25 май 2019г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

4 ноември 1997

 
София, 4 ноември 1997 година
Брой 86 (1782)


ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ


София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ ВЪВ ВТОРАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЛИДЕРИТЕ НА ПАРТИИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА НАРОДНА ПАРТИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ СЪЮЗ (БРЮКСЕЛ, 27 ОКТОМВРИ 1997 ГОДИНА). Документът е предоставен на БТА от Службата на говорителя на МВнР и е адресиран до средствата за масово осведомяване.


На 27 октомври 1997 г. в Брюксел се проведе Втората конференция на лидерите на партии от Европейската народна партия и Европейския християндемократически съюз.

В конференцията участваха Жан-Клод Юнкер, министър-председател на Люксембург и председател на ЕС; Вилфрид Мартенс, председател на Групата на Европейската народна партия ЕП; Том Спенсър, председател на Комисията по външната политика, сигурността и отбраната на ЕП; Гюнтер Бурхард, директор на Генералната дирекция IA на ЕК; Ханс Пьотеринг и Елмар Брок, членове на ЕП; Виктор Чорбя, министър-председател на Румъния; Едуард Адамс, президент на Малта; Й. Лукс, заместник-министър председател и министър на селското стопанство на Чехия; Сандор Лесзак, председател на Унгарския демократичен форум; Ян Зарногурски, председател на Християн-демократическия съюз на Словакия; А. Саударгас, председател на Християндемократическата партия на Литва и министър на външните работи; Л. Петеръл, председател на Християндемократическата партия на Словения.

Съюзът на демократичните сили (СДС) бе представен от г-н Асен Агов, председател на Комисията по външна и интеграционна политика на Народното събрание.

По време на срещата бяха дискутирани основно процесът на разширяване на ЕС, започването на преговори с кандидатстващите страни, участието и съдържанието на планираната за началото на 1998 година Постоянна европейска конференция. Изложени бяха известните позиции на страните от ЦИЕ по тези проблеми.

В своето изказване Асен Агов направи следните конкретни предложения, които бяха приети изцяло:

- Европейската комисия да определи един критичен минимум от критерии за започване на преговори;

- При годишния преглед на страните да се наблегне върху изпълнението на Партньорството за присъединяване;

- При положителен годишен преглед на ЕК за състоянието на дадена страна началото на преговори за присъединяване да има автоматичен характер.

Конференцията прие предложения от Групата на ЕНП проект за резолюция относно разширяването, "Програма-2000" и Стратегията за присъединяване.

Председателят на Комисията по външна и интеграционна политика на 38-ото Народно събрание Асен Агов проведе среща с председателите на Комисията по външна политика на Белгийския сенат и на Камарата на представителите, на която бе обсъден широк кръг проблеми на двустранните отношения и интегрирането в ЕС и в НАТО. Подчертано бе, че значителните и нарастващи белгийски инвестиции в България представляват сериозна материална основа за развитието на двустранните отношения във всички области.

Асен Агов подчерта пред белгийските си домакини, че България и занапред ще разчита на подкрепата на страните от Бенелюкс за ускореното ни интегриране в ЕС и в НАТО. Обсъдени бяха различни варианти на решения, които в крайна сметка да позволят едновременното започване на процеса на разширяване на ЕС.

Асен Агов отговори подробно на всички въпроси, които интересуваха белгийските парламентаристи относно интереса на България за членство в НАТО колкото се може по-скоро, както и за предприеманите от българските власти действия в тази насока. Отправена бе покана до председателите на комисиите по външна политика на Сената и на Камарата да посетят България в удобно за тях време.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ПО ПОВОД НА ВНЕСЕНИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ УПРАВЛЯВАЩОТО МНОЗИНСТВО ЗАКОНОПРОЕКТИ. Документът е гласуван на съвместно заседание на Висшия съвет на Българската социалистическа партия и ПГДЛ на 1 ноември 1997 г. и е предоставен специално за Пресслужба "Куриер" при БТА.


Парламентарната група на Демократичната левица е силно обезпокоена, че управляващото мнозинство е внесло в Народното събрание законопроекти, които могат да бъдат обединени в една група като антидемократични и дискриминационни, които явно следват политическа линия на реставрация.

1. Тези законопроекти противоречат на общопризнати принципи на правото и на правата на човека, съгласно които е недопустимо да се прилагат закони с обратна сила и с вдигане на давността.

Законопроектите налагат ограничения на правата на гражданите, основаващи се на идейни и други убеждения, политическа и социална принадлежност.

Според тях се допуска колективна вина, колективна юридическа отговорност и административни ограничения.

Посочените законопроекти задължително премахват съдебната защита на индивидуалните права.

2. Внесените законопроекти са свързани с болезнини събития от отечествената ни история. Една част от тези законопроекти имат едностранно реабилитационен характер. Други са определено репресивни, а трета част са с открито реваншистки характер.

Парламентарната група на Демократичната левица не може да приеме отмяната на Наредбата-закон за съдене на виновниците за въвличане на България в Световната война на страната на фашистката коалиция. Това ще противоречи на чл.5 от Мирния договор на България със съюзните държави от 1947 г. България ще се окаже единствената държава без наказателно законодателство за военнопрестьпниците. Във всички страни, засегнати от фашизма, са действали аналогични съдилища и никъде досега няма отмяна на присъди заради това, че законодателството е извънредно. Може да се създаде опасен прецедент в европейската правна и политическа практика от гледна точка на установеното статукво след Втората световна война.

Зад предложенията за отмяна на Наредбата-закон за народния съд проличава прозаичният интерес - реституция и реставрация.

3. Приложените законопроекти са в остро противоречие с международните договори, приети и ратифицирани от Република България, а именно:
- Общата декларация за правата на човека;
- Международният пакт за икономическите, социалните и културните права;
- Международният пакт за гражданските и политическите права;
- Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи;
- Конвенция 111 на Международната организация на труда относно дискриминацията в областта на труда и професията.

4. Чрез тези законопроекти се допускат и нарушения на разпоредби на Конституцията на Република България, отнасящи се до преследване или ограничаване на правата поради политически или други убеждения, както и правото на труд и на защита от закона. Допуснато е законодателно нарушаване на конституционния принцип на равенството.

Особено тревожни са дискриминационните действия на управляващите, намиращи израз и в масовите политически уволнения във всички държавни органи и ведомства.

Приемането на посочените законопроекти и действията на управляващите водят до накърняване на правата и основните свободи на гражданите на Република България. Всички те са дискриминационни, антидемократични и по същество рушат националното съгласие. Те нямат нищо общо с провеждането на реформите в страната.

