21 юли 2018г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

« »

юли 2018

 ПВСЧПСН
26 1
272345678
289101112131415
2916171819202122
3023242526272829
313031 

август 2018

 ПВСЧПСН
31 12345
326789101112
3313141516171819
3420212223242526
352728293031 

септември 2018

 ПВСЧПСН
35 12
363456789
3710111213141516
3817181920212223
3924252627282930

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 

ноември 2018

 ПВСЧПСН
44 1234
45567891011
4612131415161718
4719202122232425
482627282930 

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 
« »

Статии от 11 юли 2018г.

Имен ден на Олга. Роден е Петър Дънов

11 юли 2018 г.

Годишнина от рождението на Петър Дънов  – Учителят

На 11 юли 1864 г. е роден Петър Константинов Дънов (наричан от последователите си Учителя Беинса Дуно или само Учителя) – български богослов, основател на дъновизма. Син е на свещеник. Завършва гимназия във Варна. Следва богословие и медицина в Америка (от 1888 г.). След като се завръща в България, се занимава с френологични изследвания, после се отдава на чисто духовна работа – проповед и живот в съгласие със своите схващания. Към 1918 г. основава Бялото братство. Представя се за един от мировите учители, които се появяват на всеки 2 000 години, за да обновят света чрез учението си. Автор е на книгата "Науката и възпитанието. Началата на човешкия живот", част І (1896 г.; ІІ издание – 1949 г.). Умира на 28 декември 1944 г. в София. /dir.bg/

 

На този ден Православната църква чества:


Св. мъченица Евфимия Прехвална († 451). Св. равноапостолна княгиня Олга († 969). Св. преподобни Никодим Албански († 1722)

Имен ден празнува Олга

На 11 юли Българската православна църква почита паметта на Св. равноапостолна княгиня Олга. Имен ден празнуват всички, които носят имената: Олга, Олег, Оля. Света равноапостолна княгиня Олга (или Хелга; след кръщението си приема името Елена) е киевска княгиня, съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г.

За произхода и мястото на раждане на Олга Киевска, има най-различни предположения, често версиите са напълно противоречиви. Но за повечето историци произходът ѝ е определящ за делата ѝ - тази група застава зад предположението, че Олга Киевска е внучка на княз Борис І и дъщеря на най-малката му дъщеря Ана. Друга версия я представя като дъщеря на самия цар Симеон I. А най-колоритната е, че тя е дъщеря на княз Владимир Расате (първородният, ослепен, син на княз Борис I). В тази връзка идва и свързването на град Псков с Плиска, според някои изследователи Олга изградила глад Плисков.
Легендите разказват, че княгиня Олга отмъщава с голяма жестокост, заради убийството на съпруга й княз Игор. Олга Киевска управлява Киевска Рус от 945 до 969 година. Във войната с Хазарския хаганат, Олга разбира че и трябва мощен съюзник и се обръща към Византийската империя. Олга приема християнството, като лично отива в Константинопол. При покръстването си тя приема името на Елена Лакапина (съпруга на император Константин VII Багрянородни). След завръщането си, християнката Олга полага първия камък на катедралния храм "Света София" в Киев през 960 г. Св. Олга е сред първите руски светици и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав е езичник. Киевска Рус е официално покръстена от внука на Олга — княз Владимир I Велики. /dir.bg/

 

На този ден в историята

В България

811 г. - многобройна византийска войска, водена от император Никифор I Геник нахлува в България, преминавайки от юг през проходите на Стара планина, като разбива българския отряд, охраняващ граничните теснини. По нареждане на хан Крум българската войска се оттегля в планината. Военният епизод завършва с битката във Върбишкия проход и поражението на византийците, дни по-късно. 1773 г. - в хода на Руско-турската война (1768 - 1774 г.) руските войски, командвани от генерал Петър Александрович Румянцев-Задунайски, преминават на юг от р. Дунав. Целта на генерал Румянцев е да разгроми основните турски сили разположени в Шуменската крепост, но опитът на руската армия да настъпи в тази посока се проваля. 1829 г. - в хода на Руско-турската война (1828-1829 г.) руски отряди овладяват Месемврия (днес Несебър) и Анхиало (днес Поморие). 1842 г. - за да се избегнат дипломатическите усложнения с Високата порта, Йоанис Ризос, гръцки министър на външните работи, нарежда на Александър Маврокордато, гръцкия пълномощен министър в Цариград, да освободи и изпрати в чужбина Георги Раковски след пристигането му в турската столица. 1913 г. - в периода 28 юни – 11 юли след Балканската война (1912-1913 г.) и в навечерието на Междусъюзническата война – 1913 г. (Втора балканска война) Румъния обявява война на България.

1953 г. - Провежда се пленум на ЦК на БКП, който привежда политическата и икономическата политика на партията към идващите от Москва нови инструкции след смъртта на Сталин (5 март 1953 г.) и отстраняването на Лаврентий Берия. Те са за снижаване темповете на индустриализация, насочване на значителна част от капиталовложенията към селското стопанство с цел да се постигне подем в него и оттам да се подобри жизненото равнище, силно влошено след годините на ускорена индустриализация. Предвижда се увеличаване на продукцията за широко потребление и снижаване на цените. Спира се форсирането на кооперирането в селското стопанство, като към момента задачата е да се стабилизира постигнатото. Пленумът решава от трудовите лагери (ТВО) да се освободят всички, с изключение на "най-опасните за социалния ред елементи", и да се обсъди необходимостта от съществуването на лагерите.

