18 август 2017г.

Успение на Св. Иван Рилски. Ден на миньора. Ден на морските фарове

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

« »

август 2017

 ПВСЧПСН
31 123456
3278910111213
3314151617181920
3421222324252627
3528293031 

септември 2017

 ПВСЧПСН
35 123
3645678910
3711121314151617
3818192021222324
39252627282930 

октомври 2017

 ПВСЧПСН
39 1
402345678
419101112131415
4216171819202122
4323242526272829
443031 

ноември 2017

 ПВСЧПСН
44 12345
456789101112
4613141516171819
4720212223242526
4827282930 

декември 2017

 ПВСЧПСН
48 123
4945678910
5011121314151617
5118192021222324
5225262728293031

януари 2018

 ПВСЧПСН
011234567
02891011121314
0315161718192021
0422232425262728
05293031 
« »

Статии от 18 август 2017г.

Успение на Св. Иван Рилски. Ден на миньора. Ден на морските фарове

18 август 2017 г.

На 18 август Българската православна църква отбелязва смъртта (Успението) през 946 година на Св. Йоан Рилски, една от най-големите фигури на Средновековието, оказала влияние върху целия източноправославен свят.

Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър - време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител. Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. Св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия. Свети Иван Рилски, наричан още преподобни Иван Рилски Чудотворец, е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и за най-популярния български народен светец лечител, основател на Рилския манастир през Х век.

Народната медицина препоръчва при продължителна болест да се направи служба пред мощите на светеца в Рилския манастир. Светецът аскет е сред най-изобразяваните светци в стенописите в църквите от комплекса манастири, наречен Софийска Мала Света гора. На него са посветени и два манастира в областта - Германският и Курилският. Свети Иван Рилски има голяма роля за въздигането на град Средец като важен културен център. Житиета за светеца са написали Патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. описва тържественото пренасяне на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител.

В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя "Завет" - уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от "всякакво зломислие" и да се пазят от "сребролюбивата змия", "защото сребролюбието е корен на всички злини". В Завета още се казва: "Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!"

На 18 август, когато се чества смъртта на светията през 946 година, е и празник на Рилския манастир.

На този ден на тържествената литургия в манастира събира хора не само от България, а от всички православни страни, които почитат паметта на Св. Йоан Рилски.

***

Още за светеца: Христоматия Омда

 

Днес своя професионален празник отбелязват миньорите и геолозите.

Чества се от 1996 година в деня на Успение на Свети Йоан Рилски, който се смята за покровител на миньорите.


 Световен ден на бездомните животни

Отбелязва се от 1992 г. през третата събота на м. август в САЩ и в близо 20 други държави по инициатива на Международното дружество за правата на животните. / dir.bg/

 

Международен ден на морските фарове

Международният ден на морските фарове се отбелязва за пръв път в Шотландия през 1994 г., а днес над 450 фарове в 50 страни по света, включително и  България, подкрепят инициативата.

В България:

Бургас

Фарът на остров  „Света Анастасия“ се стопанисва от военноморска база „Атия“ Бургас. Историята разказва, че 12 метровата кула е построена от французи и е от 1914 г. Вечерно време светлината, която излъчва фара е ориентир за кораби и лодки.

Празникът дава възможност на хората да научат повече за ролята на морските фарове. С напредъка на навигационната техника днес морските фарове остават на заден план. В момента работещите са не повече от 1500 и са основно туристическа атракция.

Така е и с острова „Света Анастасия“, той се е превърнал в туристическа атракция за феновете на морето и неговите забележителности като манастира и древната църква, намиращи се там.

Друга туристическа атракция е морският фар на остров „Свети Иван“, който е посещаван от хиляди туристи. Той се намира на 910 м от Стария Созопол.

На Св. Иван е построен сонарен фар (42°26′19″ с.ш., 27°41′26″ и.д.), който подава звукови сигнали и – заедно с фара на нос Емине – показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.

www.burgas-portal.com

 

На този ден в историята:

Роженският събор

Роженският събор има над сто годишна традиция.

Началото е поставено през 1898 г. Тогава границата на България и Турската империя е минава през връх Рожен и спонтанно родовете от двете страни на границата се събрали на върха.

На събора през 1961 година изгрява "Чудото на Рожен" - самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди". От тук излита и песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска.

Истинското началото на Роженския събор е поставено далеч във времето и се дължи на силната и здрава традиция в Родопите да се почитат оброчищата. Празниците им обикновено са през летните месеци, когато мъжете се прибират по домовете. През останалото време на годината те са на “гурбет” по далечни чужди места.

На Роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на 2 месеца, юли и август. Макар и на близки дати в календара, те били редовно посещавани от жителите на с. Соколовци, в чиито землище са. Празничният ден започвал с молебен, но основно място в него било отредено на веселбите, песните и хората. Изпълнявали се съборянските песни.

Селището Соколовци остава в пределите на Османската империя, а най-хубавите му пасища - в Източна Румелия. До 1885 г. и Съединението границата е формална и постовете не създават проблеми за преминаване през нея. Петте параклиса на Рожен са почитани, съборите на тях се посещавали и от други селища, особено този на св. Пантелеймон.

Проблемите за преминаване през границата се засилват след 1892 г. и създаването на с. Проглед от изселници от Соколовци. Това затруднява честия достъп до параклисите на Рожен. Отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, дава идея за общ събор, като през 1898 г. призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон, но на параклиса “Св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът.