Ние смятаме, че нашата главна цел трябва да бъде изграждането на общество с демократична политическа и правна система и пазарна икономика. Пътят към националното помирение и гражданския мир минава не през едностранно отричане, а през общото ни желание заедно да градим една нова България без насилие, дискриминация и политически терор.

(Пресслужба "Куриер")


* * *


ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ


София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО (ЧАСТ ПЪРВА) НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ЯНКО ЯНКОВ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "ДНЕВЕН ТРУД". Документът е адресиран до акредитираните в София посланици на държавите, подписали Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и е предоставено за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.


На 7-а страница на днешния брой на в-к "Дневен труд", брой 300 (15 449), от 1 ноември 1997 г., е публикувана журналистическата статия на Валерия Велева "Доган: Не съжалявам за затвора". В нея са включени като цитати "откъси от 76-страничното затворническо досие на Ахмед Доган" (както гласи рекламното каре на 1-ва страница на вестника) и "казани днес" изявления на самия Доган (изразът "казва днес Доган" е вмъкнат в журналистическия текст и внушава, че под "днес" трябва да се разбират "последните няколко дни", през които журналистката е подготвяла статията си и лично е разговаряла с лидера на ДПС).

В статията са включени изявленията на Ахмед Доган, че: 1) след Старозагорския затвор той е изпратен в Пазарджишкия, където "бяха най-върлите престъпници, там беше и Янко Янков"; 2) там "Доган създава такава организация, че неговите протести за правата на българските турци стигат до Европа"; 3) в тази организация "връзката му със света са приятелката му Таня, от която има син, Янко Янков и приятелят му Валентин" (обърнете внимание: изброяването е изчерпателно, а не "отворено"!); 4) след успешната операция с изпращането на написаната от него декларация, прочетена на 31 май 1989 г. на Парижката конференция по човешките права, той е викан на разпити в Главно следствено управление на "Развигор", и че "органите на ДС изведнъж се оказаха в задънена улица", тъй като "един изолиран затворник в Пазарджик въпреки всичките мерки за сигурност продължава да ръководи съпротивата срещу властта"; 5) "в двойни капачки на бурканите, в които затворниците получават от домашните си храна, Доган изпраща, написана на пелюр, декларация, която е прочетена на 31 май 1989 г. на Първата конференция по човешките измерения в Париж".

Във връзка и по повод на посочената статия с настоящето отворено писмо правя следните изявления:

Първо: Изпращането и получаването на тайна кореспонденция (както и изпращането и получаването на пари, притежаването на които е строго забранено в затворите!) чрез двойни капачки на бурканите за храна е един от многото и успешно използвани методи в българските затвори. Други подобни методи са например използването на тубите за пасти за зъби или за бръснене, на един-два килограма маслини, сред които са поставени няколко изкуствено направени от асфалт "маслини", запълнени с писма или пари. Тези методи обаче са успешно използвани преди всичко от криминалните затворници и може би единствено от тях. Прякото използване на тези методи от политическите затворници според мен обаче е просто невъзможно, първо, защото тези методи по същество са много добре познати на затворническите власти и второ, защото както в изпълнение, така и в нарушение на закона политическите затворници получават изключително редки свиждания (най-много две или три в годината!), при които лично дежурният офицер се разпорежда затворникът да не получи никаква храна или получената да бъде така раздробена, сякаш е преминала през миксер. От политическите затворници тези методи могат да бъдат използвани само косвено - чрез "завербуван" криминален затворник. Тук обаче възникват проблеми, тъй като повече от 90% от криминалните престъпници са пълни боклуци, манипулирани едновременно и от затворническите власти и от утвърдените като лидери криминални рецидивисти (т. нар. тартори). Преодоляването на тези проблеми обаче носи неподозирано предимство - осигурява двойна и тройна обезпеченост на операцията, защото "вербуваният" лидер-рецидивист или възлага задачата на някого от "боклуците", когото обикновено никой не проверява или пък се уговаря направо с някого от надзирателите, с когото обикновено си имат някаква "обща далавера"; и в двата случая провалите са редки, но при "по особените случаи" може да се окаже, че провали няма просто, защото Държавна сигурност контролира превъзходно канала и е заинтересована да няма провал (за да разкрие нови лица и факти или за да придаде автентичност на някаква ръководена от нея голяма политическа манипулация. Така, че използването на тези методи от Ахмед Доган за преодоляването на изолацията на затворническите стени е не само напълно възможно и реално, но дори е "детска играчка". При посочения модел (в двата му варианта: и неконтролираният и контролираният от ДС) по същество е напълно безпроблемно автентичното тайно изпращане или получаване на едно писмо извън затвора.

Проблемът обаче е другаде - обезпечаването на "канала до Париж". Познавам много добре и Ахмед Доган и приятелката му Таня Желязкова (която, впрочем е родена само на 5 км от моето родно село) и съм абсолютно категоричен, че той не е имал по-верен, по-предан и най-важното - по-надежден човек от нея. Но ако и той и тя ми кажат, че тя е била способна да организира "канала до Париж", аз ще си позволя да не бързам да повярвам на такова твърдение, докато не получа допълнителни съображения, аргументи и доказателства. Така че поне засега според мен, веригата "двойни капачки на бурканите - Париж", е меко казано съмнителна! Аз бих приел реалността на тази "връзка със света" само след убедителни изявления в това отношение от Таня Желязкова, а тя, доколкото зная, се въздържа от подобни твърдения.

Второ: Според личното, изрично и изчерпателно изброяване, другата "връзка със света" на Ахмед Доган е приятелят му Валентин.

