« »

юли 2020

 ПВСЧПСН
27 12345
286789101112
2913141516171819
3020212223242526
312728293031 

август 2020

 ПВСЧПСН
31 12
323456789
3310111213141516
3417181920212223
3524252627282930
3631 

септември 2020

 ПВСЧПСН
36 123456
3778910111213
3814151617181920
3921222324252627
40282930 

октомври 2020

 ПВСЧПСН
40 1234
41567891011
4212131415161718
4319202122232425
44262728293031 

ноември 2020

 ПВСЧПСН
44 1
452345678
469101112131415
4716171819202122
4823242526272829
4930 

декември 2020

 ПВСЧПСН
49 123456
5078910111213
5114151617181920
5221222324252627
5328293031 
« »

Статии от 30 юли 2020г.

Световен ден на приятелството

30 юли 2020 г.

Международният ден на приятелството е един от най-младите празници в календара. Решението за неговото провеждане взема Генералната асамблея на ООН на 27 април 2011 година.

Идеологическата основа за новата дата са Декларацията и програмата за действие в областта на световната култура и Международното десетилетие на ненасилие в цялата планета (то обхваща периода 2001-2010 година).

ООН предлага на държавните структури да отбелязват този ден в съответствие с културните си традиции.

В резолюцията на организацията се подчертава важността на новата дата за укрепване на приятелските отношения между различните народи. «Приятелството между народи, страни, култури и отделни лица може да ни вдъхнови за усилия по обезпечаване на мира и да ни даде възможност да издигнем мост между обществата посредством културното им разнообразие», се посочва в документа.

Международният ден на приятелството, учреден от ООН, не е единственият празник от подобен род: на 9 юни се отбелязва Международният ден на приятелите.
/bgvesti.com/

На този ден Православната църква чества:

Свв. апостоли от седемдесетте Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник (I). Св. преподобни Анатолий Оптински Младши (Потапов) († 1922)


На този ден в историята:

1419 г. — Убити са седем члена на градската управа в Прага, което е първата Пражка дефенестрация.
1619 г. — Във Вирджиния е съставено първото американско законодателно събрание.
1629 г. — При земетресение в Неапол, Италия загиват 10 000 души.
1729 г. — Основан е Балтимор в щата Мериленд.
1792 г. — Френският национален химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.
1811 г. — Водачът на Мексиканската национално-освободителна война отец Мигел Идалго и Костиля е екзекутиран от испанците в Чиуауа, Мексико.

1868 г. - Българските земи под османско владичество: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита от османски редовни войски на връх Бузлуджа.

1877 г. — Руско-турска война (1877–1878): По време на обсадата на Плевен корпусът на генерал-лейтенант Николай Криденер осъществява втората атака срещу града.

1878 г. — Започва издаването на журнални постановления на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си след Руско-турската война.

1898 г. — В американското списание Сайнтифик Американ е отпечатана първата реклама на автомобил.

1913 г. — Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора подписват съюзен договор, насочен срещу Царство България.

1913 г. — Бежански въпрос: 15 Обикновено народно събрание отпуска 500 000 лв. за подпомагане на бежанците. Бежанският въпрос възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

Първата вълна от бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждава не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912- 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Нов още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г. При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата "Моллов - Кафандарис" от 1927 г. само оформя това положение.
Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67 000 души българи. /Агенция "Фокус"/

1997 г. — 38 Народно събрание гласува да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност, създадена е Комисия по досиетата оглавявана от министър Богомил Бонев.