19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

« »

август 2019

 ПВСЧПСН
31 1234
32567891011
3312131415161718
3419202122232425
35262728293031 

септември 2019

 ПВСЧПСН
35 1
362345678
379101112131415
3816171819202122
3923242526272829
4030 

октомври 2019

 ПВСЧПСН
40 123456
4178910111213
4214151617181920
4321222324252627
4428293031 

ноември 2019

 ПВСЧПСН
44 123
4545678910
4611121314151617
4718192021222324
48252627282930 

декември 2019

 ПВСЧПСН
48 1
492345678
509101112131415
5116171819202122
5223242526272829
013031 

януари 2020

 ПВСЧПСН
01 12345
026789101112
0313141516171819
0420212223242526
052728293031 
« »

Статии от 30 юли 2019г.

Световен ден на приятелството

30 юли 2019 г.

Международният ден на приятелството е един от най-младите празници в календара. Решението за неговото провеждане взема Генералната асамблея на ООН на 27 април 2011 година.

Идеологическата основа за новата дата са Декларацията и програмата за действие в областта на световната култура и Международното десетилетие на ненасилие в цялата планета (то обхваща периода 2001-2010 година).

ООН предлага на държавните структури да отбелязват този ден в съответствие с културните си традиции.

В резолюцията на организацията се подчертава важността на новата дата за укрепване на приятелските отношения между различните народи. «Приятелството между народи, страни, култури и отделни лица може да ни вдъхнови за усилия по обезпечаване на мира и да ни даде възможност да издигнем мост между обществата посредством културното им разнообразие», се посочва в документа.

Международният ден на приятелството, учреден от ООН, не е единственият празник от подобен род: на 9 юни се отбелязва Международният ден на приятелите.
/bgvesti.com/

На този ден Православната църква чества:

Свв. апостоли от седемдесетте Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник (I). Св. преподобни Анатолий Оптински Младши (Потапов) († 1922)


На този ден в историята:

1419 г. — Убити са седем члена на градската управа в Прага, което е първата Пражка дефенестрация.
1619 г. — Във Вирджиния е съставено първото американско законодателно събрание.
1629 г. — При земетресение в Неапол, Италия загиват 10 000 души.
1729 г. — Основан е Балтимор в щата Мериленд.
1792 г. — Френският национален химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.
1811 г. — Водачът на Мексиканската национално-освободителна война отец Мигел Идалго и Костиля е екзекутиран от испанците в Чиуауа, Мексико.

1868 г. - Българските земи под османско владичество: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита от османски редовни войски на връх Бузлуджа.

1877 г. — Руско-турска война (1877–1878): По време на обсадата на Плевен корпусът на генерал-лейтенант Николай Криденер осъществява втората атака срещу града.

1878 г. — Започва издаването на журнални постановления на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си след Руско-турската война.

1898 г. — В американското списание Сайнтифик Американ е отпечатана първата реклама на автомобил.

1913 г. — Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора подписват съюзен договор, насочен срещу Царство България.

1913 г. — Бежански въпрос: 15 Обикновено народно събрание отпуска 500 000 лв. за подпомагане на бежанците. Бежанският въпрос възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

Първата вълна от бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждава не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912- 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Нов още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г. При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата "Моллов - Кафандарис" от 1927 г. само оформя това положение.
Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67 000 души българи. /Агенция "Фокус"/

1997 г. — 38 Народно събрание гласува да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност, създадена е Комисия по досиетата оглавявана от министър Богомил Бонев.