Кой всъщност е той? Той се казва Валентин Димитров Христов, но почти всички, които го познават обикновено не знаят истинското му име, а го знаят под прякора (прозвището) Мами. Той живее в София, ж. к. "Дружба", блок ХХ, вход Х, етаж Х, ап. ХХ, и има дом. тел. ХХ-ХХ-ХХ. Прозвището си е получил заради регистрираните в множество присъди високи качества на професионален измамник, а освен това в прозвището е залегнало и съдържанието "милият измамник" или "чаровният измамник". Според легендите всичките му жертви обикновено "квичали от възхищение и удоволствие, когато узнавали, че са измамени". Неговата майка е гъркиня, родена в Гърция. В България тя е работила много години като телефонистка в Софийската централна поща; нека все пак припомня, че по времето на комунизма на такива длъжности можеха да работят само доверени на службите хора. Неговата сестра е омъжена за грък, работещ в посолството на Гърция в България; нека не коментирам дали този факт е оставал незабелязан или безпоследствен за българската Държавна сигурност. В Софийския централен затвор ние с Мами бяхме в една килия и там на няколко пъти той ми е казвал, че баща му е вербуван от ДС и дори по настояване на следователите е играл "скрита зад добри желания мръсна роля" при осъждането му; много по-късно, през 1993 г., баща му поиска от мен съдействие да го сдобря със сина му, с когото се били жестоко скарали и дори били, и по този повод аз му казах за обвиненията на сина му, а той в присъствието на жена си не само не ги отрече, но дори каза "Абе и той не е съвсем чист!". Пак по същото време Мами лично ми даде една попаднала му "отнякъде" дебела и секретна тетрадка, подробно водена от кварталния офицер по Държавна сигурност, но аз счетох, че това е някакво оперативно мероприятие и дори без да я разгърна предоставих тетрадката на Росен Елезов (тогава главен редактор на издаваният от мен вестник "Либерален конгрес"); по тази тетрадка г-н Елезов, известен режисьор на документални филми, засне специален филм, излъчен по телевизията и по екраните на софийските кина. В издадените от мен две документални книги "Документ за самоличност" Том 1 и Том 2 подробно съм документирал, че бившият началник на Шесто управление при Шести отдел на Държавна сигурност и един от сегашните ръководители на червената мафия Димитър Иванов е внедрил във фирмите на ръководената от мен партия свои агенти, чрез които са изпрани 6 милиона долара мръсни пари; там съм документирал и факта, че когато поисках разследване на финансовите операции, Димитър Иванов активизира и внедрените си в партията агенти, които се опитаха да ме сменят от лидерския пост, за да няма кой повече да иска разследване на дейността на фирмите; сред активираните от areнтурната мрежа на Димитър Иванов бе и Мами, на когото никога не съм разписвал карта за членуване в ръководената от мен партия, но който се самопровъзгласи не само за член, но и за председател на секция на партията и взе активно участие в партийния псевдоконгрес, опитал се, но все пак не успял да ме отстрани от ръководството на партията.

С какво природно хитрият (но все пак на ниско ниво!) и необразован Мами е заслужил пред доктора по философия Ахмед Доган да бъде наричан негов "приятел"?

Отговорът на този въпрос е даден от самия Валентин Христов (Мами) в два последователни броя на в-к "Нов ден" в публикация, озаглавена "Протест, ръководен от затвора" (виж: в-к "Нов ден", брой 60 и 61 от 17-31 май и 1-8 юни 1991 г.). Тази публикация съм включил и в Том 1 на "Документ за самоличност" (виж: с. 306-310).

Съвсем накратко става въпрос за следното: след едно разместване Доган и Мами останаха в затвора в Пазарджик, а аз - в затвора в София; Доган написва върху парче бял плат предназначената за Париж декларация и Мами я зашива в кръпките на окъсания си зимен панталон; после съгласно конспиративния план на 13 март 1989 г. Мами обявява гладна стачка (малцина знаеха, че той всъщност бе последовател на йогите и обичаше да си прави 15 или 20-дневни лечебни гладувалия, и по същество гладната му стачка беше само поредният му лечебен сеанс!) с множество абсурдни и неосъществими искания; след две седмици администрацията на затвора "не издържа" на протеста му (все пак през март 1989 г. вече вееше нов политически вятър!) и му предлага да намерят "компромисно решение", а именно да го изпратят за медицински изследвания и лечение в Републиканската болница при затворите в София; той уж неохотно се съгласява, администрацията на затвора е доволна, че е успяла да го принуди да се откаже от гладната си стачка, а Мами и Доган са още по-доволни, защото точно това е тяхната цел; на 28 март 1989 г. Мами пристига в затворническата болница, санитарят при болницата (известният лекар-хирург Ибрахим Мерт, осъден за шпионаж) намери повод да ме отведе "на работа" във вещевия склад и там Мами откъсна кръпката с писмото; после аз направих стотина хартиени копия, които заминаха за другите затвори и "на свобода" извън затвора. Това е цялата заслуга на Валентин Христов (Мами), която дава повод на Ахмед Доган не само винаги да го нарича "свой приятел", но и методично да изгражда от този факт една романтичка легенда.
Действително за такива неща в затворите наказваха строго, но ... не повече от 14 денонощия строг карцер. Едва ли дълбоко и прецизно аналитичният Сокол случайно се разчувствува и умилява от този епизод, и едва ли всъщност случайно избягва сам да коментира неговите подробности! Почти всекидневните приятелски контакти с Ахмед Доган още през 1990 и 1991 г. ми дадоха категоричното основание постепенно да проумея, че тези превърнати в "романтична легенда" истински факти всъщност са само aberratio ictus (т. е. отклоняване на вниманието, отклоняване на очаквания удар) и съществен елемент от една друга, зловеща легенда!

Трето: Но какъв е по-нататъшният път на действително историческата декларация на Ахмед Доган?

Аз преписах на ръка стотина копия върху хартия; няколко от тях останаха в Софийския затвор и веднага около 30-40 души турци и българи започнаха подготовката си за планираните за месец май политически протести вътре в затвора. Повечето от копията тръгнаха за другите затвори в България. Как? По начин, подобен на този, който вече посочих. Главното действуващо лице в това отношение беше българският турчин д-р Ибрахим Мерт, известен тогава като д-р Бекяров и д-р Алексиев, осъден за неизвършен от него шпионаж и настанен в затворническата болница на работа като санитар. Заслугата на доктора е хиляди пъти по-голяма от тази на Валентин Христов (Мами), но... Ахмед Доган не само никога не нарече д-р Мерт "свой приятел", но и никога не е споменавал неговото име! Защо ли!?

До тук добре, но ... как все пак бе извървян пътят на декларацията до Париж? Не е ли любопитиен фактът, че Ахмед Доган никога не е пожелал (и не е посмял!) да даде директен и сравнително подробен отговор на този въпрос!? Лично на мен не ми е известен нито един даден от Доган косвен или по-общ отговор. Затова аз тук изрично и недвусмислено ще дам моите два отговора!

Всъщност, който си е дал труда да прочете "Документ за самоличност" отдавна вече е запознат с моите отговори в това отношение, макар и дадени по друг повод - като отговори на въпроса как моите документи са стигали до Париж, Мюнхен, Лондон и Вашингтон.

Преди арестуването ми работех осем години като бързо проспериращ млад научен работник в Института за правни науки при БАН и Юридическия факултет при Софийския университет "Свети Климент Охридски". Само за пет години бях повишаван три пъти (асистент, старши асистент и главен асистент), заплатата ми бе стигнала до сравнително високите за тогавашните представи 160 брутни или 110 чисти лева. Все пак обаче никога до тогава не бях виждал събрани на едно място повече от 1000-1500 лева и никога не бях разполагал с такава сума. Когато попаднах в затвора за първи път видях накуп 3 000 долара плюс 10 000 лева. А тогава това бяха пари, с които човек можеше да си купи един добър апартамент! Действително, притежаването на пари в затвора бе забранено и веднъж престоях в карцера 14 дни за това, че при внезапна проверка у мен бе намерена нищожно малката сума от... осем лева! Все пак обаче именно в затвора аз имах възможността многократно да се разпореждам със суми от по 1 000 и дори 1 500 лева!

