на резиденция “Врана”. Единственото, което откриват, е стъкленица със сърцето на монарха. Пряк участник в събитията е акад. Сендов, по това време председател на Академията.


 - Акад. Сендов, какво беше вашето участие в откриването на сърцето на цар Борис Трети?
- През есента на 1991 г. проф. Димитър Витанов от БАН се заема да търси погребаното тяло на цар Борис Трети. Както е известно, той е бил погребан в Рилския манастир, след това е препогребан в параклис в парка на резиденция “Врана”. Този параклис обаче е разрушен и тленните останки на цар Борис Трети изчезват. След 10 ноември 1989 г. се откри възможност да се търси наново.
 На 6 октомври 1990 г. БАН получава декларация, подписана от Симеон Сакскобургготски, от майка му и сестра му. В нея се казва: “Одобряваме извършеното от БАН и Софийския народен съвет обследване на двореца “Врана”, при което е открит вторият гроб на цар Борис. Тъй като цар Борис беше незаконно препогребан в парка на двореца “Врана” на 24.04.1946 г., считаме, че е дошло време да се възстанови законният статут на погребението. Тленните останки на покойника да бъдат върнати на Рилския манастир, което беше неговото и на семейството желание”.
 Търсенето на гроба се ръководи от проф. Димитър Витанов. Той взема група войници да копаят там, където е бил параклисът. Първите дни нищо не намират. Една сутрин, като започват пак да копаят, войник чупи с кирката си някаква стъкленица. Изваждат я и се вижда, че в нея има сърце. Веднага ми се обаждат, като на председател на Академията. Отидох и сложихме сърцето в друга стъкленица, пак с формалин, и я занесохме в БАН. Все още не знаехме на кого е това сърце. В сърцето имаше поставена запоена стъклена тръбичка и вътре в нея бележка. Свиках пресконференция и пред телевизията счупих тази тръбичка и извадих бележката - лист от бележник на Медицинска академия. На него беше написано: “Сърцето на Н.В. Цар Борис Трети, 28 август 1943 г.” И подписите на лекарите, които са установили смъртта.
 В протоколите от балсамацията на цар Борис Трети се казва, че всички вътрешности са били изсушени и сложени в ковчега му. Сърцето обаче е било поставено отделно в стъкленица.
- Защо е било отделено?
- Защото сърцето е най-важният орган, чрез който се установява причината за смъртта. Заключението, както се вижда от протокола, е, че причината е инфаркт. Оригиналната бележка, която беше написана на ръка, предадох по-късно на Симеон Втори.
 Беше загадка как стъкленицата е попаднала сама в пръстта. Нито царицата майка, нито онези, които са присъствали на погребването на тялото на цар Борис в Рилския манастир, имаха спомен за тази стъкленица със сърцето.
 Тогава се обадих по телефона на цар Симеон, за да го питам какво да правим. Отговори ми, че изцяло се доверява на решението на БАН и на това, което кажат свещениците. Реши се сърцето да се погребе в Рилския манастир.
- Продължихте ли да търсите тленните останки на цар Борис на други места в парка “Врана”?
- Търсиха на много места. Нямаше никаква следа от ковчега с тялото...
 Имам съмнение, че тази стъкленица е била оставена в Медицинска академия и след това отделно някой я е заровил във “Врана”. Но това са само догадки без доказателства... Ако е изваден ковчегът и стъкленицата е била там, как щеше да остане цяла-целеничка? Този въпрос продължава да стои открит.
- Кой ръководеше операцията?
- Ръководството на повторното изследване на сърцето поверих на мой много доверен приятел и известен патолог, д-р Дойчин Дойчинов. Потвърди се диагнозата, която бяха дали първоначално лекарите.
- Т.е., че цар Борис не е бил отровен от Хитлер?
- Заключението е инфаркт, но вследствие на какво - е друг въпрос.
Тогава имах нужда от съдействие за организиране на погребението на сърцето на цар Борис Трети и се обърнах към председателя на Народното събрание Стефан Савов. Той обаче беше труднодостъпен, правеше се на постоянно зает и не ме приемаше. Но както и да е, накрая успях да се добера до него. Реши се да се направи Обществен комитет за пренасяне на сърцето в Рилския манастир. Този комитет се председателстваше от Стефан Савов и в него участваха Васил Гоцев, Галя Дичева, Димитър Иванов, д-р Дойчин Дойчинов, д-р Петър Константинов, Христо Дерменджиев, Иван Крадлеков и моя милост. Наследниците на цар Борис пожелаха пренасянето на сърцето да стане без участието на държавни органи и охранителни коли.
- Преди да бъде отнесено в Рилския манастир, къде се е съхранявало?
- В трезор на БНБ. В протокол от 23 август 1993 г. е записано: “Сърцето на о Бозе почившия цар Борис Трети бе поставено в оловна капсула с монтирана върху капака бронзова възпоменателна плоча с надпис. Над него е монтиран вензелът на царя. Оловната капсула със сърцето беше поставена в специално сандъче от орехово дърво.” На другия ден то беше положено в Рилския манастир.
 - Имаше ли единомислие?
- Нямаше възражения, нито разправии. Преди това бяхме уточнили подробностите със Симеон Сакскобургготски.
- Защо ви се е доверил Симеон? Кога за пръв път се срещнахте с него?
- Първата ни среща е през лятото на 1991 г. в Мадрид. Тогава бях президент на Международната федерация по обработка на информация, която организира Световния конгрес по компютрите. През 1991 г. този конгрес се състоя в Мадрид под мое председателство. Желанието ми беше да поканя краля на Испания Хуан Карлос да открие конгреса и на него да присъства и Симеон. Кралят беше зает и не можа да дойде, затова и Симеон не дойде. Но цар Симеон ме покани на вечеря, на която събра видни испански учени, в неговата резиденция в Мадрид. След това ме попита - “Искате ли да видите краля?” Отговорих му - “Кой не иска?” На другия ден дойде да ме вземе от хотела с колата си и отидохме заедно в резиденцията на крал Хуан Карлос извън Мадрид. Царят много добре шофираше сам автомобила си. Караше луксозна американска кола, подарена му от неговия съученик - краля на Мароко... Хуан Карлос ни посрещна много сърдечно и тримата заедно прекарахме повече от час в интересен разговор.
- Отношенията ви с царя сега какви са?
- Много добри.
- Не очаквахте ли повече от него като управленец?
- Едно от големите престъпления на СДС е, че му затвори пътя да стане президент. Той трябваше да стане държавен глава, тъй като за това е роден и за това е учил. Нямаше тогава по-подходящ от него. Можете ли да си представите - СДС го отряза! Но, това е. Ние режем пъпките, от които може да се получи плод. От дъно ги режем.
- Защо?
- Защото не се гледа за доброто на България, а дали “нашата партия ще спечели”... Но, както се казва - никога не е късно царят да стане президент.
 
