« »

септември 2018

 ПВСЧПСН
35 12
363456789
3710111213141516
3817181920212223
3924252627282930

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 

ноември 2018

 ПВСЧПСН
44 1234
45567891011
4612131415161718
4719202122232425
482627282930 

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 

януари 2019

 ПВСЧПСН
01 123456
0278910111213
0314151617181920
0421222324252627
0528293031 

февруари 2019

 ПВСЧПСН
05 123
0645678910
0711121314151617
0818192021222324
0925262728 
« »

Статии от 15 юли 2018г.

Горещници. Имен ден на Владимир. Годишнина от Първата св. война,

15 юли 2018 г.

На този ден Православната църква чества:


Шеста Неделя след Петдесетница - НЕДЕЛЯ НА СВ. ОТЦИ ОТ ШЕСТТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРИ
* Св. мъченици Кирик и Юлита († ок. 305). Св. равноапостолен велик княз Владимир († 1015)

На 15 юли имен ден празнуват всички, които носят името Владимир, Владимира (означава владее света)

Горещници

Според народните вярвания 15, 16 и 17 юли са най-горещите дни в годината, оттам идва и общото им име Горещници. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките. Това природно бедствие нанася големи щети на реколтата и носи след себе си глад. Срещу стихиите на природата суеверният българин им посвещава тези дни.
Горещниците са летни празници, характерни за цялата българска етническа общност. В различните райони на България празниците носят разнообразни имена. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17 юли. Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина Огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките.
Горещниците са празници, разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15 до 20 юли, която наричат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя. В Банкя ги наричат Горешляци.
Българите живеещи в Македония също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чýруци или Чуреци.
На всички празници, посветени на светци - покровители на градушките, гръмотевиците и пожарите, се спазва строга забрана. Горещниците не правят изключение. През тези три дни не се извършва никаква селскостопанска дейност, не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната  работа. Не трябва да се пере и мие.
Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.
Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.Тази вяра е била дълбоко вкоренена в душата на българския селянин. Обикновените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стриктно забраните.
Тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша.
В някои райони на страната – вечерта на 15 юли се гаси огънят от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари.
Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник – 17 юли. Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта се пали един общ огън, наречен нов, жив или млад огън.
При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони.
Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци: 15 - на януари, 16 - на февруари, а 17 - на март.
В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити (минерални) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот.
Цикълът на летните празници, свързани с предпазване от градушка и гръм завършва с деня на Св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 юли по нов стил. В представите на хората Свети Илия е повелител на мълниите. /bgvesti.com/

 

На този ден в историята


1895 г. — Бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и три дни по-късно умира от раните си.
1954 г. — Състои се първият полет на първия американски пътнически лайнер — Боинг 707.
1914 г.  - избухва Първата световна война
1972 г. - Влиза в сила спогодба за създаване на Международна спътникова система и организация за космически връзки "Интерспутник". Тя е подписана от България на 15 ноември 1971 г. в Москва.
1975 г. - Започва съвместната американо-съветска космическа програма, с изстрелването на космическите кораби "Съюз 19" и "Аполо 18". Два дни по-късно двата кораба се скачат в открития Космос.
1982 г. - Състои се премиерата на филма на “Пинк Флойд” “Стената”(“The Wall”). Главната роля изпълнява Боб Гелдоф. Режисьорът Алън Паркър постига световна слава с екранизацията на прочутата рок-опера, реализирана като гигантски видеоклип.