Сред криминалните рецидивисти в затвора е широко разпространена хазартната игра със зарове наречена "комар". Във всеки затвор има около 8-10 души "баш тартори", т. е. утвърдени като безспорни и авторитетни лидери, чиято дума сред обикновените престъпници често пъти е много по-силна от тази на надзирателите. Във въпросната публикация на Валерия Велева изрично е цитирано писменото мнение на затворническия психолог, че Ахмед Доган е дружал именно с такива рецидивисти. Вероятно същото е записано и в моето затворническо досие. Истината обаче е в обратното - тези криминални лидери търсеха нашата дружба, а не ние тяхната! А ние просто им давахме съвети, след изпълнението на които тези престъпници се чувствуваха неимоверно горди от себе си. Днес, осем години след затвора бих могъл спокойно да кажа, че никога преди затвора и никога след затвора не съм печелил толкова много от специалните си правни познания, колкото съм печелил чрез правните си консултации, давани от мен докато бях в затвора. Докато по време на разследването и осъждането ми правните ми аргументи нямаха абсолютно никаква стойност и предизвикваха само още по-голямо ожесточение, то дадените от мен правни консултации на криминалните престъпници предизвикваха такъв поврат в делата, че престъпниците бяха безкрайно доволни. След всичкото това "баш тарторите" ми показаха готовността си не само да изпълняват съветите и препоръките ми, но и да ми предоставят възможността за разпореждане с почти баснословните по онова време парични суми, с които те разполагаха. После организирах пълно проучване на всички надзиратели и набелязах няколко души, които вече си имаха своите "далавери" с някои от "баш тарторите"; проучването показа, че срещу сума, равняваща се на половин годишната им заплата те бяха готови да се облекат в цивилни дрехи и да посетят родителите ми в село Клисурица или адвоката Георги Ценков в град Монтана, и да им предадат запечатан "плик-писмо". А после майка ми и баща ми посещаваха посолството на САЩ най-малко веднъж на два месеца, а понякога и всеки месец. Така поне едно от копията на декларацията на Доган е стигнало до Париж!

(Пресслужба "Куриер")


* * *


МЕСТНИ ОРГАНИ НА ВЛАСТТА


София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ГРУПАТА СЪВЕТНИЦИ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА В ОБЩИНА ШУМЕН ПО ПОВОД НА ПРОВЕЖДАНАТА КОМПАНИЯ СРЕЩУ КМЕТА НА ОБЩИНА ШУМЕН МАКСИМ ИВАНОВ. Документът е предоставен специално за Пресслужба "Куриер" при БТА.


В продължение на повече от три месеца срещу кмета на община Шумен инж Максим Иванов и срещу съпругата му Донка Иванова се води безпрецедентна по размерите си нечистоплътна кампания в противовес на конституцията и законите на страната.

Разтревожени сме от факта, че главната цел на въпросното активно мероприятие е да бъде оказан политически натиск върху органите на правораздаването. Убедени сме в невинността на кмета и вярваме, че евентуален съдебен процес би завършил с такова заключение.

Обезпокоени сме, че кампанията, започната от синия депутат Петър Рафаилов, дава негативни резултати - определени длъжностни лица от полицията в града нарушиха грубо законите в страната за опазване на служебната и държавната тайна. Същите си позволиха публично да разгласят собствената си теза за виновност и да правят квалификации на "престъпленията" на кмета с цел да нарушат правото му на защита, да създадат негативно обществено мнение, да окажат натиск върху следствие, прокуратура и съд.

Напомняме, че всеки гражданин на Републиката е невинен до доказване на противното и единствен компетентен орган в случая е съдът.

Предупреждаваме, че използването на полиция, следствие и покуратура за политическа разправа противоречи на демократичните принципи, заложени в Конституцията и в законите на Република България.

Протестираме срещу манипулацията гражданско-правни отношения да бъдат използвани за нечисти политически цели и срещу продължаването на практиката, чието начало бе поставено през януари 1997 г. с разгрома на парламента.

Призоваваме всички демократично мислещи хора в община Шумен да се включат в нашия протест, за да не допуснем сценария за разправа с политическия опонент да бъдат въвлечени правораздавателните органи.

Шумен, 30 октомври 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")


* * *


СИНДИКАЛНИ ПОЗИЦИИ


София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА СИНДИКАТА НА ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА, КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И КЪМ ВСИЧКИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ В НАЦИОНАЛНАТА КОМПАНИЯ "БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ" ПО ПОВОД НА РЕФОРМИТЕ В КОМПАНИЯТА. Документът е предоставен специално на Пресслужба "Куриер" при БТА.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
СКЪПИ КОЛЕГИ ЖЕЛЕЗНИЧАРИ,

Във връзка с непрекъснато пристигащите в ръководството на синдиката запитвания и декларации за повишаване на работните заплати и за нарастване на социалното напрежение в колективите Координационният съвет на Съюза на железничарите в България (КС на СЖБ) на свое заседание на 29 октомври 1997 г. взе решение да се обърне към Вас с настоящото обръщение.

Страната ни преживява тежка икономическа криза. Преструктурира се цялата икономическа и политическа система, в това число и в Национална компания "Български държавни железници (НК БДЖ). Живеем в условията на валутен борд. Жизненият стандарт на преобладаващата част от българското население, в това число и на железничарите, от няколко години непрекъснато се влошава.

Именно то понася на плещите си непосилното бреме на това преструктуриране. Ние винаги сме били за неговото провеждане, но на поносима социална цена. От няколко месеца имаме ново правителство и ново ръководство на НК БДЖ. Основното, което ни се внушаваше, бе, че жизненото равнище на железничарите не отговаря на високо отговорната и рискова работа в железниците и ще се направи всичко възможно заплащането на железничарите да се изравни с това на другите структури - определящи предприятия и браншове, че с подмяната на ръководните кадри на всички нива ще се пресече корупцията, ще се затворят кранчетата на изтичането на средства, а оттам ще се увеличат и приходите на железницата.

Какво е направено до този момент?

1. Действително ръководните кадри на почти всички нива бяха подменени и продължават да се подменят, но не навсякъде водещо при промяната е професионализмът, както ни се обещаваше.

Тази подмяна и уволнения вече се пренесе и сред изпълнителския персонал.

За незначителни нарушения по безопасността на движението се уволняват не само преките извършители, а много повече. В момента сред железничарите цари едно напрежение, което рефлектира и върху служебните задължения. За това напрежение допринасят и провеждащите се в момента проверовъчни изпити.