На 5 август 1953 г. след решението на пленума на ЦК на БКП от 11 юли същата година министърът на вътрешните работи Георги Цанков издава заповед за освобождаване от лагера в Белене на 858 души от категорията "политически". В лагера остават още 1055 души, от които 181 са за криминални престъпления.

На 11 юли са родени:

В с. Николаевка, Варненско на 11 юли 1864 година е роден Петър Константинов Дънов (наричан Учителя) - български богослов, основател на дъновизма.

1901 г. - роден е Илия Бешков (1901 - 1958), художник, карикатурист. От 1940 г. е професор във Висшия институт за изобразително изкуство "Н. Павлович". Един от най-добрите български илюстратори и карикатуристи. Оформя и илюстрира над 60 книги, пише прозаични откъси, психологически портрети, есета, мисли за изкуството и живота ("Словото на Бешков", сб., 1965 г.). Умира на 23 януари 1958 г.

1939 - в с. Видима, Ловешка област, е роден писателят Марко Семов (1939 - 2007). Марко Семов е есеист, публицист, народопсихолог. Завършва ВИИИ в София (1962). Работи като литературен сътрудник във в-к “Работническо дело” (1962 - 1972), главен редактор в Комитета за радио и телевизия (1972 - 1982), заместник-главен редактор на в-к “Работническо дело” (1982 - 1984). Наблюдател е по вътрешнополитически въпроси в Комитета за радио и телевизия (1984 - 1989). Защитава докторска дисертация на тема “Народопсихологията в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски” (1984). Професор е в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1985). Изследва динамиката на обществените процеси и влиянието им върху душевността и морала на съвременния българин. Широк отзвук получават неговите пътеписни книги. Автор е на първия учебник по народопсихология (1993). Съчинения: “Колелото на историята” (1970), “Тридесет и три крачки към зрелостта” (1974), “Силуети по магистралата” (1975), “Шарени сенки” (1978), “По стъпала та на живота” (1979), “Четиридесет крачки зрелост” (1981), “Земя и обич” (1982), “Мисли насаме” (1982), “Душевност и оцеляване” (1982), “За Япония като за Япония” (1984), “Трите ключа” (1985), “Баба знае две и двеста” (1985), “Фул Макс” (1986), “Монголия, каквато ще я помня” (1986), “От зимата нататък” (1988), “Там, гдето” (1990), “И за Америка като за Америка” (1991), “Бизнес и морал” (1992). Автор е на сценарий за филма “Синята лампа”. Умира на 11 януари 2007 г. в София.

 

Починали

2011 г. - Умира архимандрит проф. д-р Георги Елдъров (1926 - 2011), основател на Българския църковен архив "Абагар", дългогодишен ръководител на Българската секция на Радио "Ватикана", издател и главен редактор на католическия вестник "Абагар". Георги Елдъров е роден на 27 февруари 1926 г. в с. Зорница, Ямболско, в семейство, родствено на цариградския архиепископ Михаил Миров, последния глава на българските католици от източен обред (униати) в Македония и Одринска Тракия. Ръкоположен за свещеник през 1951 г., получил солидно богословско и философско образование. От 1960 до 1966 г. сътрудничи като експерт и консултант в работата на Втория Ватикански събор и в редактирането на следсъборните документи. На 25 май 1966 г. е назначен за делегат-визитатор на Св. Престол за българите католици в чужбина. Ръководител на Българската секция на Радио "Ватикана" (1966 – 1991), главен редактор и издател на сп. "Вяра и просвета" (1968 – 1971), учредител на Българския католически център в Рим. През 1981 г. основава Българския църковен архив "Абагар" в Рим, който съхранява документи, книги и материали за историята на Българската уния през ХІХ – ХХ в., българската емиграция след Втората световна война и българската история.

1925 - В София е убит публицистът Никола Габровски (1864 - 1925). Той е един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (1891). Роден е на 6 септември 1864 г. в Търново (дн. Велико Търново). Редактира и издава "Българска социалдемократическа библиотека" и вестник "Работник" (1892 - 1894). Народен представител е от листата на БРСДП (1894 - 1900 г., 1902 - 1903 г.). През 1914 г. преминава към социалдемократите – тесни социалисти. Автор е на статии по проблеми на българското работническо и социалистическо движение. През 1919 - 1923 г. е народен представител от листата на тесните социалисти.


По света

1995 г. - В босненския град Сребреница е извършено най-голямото клане в Европа след Втората световна война, при което загиват около 8000 мюсюлмани. На 11 юли 1995 г. започва едноседмичната кампания на етническо прочистване на босненски мюсюлмани в Сребреница, Източна Босна. В града, поставен тогава под протектората на ООН и обявен за зона за сигурност, армията на босненските сърби нахлува в мюсюлманския анклав и след превземането му, извършва масово клане. В резултат на кампанията 8000 души (предимно мъже и момчета) загиват или изчезват, други 25 - 30 хиляди, предимно жени и деца, са депортирани. 15 000 жители на Сребреница успяват да се спасят преди това. Клането се определя като най-голямото престъпление и нарушаване на човешките права в Европа след Втората световна война.

Международният трибунал за военни престъпления в Хага постановява, че масовото унищожаване на мюсюлманите в Сребреница през 1995 г. има характера на геноцид. За директно отговорни за кланетата са смятани бившият политически и военен лидер на босненските сърби Радован Караджич и генерал Ратко Младич, обвинени на два пъти за военни престъпления в бивша Югославия (за обсадата на Сараево и за избиването на хиляди мюсюлмани в Сребреница). /Агенция Фокус/