СТОИЧКОВ ПРОПРАВИ ПЪТЯ МИ В ИСПАНИЯ
През пролетта на 1991 г. заминах за Мадрид по подготовката на конгреса на Международната федерация по обработка на информация. На летището ме посрещнаха от посолството и сред тях имаше едно момче, което ме питаше как е в България, какво правите и т.н.
Като тръгнахме да излизаме от летището, виждам, че това момче се качва на една страхотна червена спортна кола. Поинтересувах се кое е това момче? Оказа се, че това е Христо Стоичков.
- Не сте познали Христо Стоичков?
- Тогава не го познах, а и да си призная не съм запалянко и не се интересувам от футбол. Обаче какво стана след това. Където и да отида с тези испанци, които ме посрещнаха на летището, не казваха това е проф. Сендов, председател на БАН, президент на Световна асоциация, а ме представяха - това е г-н Сендов, приятелят на Христо Стоичков. Така се сдобих с голям авторитет в Испания, благодарение на Стоичков, който се държа много мило. Беше дошъл на летището, защото вестниците писали, че председател на Компютърния конгрес е българин. Испанците останаха с впечатление, че сме си много близки.
Години по-късно, когато бях посланик в Япония, разбрах, че там, където Христо Стоичков е бил треньор, има асоциация на негово име. Тази асоциация има празник всяка година и ме канеха редовно. Но аз вече знаех кой е Стоичков и казвах, че съм му стар приятел...

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4225459