2. Вместо да се подобри или поне да се запази жизненото равнище на железничарите от месец април то непрекъснато намалява.

В момента за първи път от десетки години средната работна заплата в железниците е по-ниска от средната работна заплата за страната.

Въпреки това работодателят в нарушение на Кодекса на труда (КТ) и на Колективния трудов договор (КТД) едностранно на две пъти намали работните заплати на една част от персонала.

Не знаем доколко се затвориха кранчетата за изтичане на средства, но в момента сме свидетели на значително увеличение на задграничните командировки, на използването на служебни коли и на мобифони.

Засили се апетитът за участие на членове на ръководството в управителни съвети на други предприятия и купуване на ведомствени жилища, но не за изпълнителския персонал.

3. Нарушен е духът на тристранното сътрудничество. Социалният диалог се води формално, без зачитане на мнението на синдикатите.

4. Не се отделят необходимите финансови средства за зимната подготовка, за работно и специално облекло.

На много работни места през зимата не е възможно да се работи поради недостатъчното отопление.

За всички тези и за други действия от страна на работодателя Синдикатът на железничарите в България е реагирал своевременно по законно установения ред с писма и с декларации до компетентните органи. В отговор на наше писмо до Главна инспекция по труда бе извършена проверка и по реда на чл.404, ал.1, т. 1 от КТ на работодателя бе дадено предписание да възстанови незаконно намалените работни заплати.

На проведеното заседание на Централния съвет за социално сътрудничество (ЦССС) при НК БДЖ на 28 октомври 1997 г. на нашето искане за индексиране на работните заплати за четвъртото тримесечие на 1997 г. и за изплащане на тринадесета работна заплата ни бе отговорено, че нормативната база не позволява да се индексират работните заплати независимо от положителните резултати на компанията да деветмесечието. На въпроса ни за политиката на ръководството за доходите през 1998 г.отговорът също бе отрицателен.

При това положение въпросът опира до физическото оцеляване на българския железничар и на неговото семейство. Поради тези причини нашата делегация реши да напусне заседанието на ЦССС и Координационният съвет на СЖБ прие настоящото обръщение.

Ние няма да престанем да се борим за защита на социално-икономическите интереси на железничарите. Те винаги в критични и отговорни моменти са показали своята решителност и единство. Тя сега е необходима повече от всякога.

Призоваваме всички работници и служители в НК БДЖ със своите подписи да подкрепят всички бъдещи наши действия за защита на доходите при спазване на процедурата по Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

София, 30 октомври 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")


* * *


ТВОРЧЕСКИ СЪЮЗИ


София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ И НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА СЪЮЗА НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЕАТРАЛНАТА ДЕЙНОСТ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА. Документът е предоставен за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.


С подписването на заповед No РД 09-541/11 септември 1997 г. от министъра на културата и публикуването на 1 октомври 1997 г. в пресата на обявата за конкурсите на практика Програмата за развитие на театралната дейност стартира, фактически приключи периодът на дискусиите. Това ни дава основание да анализираме поредицата документи на Министерството на културата, на които се основава програмата (приложения към заповедта, инструкции, финансови разчети, наредба за конкурса и пр.), както и готовността на театрите да пристъпят към осъществяването й.

Със съжаление сме принудени да констатираме, че реформата в театъра стартира твърде необезпечена както в областта на нормативната си база (противно на многократно заявяваната решимост на министър Москова да не допусне това), така и като финансово и ресурсно осигуряване (резултат от крайно рестриктивния бюджет за култура - едва 18 милиарда лв. при необходими 24, което прави 0,11 процента от бюджета на страната и при отделени около 3,5 милиарда за дейността театър). Най-непосредствените, очаквани резултати от тази реформа се отклоняват чувствително от прокламираните цели и поставят под съмнение искреността на намеренията на нейните автори. Това налага да заявим: Според Съюза на артистите в България по този въпрос възможността за продължаване на конструктивен диалог с Министерството на културата на този етап изглежда изчерпана.


ПРОБЛЕМИ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА

На първо място прави впечатление, че реформата ще стартира в условията на съществени промени в статута на театрите като бюджетни организации по силата на постановление No 300 на Министерския съвет от 25 юли 1997 г. (което частично отмени ПМС 23 от 1991 г.). То на практика ги превръща в чисто бюджетни организации с всички произтичащи от това негативни последици.

Липсата на адекватна реакция на Министерството на културата по отношение на това постановление (въпреки и нашето най-категорично настояване за това), както и лансираната теза, че това е проблем, който не засяга и не произтича от реформата, че е извън Министерството на културата и е последица от новата дисциплинираща политика на държавата, налагаща се в условията на валутен борд, не са убедителни, още по-малко - успокоителни. На практика се очертава непреодолима колизия между прокламираната чрез Програмата тенденция към пазарни механизми, активност и нестандартни подходи на театралните субекти, инициатива и гъвкавост и изключително тесните рамки, в които се напъхва театърът като организация на бюджетна издръжка. Ако това противоречие не бъде нормативно преодоляно в близките седмици, реформата ще катастрофира още на старта.

Реформата стартира и без да е получил отговор най-болезненият и нерешен проблем, който е възпирал всички "реформаторски" настроения през последните седем години. Става дума за връзката "щатни бройки - субсидия". През последните години наблюдаваме безотказното действие на принципа намаляване на заетите в системата - намаление на парите за дейността "Театър". Впрочем днешното незавидно финансово положение на театъра и на работещите в него се дължи и на факта, че от 1990 г. бройките са намалели от над 5000 до към днешните 2700. Намалели са пропорционално и парите. Очакваното намаление с около 700 бройки ще рефлектира най-вероятно върху бюджета за дейността "Театър" през 1999 г., тъй като съкращенията ще се извършат след 1 януари 1998 г. Ако не се намери убедително законодателно решение на този проблем, трудно ще се преодолее убеждението, че реформата не е нищо друго освен съкращение.

Заредена с конфликтност и неяснота е и тезата за т.нар. "граждански договори", които се поднасят като алтернатива на трудовите договори за творците. Предвижда се чрез сключването на такива договори с актьорите последните да бъдат ангажирани в бъдещите продуциращи центрове, открити сцени и творчески лаборатории. Сключването на какъвто и да е граждански договори би следвало да става с изричното позоваване на нормативното основание. Ние твърдим, че такова правно основание няма за актьорския труд в посочените случаи. Тези договори по същество се явяват прикрити трудови договори (което влече след себе си санкции за работодателя в значителни размери). Освен това чрез тях се нарушават социалните и трудовите права на постоянно упражняващите дейност в театрите творци, а и други специалисти, като ги лишават от законните отпуски, обезщетения, болнични, застраховки и пр. Не е за подценяване и фактът, че финансовото осигуряване на този вид договори е проблематично.