В този период, края на ХIХ и първото десетилетие на ХХ в. Роженският събор придобива нов смисъл. Той е масово посещаван от българите от двете страни на граничната линия. За три дни на роженските поляни се стичат родопчани от Ахъчелебийско, Чепеларско и Широколъшко, разделени от българо-турската граница. Рожен става мястото, където роднини и близки се срещат веднъж в годината, разменят новини и най-вече веселят се заедно. Рожен става символ на свободата и българското единство.

През 1908 г. съборът протича особено тържествено. В Османската империя е започнала младотурската революция, дадена е “свобода и опрощение” за българските поборници-илинденци. Чепеларският граничен пост и тамошната интелигенция отправят специална покана към турския щаб в Смолян да гостуват на събора на Пантелей. Турските офицери приемат поканата и оповестяват опрощението за родопските комити. На събора присъстват известните в целия район освен като комити и като прочути гайдарджии Хвойню от Левочево, Лакудата от Чокманово и Лютата от Смолян.

След 1912 г. Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия. Но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Среднородопието. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.

Създаването на Смолянски окръг дава нова насока в развитието на Роженския събор. През август 1961 г. е проведен тридневен събор- надпяване, организиран от Министерството на просветата и културата, Управлението за радиоинформация и телевизия, Дома на народното творчество - София, и Окръжен народен съвет - Смолян. Това е третият за страната събор-надпяване след Граматиково и Тервел и е обявен от специалистите за най-значимото фолклорно събитие на годината. На Рожен вземат участие над 500 самодейци певци и инструменталисти. Възторжено ги аплодира 60-хилядна публика, твърде разнолика по състав родопчани и представители на родопските дружби, видни български писатели, музикални дейци, журналисти, фолклористи, много туристи и курортисти, почитатели на родопската музика. За специалистите по фолклор и за радиожурналистите “Рожен 61” е изключително успешен - представена е цялата Среднородопска област, изслушани и записани са над 1500 автентични песни, открити са нови гласове и майстори свирачи. Жури и публика имат шанса да се срещнат с феномени като най-стария изпълнител дядо Стоян Делигегов, на 91 г., родом от Чокманово, навремето тежък кехая, с репертоар от над 600 песни. През тази  година се ражда самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди", който се превръща в символ на събора. Ръководителят Апостол Кисьов обикаля от село на село, настройва ручилата и гайдуниците, разучава със самоуките и самородни таланти китка родопски песни. Единствената обща репетиция на новосъздадения гайдарски състав е в навечерието на събора. Очевидци разказват, че представянето на оркестъра е поразително и става явление в българската музикална култура.

Следват години, през които Роженският събор търси социалната си значимост чрез национални събори на туристи, автомобилисти, на българо-съветската дружба или на единните родословни корени. Важно е, че не губи същността си като сцена на родопския фолклор. С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители – Георги Чилингиров, Бойка Присадова, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Румен Родопски, Веселин Джигов, Младен Койнаров.

Връх в развитието на събора през тези години е “Рожен 72”. Изявяват се 3500 самодейци. Гайдарите са 300, представени от оркестъра за възрастни и детско-юношеския и от свирачи от различни селища. Публиката достига 150 хиляди души.

През 1993 г. за първи път съборът на Рожен е национален. Поканени са и участват състави и индивидуални народни изпълнители от цялата страна и е представено разнообразното и невероятно богато фолклорно наследство на България.

В своята над стогодишна история Роженският събор носи най-големите ценности и отлики на българския народностен дух, почитане на традициите, на семейството и родовите корени; поклонение пред светците-покровители, завещани от дедите; воля за свобода, неподвластна на разделяне от държавни граници; простор и триумф на родопския фолклор. Рожен и съборът са едно наследство, в което намираме идентичността си като българи.

***

Съборът се провежда в разстояние на 2 дена на всеки 4 години в края на август и на него присъстват над половин милион българи и чужденци от всички краища на света . Традиционно събора се открива с химна на Родопите “Бела съм бела юначе” под съпровод на “Стоте родопски гайди”. Кулминацията на надпяването е гала-спектакълът “Звезден Рожен”, когато вечерта на първия ден, под ярките звезди на роженския небосклон, най-големите родопски певци изпяват вечните родопски песни.

 Омда: Празници

 

Още от историята:

На този ден в историята:
• 1201 - Основан е град Рига - днешната столица на Латвия.
• 1682 - Петър I става цар на Русия.
• 1743 - Влизат в действие първите правила на бокса, изготвени от Джек Броунгтън.
• 1786 - Рейкявик, сегашната столица на Исландия получава статута на град.
• 1877 - Американският астроном Асаф Хол открива Фобос, спътник на Марс.
• 1917 - При голям пожар в Солун изгарят над 30 % от сградите и 70 000 души остават без дом.
• 1920 - Влиза в сила 19-та поправка на Конституцията на САЩ, даваща право на жените да гласуват.
• 1941 - Хитлер нарежда да се пристъпи към постепенна планова евтаназия на душевно болните в Германия.
• 1945 - СССР анексира от Япония Курилските острови.
• 1958 - Лолита, скандалният роман на Владимир Набоков, излиза от печат в САЩ.
• 1962 - Ринго Стар за първи път изклиза на сцена като барабанист на Бийтълс.
• 1964 - МОК отстранява ЮАР от участие в олимпийски игри заради политиката на апартейд на правителството.
• 1971 - Австралия и Нова Зеландия изтеглят своите войски от Виетнам.