Нерешени въпроси от нормативен характер се очертават и пред процедурата за т.нар. "алтернативни проекти”, които се допускат за разглеждане от конкурсната комисия, разпределяща субсидии за държавните драматични и куклени театри. Не е отработена и законово обезпечена хипотезата, при която "алтернативният проект" получава подкрепата на комисията за сметка на проекта, внесен от директора на театъра. Няма правно основание последният да бъде уволнен само защото някой друг е направил по-добър проект от него. Открива се възможност или за оспорване на уволнението, или просто за съзнателно пренебрегване на предпочетения от комисията алтернативен проект. Впрочем последното е подсигурено от правото, което наредбата дава на министъра на културата да приема решенията на комисията само като препоръка. Една постановка, която не подлежи на оспорване и съмнение, но която практически може да обезсмисли ролята на комисията.

Противоречие с Указа за театрите от 1949 г. откриваме и в ПМС No 194 от 1994 г., на което постановление се позовава структурата "открита сцена" или продуциращ център. Специалният акцент, който се поставя върху "отсъствието" на творчески специалисти в тези формации, и упоритостта, с която се отстоява тази "принципна" разлика между т.нар. репертоарен театър и откритата сцена, фактически лишават тези нови по структура и смисъл образования от възможността много по-гъвкаво и ефективно да организират творческо-производствената си дейност, да докажат своите предимства, ако и доколкото ги има. Позицията на Министерството на културата по този въпрос е пример за необоснована неотстъпчивост и е категорично отстъпление от провъзгласените принципи на поетапност и гъвкавост при осъществяване на реформата. Тя е пример и за отказ от съобразяване с определени психологически нагласи, при чието преодоляване административният диктат със сигурност не е най-подходящият подход.


ПРОБЛЕМИ НА ФИНАНСИРАНЕТО И РЕСУРСИТЕ

Ориентировъчните финансови разчети за различните видове театри показват фиксиране на средната работна заплата за 1998 г. на равнище 90 хиляди лв., което се оказва по-ниско от достигнатото в системата през м. май т.г. При достигната към 1 октомври 1997 г. средна работна заплата за страната над 150 хил. лева, възнаграждението в театрите е не само неадекватно, но е далеч от онова равнище, което предполага записаното в програмата "осигуряване на нова мотивация на театралните организации".

Очевидно не може да става дума не само за "нова", но въобще за каквато и да е мотивация. Една значително по-напрегната и интензивна дейност в рязко намалени по численост формации ще трябва да се реализира от хора, които не само не са мотивирани, а са направо деморализирани от трудовото си възнаграждение. Лишени от реализъм са предположенията, че в рамките на такава средна работна заплата може да се постигне по-адекватна и справедлива диференциация на заплащането.

Прави впечатление, че средствата за т.нар. "други разходи" в театрите от типа "репертоарен" се фиксират в размер до 5 процента от ФРЗ за 60 щатни бройки, или не повече от около 4 млн. лева годишно. Несериозно е твърдението, че относителният дял на това перо в бюджета е повишено десетки пъти спрямо тазгодишния, фактическата стойност на тази "подкрепа" за "другите дейности на театъра" е пренебрежимо малка, дори нищожна на фона само на прогнозируемите разходи на театрите за енергийни нужди. Сериозна слабост на плановите разчети е подценяването на неимоверно нарасналите разходи на театрите за топло- и електроенергия. Създава се впечатление, че този проблем ще се решава някак между другото, "в ход", при това главно и основно от самите театри и общините. Не е тайна, че вече години наред редица театри практически преустановяват работа на основните си сцени през зимните месеци, симулират някаква дейност чрез камерни форми. Изцяло се преустановяват турнетата. В такива условия напрегнатите творческо-производствени програми на театрите от различните видове се оказват нереалистични, провалът им е сигурен, а оттук и съдбата на по-нататъшното финансиране по схемите - предизвестена.

Зад неяснотата на този изключително важен проблем прозира намерението на Министерството на културата да принуди, доколкото това е по силите му, общините да се ангажират с театрите не само от групата на така наречените конкурсни, но и от "приоритетните". Трудно е да се прогнозира изходът от подобно прехвърляне на отговорността, особено при липсата на твърди и ясни договорености, на категорични правила и законодателни решения - поне през първата година от стартирането на реформата.

Наред с това буди сериозни съмнения и реалистичността на зададените показатели "приходи" от собствена дейност, т.е. продадени билети. Те възлизат на около 35 процента от субсидията на ФРЗ, или за един средностатистически театър с 60 бройки е около 33 млн. лева. Тази сума е по силите на няколко театъра, при това само в случаите на безпроблемно, целогодишно, напрегнато до край творческо-производствено битие, в което просто няма място за никаква грешка. Тук ще си спестим коментара за възможния и според нас неизбежен уклон към груба комерсиализация на продукцията, която пък ще среща съпротивата на комисиите, оценяващи проектите, конфликтите, които ще породи това и т.н.


КОНКУРСИ, ПРОЕКТИ, ПРИОРИТЕТИ

Тези аспекти от програмата са разработвани сравнително по-детайлно и макар че предизвикаха най-шумна и противоречива оценка от страна на широката общественост и на самите театри, в общи линии и с малки изключения са приемливи. Нашите бележки и възражения по тях са следните:

Въпреки писмено изразеното от нас становище относно проекта за Наредба за провеждане на конкурса за държавна субсидия Министерството на културата практически игнорира предложенията ни за корекции на чл. 9, засягащ алтернативните кандидатури, чл. 10 - за предварителната комисия и чл. 18 - за процедурата по протестиране на решенията на комисиите.

Процедурата за определяне на параметрите на финансиране на т.нар. "приоритетни" театри практически профанира понятието конкурс, тъй като на практика такъв при тях няма да се състои. Предвижда се "спускане" на щатните бройки, в рамките на които театрите трябва да изготвят програма, която по доста неясни критерии ще бъде утвърждавана, коригирана или отхвърляна. Логично е да предположим, че в процеса на спускане на бройките ще се изхожда от презумпцията за свиване на щата, т.е. за съкращение.

С най-голям интерес и оправдани очаквания се гледа на формирането на един значителен по обем (твърди се, в рамките на 500-600 млн. лв.) фонд за подпомагане на "отделни театрални проекти". Ясно е, че той ще се създаде от освободените средства на съкратените работни места. Идеята е този фонд практически да субсидира значителната част от продукцията на театрите, както и на необхванатите от държавното и общинското субсидиране театрални субекти. Този механизъм заслужава внимание, тъй като той на практика е продължение, но с повече възможности, на една изпробвана през последните два-три сезона практика, но с далеч по-скромни възможности. Тук е важно да се изясни до колко Министерството на културата ще може свободно да разполага с такъв фонд, регулярно и на време да го разпределя чрез съответната комисия. Опасенията идват от ограниченията, които промените в бюджетната сфера налагат, включително и на самото министерство.

Съюзът на артистите в България споделя идеята за извеждане на определени приоритети в националната културна политика, съответно при структурирането и финансирането на променящата се театрална мрежа. В този смисъл ние възразяваме само по начина, по който бяха "оповестени", а след това - мотивирани така наречените приоритети. Смятаме, че Министерството на културата беше длъжно да заяви достатъчно ясно и категорично принципите, по които се формират тези приоритети и едва след това да посочи кои институти отговарят на тези принципи. Разместването на тези две действия създаде излишно напрежение и постави Министерството на културата в позицията на оправдаваща се за една своя позиция институция, която не само има право на това, но е длъжна да я формира и отстоява. Впрочем по този въпрос, както и по повод на редица други недоразумения и негативни отгласи в обществото и съсловието, произтичащи от реформата, основна вина има непоследователната, противоречива или направо сбъркана медийна политика на министерството. Така например Министерството на културата не се възползва от предоставената му чрез една подробна анкета от страна на театрите възможност да запознае обществеността с реалното състояние на българските театри като икономика, организация и управление и в известна степен да мотивира чрез тази доста обективна картина своите управленски решения. Негативите и несполуките от първите крачки в областта на медийната политика напоследък се "компенсират" с изключителна активност, но и с недвусмислен диктат под[?] националните и контролирани по различни канали средства за масово осведомяване, които буквално загърбиха опонентите. Така всяко мнение, което се различава от това на авторите на реформата, се етикира като враждебно, диалогът, доколкото съществуваше, се затрудни максимално, възможността за разумни внушения и корекции се елиминира. Видимо наред с обективните проблеми, които се съдържат в реформата, на преден план излизат и въпросите на комуникацията в професионалните и в обществените среди и особено между Съюза на артистите в България и Министерството на културата.


ПРОБЛЕМИ НА КАДРОВОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА РЕФОРМАТА И ГОТОВНОСТТА НА ТЕАТРИТЕ

Театралната реформа стартира в условия на сериозно изоставане на кадровия потенциал (основно управленски) на българските театри от изискванията, които като минимум се поставят пред повечето от тях. Не достига правна и икономическа култура, познания в областта на управлението и маркетинга. Може да се очаква, че част от тези слабости ще се преодоляват по линия на усвояване на опит, обучение и пр.; в първите стъпки на реформата те ще играят решителна роля и за жалост могат по един съвършено несправедлив начин да се отразят на творческо професионалното битие на цели колективи. За съжаление много причини от обективен характер предопределят това състояние.

Изключително нисък е престижът на професията на театралния директор (човек, зависим от непредвидени обстоятелства, подложен на натиск както от страна на колектива, така и от ненормалната икономическа обстановка и още по-неадекватната ситуация, която изискванията на Министерството на културата създава, ниско платен и изобщо немотивиран). Към всичко това се прибавя и абсурдната ситуация, която възпрепятства възможността носителите на новопоявили се в конкурсите свежи идеи да ги реализират. В навечерието на конкурсите станаха факт и някои кадрови смени, които звучат твърде симптоматично, събуждат спомени за стари рефлекси в кадровата политика на министерството.


СОЦИАЛНАТА ЦЕНА НА РЕФОРМАТА

Непотвърдени от реални разчети изявления на ръководството на Министерството на културата сочат цифрата 700 за работещите в системата на българските драматични и куклени театри, които няма да имат гарантиран трудов ангажимент. От тях над 300 са хора с творчески професии. Това на практика значи, че от сега работещите 2700 души (почти 1000 са творците) близо 25 процента от всички заети в театрите и почти 30 процента от хората с творчески професии остават с неясна перспектива след 1 януари 1998 г. В никоя друга област, в която се извършват структурните промени, няма такъв значителен процент потенциални безработни. Идеята за създаване на актьорска борса по принцип е добра, но в никакъв случай не е алтернатива. Тя нито създава работни места, нито може на първо време да играе ролята на регулатор в процеса на търсене и предлагане. Особено тежък се оказва проблемът пред столицата, където по приблизителни данни най-малко 250 души, от които 70-80 артисти, ще загубят работните си места. Ние оценяваме това като твърде висока и несъответна цена за една реформа, която за жалост не дава гаранции, че театърът ще става по-добър, по-разнообразен, а неговите създатели по-адекватно възнаградени за своя труд.

В заключение трябва да заявим, че с оповестяването на това становище Съюзът на артистите в България ще продължи да отстоява и да защитава с всички средства своите нееднократно декларирани позиции по отношение на целите, резултатите и цената на реформата.

(Пресслужба "Куриер”)


* * *


ДРУГИ ДОКУМЕНТИ


София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ВЕНЦЕСЛАВ БЪЧВАРОВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ СЕДМОТО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, ДО ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ, ДО КОМИСИИТЕ ПО НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ПРИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА ОКОЛНАТА СРЕДА. Документът е предоставен изключително за Пресслужба "Куриер” при БТА.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

През изтеклата седмица в международен аспект се случи събитие, на което странно защо не бе обърнато достатъчно внимание у нас.

Това е поредният нечистоплътен опит на империята на злото да се опитва чрез търговско изнудване да поставя на колена нашето Отечество. Да, наричам тази държава империя на злото с пълното съзнание за правотата ми. Още от времето на техния княз Светослав България е обект на колониалните й апетити. За разлика от вас, действащите политици, аз мога да си позволя да кажа, че "кралят е гол".

Думата ми е за съобщението, че Газпром възнамерявал да строи газопровод по дъното на Черно море. Няколко дни нито една отговорна българска държавна институция не взе отношение по това съобщение.

Оставям настрана въпроса, че това е поредният кьорфишек, предназначен за консумация предимно в София. Проблемът е съвършено друг. Той се състои преди всичко в една твърде опасна игра с огъня от страна на Москва, която не може да се побере в кожата си, че България вече твърдо казва НЕ на имперските й амбиции.

Искам да обърна внимание върху следнато:

Историята много пъти е показвала, че Москва често е склонна лекомислено да се впуска в авантюри. Сега отново сме заплашени от нещо подобно.

Известно, че Черно море е в невероятно тежко екологическо състояние. Многократно учени еколози предупреждават, че Черно море представлява една невероятно опасна екологична сяроводородна бомба и всяко необмислено действие може да предизвика немислими екологични поражения, които никой не може да предвиди. Представяте ли си каква грандиозна експлозия би се получила при една случайна искра!

Полагането на един газопровод по дъното на Черно море на 2000 метра дълбочина, както се заканват товаришчите от Газпром, за да ни натрият носа, е абсолютен абсурд.

Това е абсурд преди всичко защото:

1. Едва ли Газпром е в състояние да го построи. Знае се, че за построяване на наземни газопроводи Газпром се нуждае от безшевни тръби и технология, с каквато не разполага, а доставя от Запада.

2. Едва ли Газпром има нужните средства. Знае се, че Газпром винаги се е нуждаел от инвестиции от Запада, каквито този път едва ли ще получи при заплахата от екологична катастрофа в Черно море. Да не говорим, че Газпром е огромен длъжник на Руската държава за неплатени данъци.

3. Знае се също така, че Газпром е длъжник на своите работници, на които не може да плати с месеци заплатите.

4. Знае се, че Газпром иска да заграбва не само български земи, но и земи на Украйна, и навсякъде, където минават газопроводи. Освен това Черно море не е само руско море, а граничи с реално застрашени от екологична катастрофа страни.

Просто Газпром не е в състояние да строи подобен тръбопровод и неразумните им амбиции трябва по всякакъв начин да бъдат разобличени.

Дами и господа, вие, на които сме възложили да ни управлявате, трябва да защитите българските интереси, трябва да осигурите безопасността на нашето Отечество, трябва да предупредите Москва за голямата екологична опасност, която крие истерията на Газпром на всяка цена да ни подчини.

Крайно време е вече да се каже НЕ на руската експанзия на Балканите.

Заявявам всичко това с ясното съзнание и с чувството на изключителна отговорност като български гражданин и като човек, който все пак е споделял за известно време отговорността като държавник.

Очаквам от вас решителни действия.

Пловдив, 2 ноември 1997 г.

(Пресслужба "Куриер”)


* * *

София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КЛУБА НА МНОГОДЕТНИТЕ ВИСШИСТИ Д-Р ТОТКО НАЙДЕНОВ - ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК "БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР", ОРГАН НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ, ПО ВЪПРОСА ЗА ДАНЪЧНИТЕ ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА МНОГОДЕТНИТЕ СЕМЕЙСТВА. Документът е предоставен специално за Пресслужба "Куриер" при БТА.


Съвременната българска държава отново се проявява като зла, жестока, мразеща народа си мащеха. В условията на катастрофален демографски срив нашите депутати за пореден път не предвидиха никакви данъчни облекчения за родителите. Дори и в древността римските императори са освобождавали от данък многодетните си поданици, защото те дават на държавата нещо много по-ценно от парите - работници и войници. Данъците стават непосилни дори и за несемейните хора, камо ли за многодетните родители. В знак на протест срещу антинационалната и нечовешка финансова политика на случайния държавник и политическо недоразумение Муравей Радев, призовавам многодетните българи към гражданско неподчинение: да не си плащат данъците, за да извоюват сами своето морална и човешко право да отгледат достойно децата си в непосилно трудните условия на днешната стопанска разруха и общо разграбване на държавата. Настоявам за уволнението на Муравей Радев поради вредността на неговата дейност към нацията. Умолявам президента Стоянов да се намеси най-решително, както подобава на баща на нацията, в най-важния национален проблем - демографския, за да не продължаваме да бъдем безучастни и бездушни свидетели на началото на края на българската държава и нация. Останалото ще означава само едно: преднамерен държавен геноцид на българската нация.

София, 1 ноември 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АПЕЛ НА ЗЕМЛЯЧЕСТВАТА В СОФИЯ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ И ОТ ГАБРОВСКИЯ РАЙОН КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РОДОЛЮБИВО ОБЩЕСТВЕНО ДВИЖЕНИЕ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ИСТИНАТА ЗА МАЛЦИНСТВЕНИЯ ПРОБЛЕМ. Документът е приет на събрание на землячествата на 23 октомври 1997г. и е предоставен изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.


УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,
БРАТЯ БЪЛГАРИ,

Обръщаме се към вас с тревога и загриженост в днешния и в утрешния ден за единството на Отечеството.

Заедно с икономическата разруха, безработицата, мизерията, престъпността и демографския срив, настъпили в прехода на уж демократичния процес, доведоха до тежки изпитания за българската държавност и национално самосъзнание. Не е тайна, че под прикритие на лозунга за правата на човека, с фалшификация на историята и демагогска фразеология, определени политически сили у нас и в чужбина активно работят против националните устои на българската държава. В интерес на съседна държава те разпалват етнически и религиозни конфликти, погазвайки изрична разпоредба на конституцията, на която чл.2.1 гласи: "Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образования."

Прибързаното подписване в Страсбург на Рамковата конвенция за защита на националните малцинстава създава благоприятни предпоставки за раздухване на сепаратистки амбиции, които застрашават единството на нацията и териториалната цялост на страната. И те не закъсняха. Незаконната ОМО "Илинден" и политически лидери и агенти на чуждо разузнаване и излязаха с призив за признаване на малцинства в България, каквито всъщност не съществуват. А това са тревожни и опасни прецеденти, пред които не следва да си затваряме очите и да бездействаме.

Драги съграждани, любовта към Отечеството и патриотизмът на народа са подложени на изпитание! Някога великият патриот и революционер Г.С. Раковски писа: "Любовта към отечеството превъзходи синките добрини и тя е най-утешителна мисъл за человека в тойзи свят."

Верни на възрожденските идеали, на националната кауза и със синовна признателност към паметта на патриотите, загинали за свободата и независимостта на Родината, ние се обръщаме към всички родолюбци, на които са скъпи единството, цялостта и суверенитета на българската държава:

1. Да създадем родолюбиво обществено движение за запознаване с истината за "малцинствения" проблем у нас (такъв у нас не съществува), за да не се подаваме на наша или на чужда манипулация.

2. Да обединим усилията си, за да привлечем вниманието на национално отговорни фактори за решително противодействие на всякакви прояви на сепаратизъм, откъдето и да идват те, за защита на със законни средства на държавата.

3. Уверяваме нашите сънародници от различен етнически и религиозен произход, че ние сме за граждански мир, за производителен труд и стопанска активност и се отнасяме с политическа толерантност и уважение към всички граждани в страната, които милеят за доброто на Отечеството.

Нека в навечерието на 120-годишнината от освобождението на България да докажем, че сме достойни и заслужаваме свободата.

Тази историческа повеля днес е по-актуална от всякога.

(Пресслужба "Куриер")


--------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 3 ноември 1997 година.


БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Нина Гаврилова
Репортер: Лилия Томова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.